Определение № 3272 от 10.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3272 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева като разгледа докладваното от Ани Захариева Частно наказателно дело № 20261100205607 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е получена жалба от Ц. Х. срещу постановление от 15.06.2026г. по пр.пр. № 10508/2026г. на Софийска градска прокуратура за отказ от образуване на наказателното производство, потвърдено с постановление от 29.06.2026г. на прокурор в Апелативна прокуратура - София по пр.пр. № 1328/2026г. на САП.

С жалбата /изначално адресирана до Върховна касационна прокуратура/ се моли постановлението на прокурор при Апелативна прокуратура - София да бъде изцяло отменено, прокурорската преписка да бъде върната със задължителни указания за образуване на досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и чл. 288 НК, да бъде осигурен пълен и незабавен достъп на жалбоподателката до пр.пр. № 10508/2026г. на СГП, да бъде уведомен изрично определеният нов наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 7865/2025г. за новонастъпили обстоятелства, касаещи съпричастност на Ц. Петкова Георгиева в съучастие във вещно укривателство и умишлено застрашаване на общественото здраве чрез участие в разпоредителна сделка с предмет на престъпление, да бъде издадено изискано от жалбоподателката удостоверение от Районна прокуратура - Враца като наред с това бъде разпоредено незабавно да се осигури пълен достъп на Ц. Х. до материалите по досъдебно производство № 7865/2025г. и на сочен електронен адрес да й бъде изпратено постановление от 24.06.2026г. за отвод на прокурор Р.К..

Настоящият съдебен състав преценява, че жалбата е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл.213, ал.4 НПК. Атакуващият постановлението документ е депозиран от активно легитимирано лице - Ц. Х. е подала сигнал за осъществени, според нея, престъпления от общ характер и поради това попада сред лимитативно определените в процесуалния закон лица, които могат да обжалват актовете на прокуратурата, постановени по реда на чл. 213, ал.1 НПК.

1

При разглеждане по същество на жалбата този съдебен състав преценява, че тя е неоснователна.

На първо място, следва да бъде рамкиран пределът на контрола, който следва да осъществи настоящият съд при сезирането си с конкретната жалба.

Обективният й прочит налага извода, че преимуществена част от претенциите на жалбоподателя Х. са свързани с оперативната дейност на органите на досъдебното производство по осигуряване възможност за достъп на едно лице до материалите по делото, както и издаване на документи, които да послужат на искателя пред други институции. Тази дейност е изцяло в правомощията на разследващите органи или на прокуратурата и съдът не притежава компетентност за произнасяне по основателността или не на исканията на Ц.

Х. в тази насока. Поради това и съдът в това производство няма да вземе отношение по тези претенции в жалбата и те следва да бъдат насочени към прокуратурата, още повече, че по характера си не представляват оплакване по същество от действията на прокурора по отказ от образуване на наказателно производство.

След това уточнение, настоящият съдебен състав ще фокусира своето внимание единствено върху прочита на прокурора от Софийска градска прокуратура на материалите по преписката, довел до крайния му извод, че не са налице данни за извършени престъпления от общ характер, осъществени от магистрати.

Преписката, по която е постановен атакуваният отказ, е образувана по повод постъпил в Градска прокуратура сигнал от Ц. Х., в който се изразява несъгласието й с решенията на прокурора по същество на образувани прокурорски преписки в Районна прокуратура - Враца, както и за твърдени противозаконни действия от страна на прокурори в Районна прокуратура Враца, следовател от ОСлО - Окръжна прокуратура - Враца и вещо лице.

За да бъде образувано наказателно производство следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки - законен повод за започване на разследване и достатъчно данни за осъществено престъпно посегателство. В конкретния случай законен повод за образуване на наказателно производство е депозираният сигнал от Ц. Х. до Софийска апелативна прокуратура, препратен до Софийска градска прокуратура. Спорен е въпросът доколко този сигнал би могъл да се приеме като сезиращ документ, годен по своята природа да стартира започването на едно наказателно производство. Както правилно е отбелязал прокурорът от Софийска градска прокуратура в постановения на 15.06.2026г. отказ от образуване на досъдебно производство, този документ съдържа хаотични, неспособстващи да определят каквато и да било фактология на изложението, твърдения. Документът съдържа емоционално обагрени субективни твърдения на Ц. Х. за „корупционно поведение“, „нерегламентирани контакти в хода на разследването“, „процесуален саботаж“, „инстуционален чадър“ и „организирана схема“, без те да бъдат подкрепени с конкретния фактически твърдения, които дори в минимална 2 степен да сочат на извършени престъпления по смисъла на приложимия наказателен закон. По същността си сигналоподателят претендира отмяна на постановени актове по прокурорски преписки и осигуряване на съдействие за запознаване с материали по неприключили досъдебни производства, както и издаване на удостоверения - все действия, които сами по себе си не биха могли да покрият съставите на сочените в жалбата престъпление по служба или такова против правосъдието.

В изключително аргументираните актове на първостепенната прокуратура и на Апелативна прокуратура - София, нееднократно е посочено, че не е обективирана каквато и да било деятелност на ангажираните със случая на Ц. Х. магистрати, която да сочи на умишлено извършване на престъпление от общ характер при изпълнение на служебните им задължения.

Редът за изразяване на несъгласие с постановените прокурорски актове е този чрез иницииране на инстанционен контрол /неслучайно Х. адресира многобройните си оплаквания, сигнали и жалби до по-горестоящата прокуратура, а не до съда/, като отново следва да бъде отбелязано, че несъгласието на едно лице с действия на наблюдаващ прокурор или с естеството на постановения от него акт, не сочи априори на извършено от този магистрат престъпление по служба, освен ако не са налице обективни данни за умишлено извършване на такова при изпълнението на задълженията му.

Данни за подобно поведение по коментираната прокурорска преписка не са налице. Приложените към сигнала копия от прокурорски актове, актове на други институции, уведомителни писма и фотоснимки са били достатъчни на прокурора от Софийска градска прокуратура да постанови контролирания отказ и тази позиция е съобразена със съдържимите в прокурорската преписка данни, която се споделя и от настоящия съдебен състав.

Това е и дължимият контрол, зададен от нормата на чл.213, ал.5 НПК, според която съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство. В този смисъл обект на проверка са правните констатации в прокурорския акт при съобразяване единствено дали изводите на прокуратурата са обосновани и дали ако са обосновани, съответстват на установеното от прокурора при Софийска градска прокуратура фактическо положение. Отговорът на тези въпроси, отнесени към атакуваното прокурорско постановление, е позитивен.

Прокурорът от Софийска градска прокуратура е отчел наличните по преписката писмени източници и обосновано е приел, че не са налице данни за извършено престъпление по служба от страна на прокурори при Районна прокуратура - Враца или следовател при ОСлО - ОП - Враца. С изложените пространни аргументи в тази насока настоящият съдебен състав напълно се солидаризира, като следва да бъде отбелязано, че в атакувания акт задълбочено и подробно са анализирани както в принципен план изпълнителните деяния на нормата на чл. 282 НК, така и съотнесените към нея конкретни действия на прокурори при произнасянето си по делото.

3

Напълно споделяема е позицията в атакуваното постановление, че чл.

132 от Конституцията на Република България въвежда специална защита за действия на правораздавателните органи, т. нар. функционален имунитет, който е гаранция, че при постановяване на актовете си, те няма да са застрашени от угрозата да бъде ангажирана наказателната им отговорност, освен ако извършеното при произнасянето им не представлява умишлено престъпление от общ характер. Конкретните действия на прокурори от Районна прокуратура - Враца, описани от подалия сигнала, не сочат на умишлена престъпна деятелност, а представляват изпълнение на служебни задължения, произтичащи от процесуалните норми и свързани с прилагането на закона. Дали и доколко може да бъде ангажирана тяхна дисциплинарна отговорност, нито прокурорът в настоящото производство, нито съдът разполагат с правомощия да преценят, като такава преценка може да извърши ИВСС.

В принципен план различната от тази на Х. интерпретация на факти по делата или прокурорски преписки от страна на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура - Враца, произнасял се не в желания от нея смисъл, не могат да бъдат отъждествени с престъпление, още повече с такова, за чиято съставомерност се изисква специална цел - да бъде набавена за себе си или другиго облага или причинена другиму вреда и това да е обвързано с настъпването на немаловажни вредни последици или да бъде осуетено нечие наказателно преследване. От наличните в необходимия обем данни по преписката не може да се обоснове и извода, че действията на прокурор/прокурори от Районна прокуратура - Враца при изпълнение на служебните му/им задължения безспорно са целели набавяне за себе си или другиго облага или причиняване вреда другиму, а не са били резултат от собствен прочит на приложимите процесуални норми, различен от този на жалбоподателя.

До тези изводи е достигнал и прокурорът от Софийска градска прокуратура, преценявайки, че описаните в сигнала действия не могат да бъдат субсумирани под състава на чл. 282 НК или чл. 288 НПК.

Поради това и на основание чл.213, ал.5 НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава постановление от 15.06.2026г. по пр.пр. № 10508/2026г. на прокурор при Софийска градска прокуратура за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено с постановление от 29.06.2026г. по пр. пр. № 1328/2026г. на прокурор при Софийска апелативна прокуратура.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5