Решение № 5260 от 03.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.09.2020 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА

АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ

ОРЕШАРОВА ИРИНА СТОЕВА като разгледа докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. №7378 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ЕАД- длъжник по изпълнително дело №20207850400068 на ЧСИ Л.М., с рег.№ 785 на КЧСИ, срещу отказ, обективиран в разпореждане от 02.07.2020год. на ЧСИ да разгледа и да намали разноските за адвокатско възнаграждение, платими на взискателя, поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер от 100лв. Жалбоподателят излага, че независимо, че в срок е подадено възражение от 04.06.2020год. за прекомерност на посочения адвокатски хонорар в поканата за доброволно изпълнение, като е поискано да бъде намалено, като прекомерно ЧСИ го е оставил без разглеждане, като депозирано след предвидения срок, като също така е изложил и мотиви, че такова възражение може да се прави само в исковия, не и в изпълнителния процес. Моли да се отмени като незаконосъобразно разпореждането на ЧСИ, с което е отказал да разгледа възражението и намали адвокатското възнаграждение по изп.дело на 100лв. само за образуване на изпълнителното дело, както и да бъдат редуцирани начислените по ТТР съобразно извършените действия, включително и с оглед на вземането да се редуцира таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Не е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Л.М., рег.№785 на КЧСИ, в които е посочено, че подадената жалба се явява безпредметна и за разлика от изпълнителния процес в исковия процес може да се иска намаляване на разноските от съда.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК, след като независимо, че ЧСИ е постановил, че оставя без разглеждане възражението е изложил мотиви за неговата неоснователност, поради което обжалвания акт има характер на отказ да се уважи възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което е жалбата е процесуално допустима, а по същество- частично основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя П.Б.Д.-К.от 17.03.2020г., подадена чрез адв.Л.въз основа на издаден по гр.дело №1140/2019г. на СРС, 118-ти състав влязло в сила решение на съда за сумата от 50лв.-разноски по делото в полза на взискателката. В молбата за образуване на изп.дело се претендира заплащане на сумата от 230лв.-адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя за адвокатско възнаграждение по делото.

Към молбата са приложени копие от договор за адвокатско възнаграждение от 10.03.2020год. и пълномощно, от които се установява, че между взискателя и адвокат Билева и адв. Л.е уговорено представителство за образуване и водене на изп.дело срещу „Т.С.“ЕАД, заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 230лв., което възнаграждение не се оспорва, че е заплатено с оглед и на приложено платежно нареждане.

На 10.04.2020год.. на длъжника „Т.С.“ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, съдържаща покана за плащане на горепосочената сума от 230лв., сума по изпълнителния лист от 50лв., както и такси в размер на 34,67лв. по Тарифата към ЗЧСИ. На 28.05.2020год. е отразено, че поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника.

На 04.06.2020год. и в едноседмичен срок от поканата, длъжникът по изпълнително дело е депозирал възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде намален до 100лв. в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към този момент, както и да се ревизират посочените такси по т.26 от ТТР по ЗЧСИ. Върху възражението е поставен вх.№768/01.07.2020год. на ЧСИ М., но към възражението на длъжника е приложено освен пълномощно за юрк. Д., подписала възражението и товарителница за куриерска пратка с дата на подаване

04.06.2020год. и дата на връчване чрез обратна разписка на 06.06.2020год. и дата за вх.№ при ЧСИ 01.07.2020год.

С разпореждане от 01.07.2020год. на ЧСИ М., съобщено на 02.07.2020год. на длъжника е оставено без разглеждане възражението, тъй като възражението за разноски според ЧСИ се подава в исковия процес, а в изпълнителния не е предвидено, а жалбата срещу разноските се подава в едноседмичен срок от съобщението, а то е връчено на 28.05.2010год. и което по същество е отказ на ЧСИ да уважи възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по изп.дело

Актът на ЧСИ по разноските от 01.07.2020год., с което е отказано посъщество намаляване на разноските за одвокатско възнаграждение на взискателя, съобщен на длъжника на 02.07.2020г. с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и при преценка на представените доказателства по изп.дело е частично неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.

Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7