Решение № 314 от 20.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Кюстендил, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. БогоЕ.

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. ДжонЕ. при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20211500500444 по описа за 2021 година

С решение №49/11.06.2021г. постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д.№1463/2020г. по предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД вр. с чл.129 от ТЗ е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба на дружествени дялове на търговско дружество, с ограничена отговорност, сключен на 20.11.2009г. между О. К. П., EГН ********** с адрес гр.Д., ул. ******** продавач и С. К. П., ЕГН **********, като купувач с предмет 25 дружествени дяла, представляващи 50% от капитала на „Жори Консулт“ ООД, всеки от които с номинална стойност 100 лЕ., срещу продажна цена в размер на 2500.00 лЕ., поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентността на престациите, на основание чл.26, ал.1 пр.трето от ЗЗД. С посоченото решение О. К. П. е осъден да заплати на С. К. П. сумата 400.00 лЕ., разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК. С определение №266 от 23.08.2021г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, в частта за разноските, където вместо С. К. П. да заплати разноски възлизащи на 400.00 лЕ. е осъден О. К.

П., като поправката е в посочения смисъл.Оставено е без разглеждане 1 искането на О. К. П., за допълване на решението в частта за разноските, като бъде осъден С. П. да заплати на О. П. и разноски възлизащи на 405.00 лЕ., разноски за внесен депозит за особен представител. По делото липсват данни за връчване на препис от решението на ответника в производството С. П., комуто на 05.07.2021г. е връчен препис от молба за изменение на решението в частта за разноските, подадена от другата страна.На 24.06.2021г. ( тринадесет дни след датата на постановяване на решението) е подадена въззивна жалба срещу постановеното решение от С. П., чрез адв.Б. Б., член на КнАК, със съдебен адрес гр.С., район "С.", ул. "С." № ***, ет.**, офис **.В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно установена фактическа обстановка.Оспорено е заключение представено в изпълнение на съдебно – икономическа експертиза, относно стойността на дружествените дялове, предмет на сдЕ.та, според което стойността на един дружествен дял е 10 282.38 лЕ., а на 25 дяла 257 059.50 лЕ..Като процесуално нарушение във връзка с произнасяне по доказателствени искания се сочи, отказът на първоинстанционния съд да допусне повторна експертиза, след като в с.з. на 21.05.2021г. е оспорено заключението на вещото лице, по първата и третата задача, от въззивника и е поискано назначаване на повторна експертиза, която да бъде изпълнена от друго вещо лице, което да даде заключение по същите задачи, но във вариант, при който извършените допълнителни парични вноски са осчетоводени, като задължения, а не като собствен капитал.С оглед обстоятелството, че от представеното заключение на в.л. Шалдупова не ставало ясно, на какво основание през 2009г. е променен начина на осчетоводяване на допълнителните парични вноски и защо тези вноски са осчетоводени като капитал, вместо като задължения над 1 година, така както е направено през 2008г. поддържа, че отказът да бъде допусната повторна експертиза е незаконосъобразен.В подкрепа на това становище се сочи, че вещото лице не е могло да отговори, как би се променила стойността на бизнеса и съответно чистата стойност на имуществото, ако допълнителните парични вноски, направени през 2009г. са били осчетоводени, като задължения над 1г., така както са били осчетоводени вноските през 2008г.Заявено е, че вещото лице не е могло да обясни несъответствията в счетоводните записвания в междинния баланс към 20.11.2009г. и годишния баланс към 31.12.2009г. по отношение на вписаните дългосрочни 2 задължения.Вещото лице не е отговорило и каква е нетната стойност на имуществото към 2008г., като се има предвид, че е изследвала баланса за 2008г.Оспорва се възможността вещото лице да се позовава на междинен баланс , който не е бил одобрен от Общото събрание на съдружниците, без да извършва съпоставка на записванията в баланса с първичната счетоводна документация в дружеството.С отхвърлянето на искането за назначаване на повторно експертиза, се обосновава оплакване за създадени пречки за защитата на ответника, относно установяване на неговите възражения.Оспорва се възможността вещото лице да се позовава на документи, които не са представени, като доказателство по делото – в конкретния случай, на данните от междинен счетоводен баланс, който не е представен, като доказателство по делото, за който ответникът е разбрал за първи път едва в хода на производството, без да е ясно от кого е предоставен балансът.Заявено е, че съставянето на такъв междинен счетоводен баланс, не е предвидено в счетоводното законодателство, няма данни този баланс да е одобрен от Общото събрание на съдружниците, няма достоверна дата, не е бил одобрен от съдружниците, не е бил представен на въззивника при сключване на договора, нито е цитиран самия договор.Твърди се липса на достоверна дата, тъй като не е бил предоставен на жалбоподателя при сключване на договора.В жалбата е изразено разбиране, че чрез промяна в счетоводните записвания, би могло да се създаде нееквивалентност, за да се обоснове нищожност.Сочи се, че такава промяна е извършена след сдЕ.та, тъй като допълнителните парични вноски през 2008г., не са осчетоводени, като собствен капитал и съответно по баланса към 31.12.2008г., дружеството е било декапитализирано.Оспорва се възможността, вещото лица и съдът да се позовават на приходни касови ордери, които установяват внасянето на суми в брой в касата на дружеството, които не са представени, като доказателство по делото.Не ставало ясно от разпита на вещо лице, дали то непосредствено се е запознало с приходните касови ордери или само му е бил предоставен списък с извършените вноски.Акцентира се на обяснението на вещото лице, че списъкът с вноските му бил предоставен, а не изготвен от самия него, при което то се е позовало на информация, която му е предоставена от една от страните под формата на списъци и междинен баланс, без да е извършена проверка на тази информация.Във връзка с това се изтъква, че към момента на изготвяне на този баланс дружеството е било представлявано от ищеца, 3 който най вероятно е изготвил баланса, а като особено смущаващ е определен факта, че според този баланс сумата 900 000 лЕ. била внесена в брой в касата на дружеството.Въззивникът счита, че ако искането му не бе отхвърлено, то в процеса би била установена стойността на дяловете, ако извършените от ищеца П. допълнителни парични вноски бяха осчетоводени, като задължения и в този смисъл непредставляващи част от капитала на дружеството.Изразено е становище, че заключението на вещото лице не е следвало да бъде кредитирано, тъй като единственият финансов отчет и баланс на дружеството, изготвен съгласно счетоводното законодателство и одобрен по установения ред то това е бил балансът за 2008г.В жалбата се твърди неправилност на извода за нееквивалентност на престациите по договора, основаващ се на оценка на дяловете, въз основа стойността на активите на дружеството към 20.11.2009г.Преповторени са разсъжденията за начина по който счетоводното отразяване на допълнителна парична вноска, рефлектира върху оценката на дяловете.В тази връзка е изразено разбиране, че чистата стойност на имуществото на едно търговско предприятие е неговия собствен капитал по баланса.Отразяването на допълнителни парични вноски, като „Резерви“ вместо, като задължения увеличава значително чистата стойност на имуществото, докато отразяването им, като задължения води до намаляване на чистата стойност на имуществото, а от там и на балансовата стойност на дружествените дялове. – на „бизнеса“, за стойността на който, вещото лице е приело, осчетоводените, като „резерви“ през 2009г. допълнителни парични вноски, като на стр.5 от заключението е посочило, че ако тези допълнителни парични вноски бяха осчетоводени, като задължения то и стойността на бизнеса би била значително по – малка.Друг аргумент в подкрепа на становището за неправилност на решението, се извлича в приемането от вещото лице, че въпросните допълнителни парични вноски, всъщност имат характера на заем и по същество, представляват задължения на дружеството.Промяната в статията от баланса, по която са били осчетоводявани допълнителните парични вноски, направена от ищеца, като управител и едноличен собственик на капитала, довело до завишаване на числата стойност за капитала, също е обстоятелство в подкрепа на извода за необоснованост на преценката за нееквивалентност на престациите, доколкото, в случай, че за закупуване на ДМА бе използван кредит, то средствата, формиращи кредита, задължително биха отразени, като 4 задължения, което би рефлектирало върху оценката на дяловете.Освен това се сочи и изричната разпоредба на чл.134, ал.3 ТЗ, според която – допълнителните парични вноски, не се отразяват в капитала на дружеството, с която решението на съда е в явно противоречие.Оспорва се наличието на решения на едноличния собственик на капитала или на общото събрание на съдружниците, за предоставяне на допълнителни парични вноски, или за отнасяне на тези вноски в резерви, което е било допустимо според чл.20, ал.3 ЗС( отм.ДВ бр.105/2006г), която е предвиждала,като резерви да се отчитат собствени средства, формирани съгласно действащото законодателство, както и по решение на органите на управление на предприятието.Сочи се дадено разрешение в тази насока в решение по адм.д. №9584/2011г.Подобно разбиране според изложеното в жалбата не е обосновано и житейски, тъй като не е възможно съдружникът направил вноските, да получи половината от своите вноски от купувача, като покупна цена за продаваните дялове и втори път да получи пълния размер на вноските от дружеството.Вземането за направените допълнителни парични вноски не се намалява наполовина в резултат на прехвърлянето на 50% от дружествените дялове и поради това включването на допълнителните парични вноски при определяне на стойността на бизнеса и пазарната цена на дружествените дялове би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.Сключено споразумение между дружеството и съдружника, направил допълнителни парични вноски, издадените въз основа на това споразумение, изпълнителни листове и започналото принудително изпълнение върху активите на дружеството, се сочи, като доказателство за факта, че ищецът не е третирал сумите, като капитал, а като заем, чието връщане е договорил и към чието събиране е пристъпил и в значителна част се е удовлетворил посредством принудително изпълнение върху активите на дружеството.Нарушение на принципите на морала и справедливостта въззивникът намира, в обстоятелството, че вносителят на допълнителни парични вноски си е възвърнал допълнителните парични вноски посредством изпълнение върху имуществото на дружеството, като по този начин е намалил значително стойността на дружествения и ликвидационен дял, а заедно с това придобиването на дружествени дялове е прогласено за нищожно, именно поради неплатената цена, която да покрие стойността на извършените вноски( т.е да възмезди ищеца, за това, че е извършил тези вноски).Това решение в случая е продиктувано от 5 обстоятелството, че дружеството не е имало други активи или имущество, което да обоснове пазарната стойност на дружествените дялове, която е по – висока от номиналната стойност.Разгледана е и обратната хипотеза – при приемане, че сумите са капитал, то при придобиване на дружествени дялове, 50% от тях би преминала в собственост на приобретателя, а останалите 50% биха подлежали на връщане на съдружника О. П..Подходът на съда при решаване на делото е определен, като намиращ се в противоречие с приетото в практиката на ВКС.Доколкото съдът е боравил с две величини – продажна цена и стойност на дяловете, се сочи, решение №29 от 22.03.2017г. по г.д.