Определение № 1882 от 24.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1882 гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И.ка Ангелова като разгледа докладваното от И.ка Ангелова Касационно търговско дело № 20268002900450 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника М. Е. Б., и ответник по предявения обратен иск, чрез процесуален представител, против Решение 162 от 15.07.2025 г. по в. гр. д. 184/2025 г. на Окръжен съд - Враца в частта му, с която е потвърдено Решение № 702 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 1596/2023 г. на Районен съд – Враца в частта му, с която в полза на въззиваемия М. Е. Б., ищец по обратния иск са присъдени: - 591,65 лв. /302.51 евро/, дължима законна лихва за забава върху присъденото с влязло в законна сила Решение № 260020 от 02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение, в която част е налице влязъл в сила съдебен акт; - 15 694.45 лв. /8024.44 евро/, представляваща лихва за забава, дължима върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за периода от 24.06.2020г. до 15.01.2021г. - началната дата съобразно влязло в законна сила Решение № 260020 от 02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, както и в частта относно присъдените суми за дължими лихви и разноски.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, а се излага тезата, че произнасянето на касационната инстанция по следните изложени доводи е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: че предявената по първоначалния иск претенция е неоснователна, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не се доказва претенцията на ищеца по обратния иск за уведомяване на дружеството, както и че е неправилна оценката на съда на събраните в хода на производството доказателства, включително и че същите не са обсъдени и преценени в цялост; че не са ревизирани допуснатите съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд, довели до формиране на грешни и необосновани крайни правни изводи по спорните факти, довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт; че постановеното въззивно решение е нищожно на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като не съдържа задължителен реквизит съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК - банкова сметка, което е поставило длъжника в невъзможност за плащане на дължимата сума по постановеното решение.

Ответникът по касация Ц. С. Т. – ищец в производството, чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Ответникът М. Е. Б., чрез процесуален представител, в законоустановения срок представя отговор, с който поддържа, че не са налице претендираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

2

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по основателността на подадената от третото лицепомагач ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД въззивна жалба, Окръжен съд – Враца е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Ц. С. Т. против М. Е. Б., обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумите: 1 000 лв. - обезщетение за причинените му от виновно извършеното от ответника деяние имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар за защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 242,27 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода от 02.03.2021 г. до 23. 06.2023г.; 15 834,60 лв. - законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 250 000 лв., присъдено на ищеца с влязло в сила съдебно решение, считано от датата на увреждането - 22.06.2020 г. до 04.02.2021 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя; 591,55 лв. - законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 9 999 лв., считано от 07.07.2020 г. до 04.02.2021 г. датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя, като в хода на производството от ответника М. Е. Б. срещу „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД - трето лице-помагач на страната на ответника, са предявени и приети за разглеждане в условията на евентуалност обратни искове по чл. 429, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 429, ал. 3 КЗ и чл. 429, ал. 5 КЗ за заплащане на сумата от общо 16 668,52 лв., която впоследствие с протоколно определение от 23.04.2024 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е увеличена на 17 668,52 лв.

Посочено е, че с постановеното по спора първоинстанционно решение е приет за основателен иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликта в размер 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в досъдебното производство, и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер 242,27 лв. върху сумата от 1 000 лв. за периода от 02.03.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда - 27.06.2023 3 г., поради което същите са уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. По иска с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с оглед разпоредбите на чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 КЗ, е прието, че ответникът-делинквент дължи лихва за забава за периода от датата на настъпване на ПТП - 22.06.2020 г. до 05.02. 2021 г. върху главницата от 250 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, присъдена с влязло в законна сила Решение № 260020 от 02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. на Окръжен съд - Враца, която според въззивния съд възлиза на 15 694.45 лв., поради което искът, като краен резултат, е уважен за тази сума. Прието е също така, че ответникът - делинквент дължи и лихва за забава в размер на 591,65 лв. върху присъдената със същото решение сума за обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 9 999 лв., считано от датата на извършване на разхода - 07.07.2020 г. до 04.02.2021 г., поради което искът е уважен в пълен размер. Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие (уважаване на предявените главни искове), първоинстанционният съд е разгледал и предявените при условията на евентуалност обратни искове с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 429, ал. 3 КЗ и чл. чл. 429, ал. 5 КЗ, като е приел, че ищецът по тези искове М. Е. Б. е доказал, че е уведомил ответника - застраховател за настъпилото застрахователно събитие на 24.06.2020 г., както и че е извършил разноски в производството, поради което е уважил в пълен размер обратните искове.

По спорния във въззивното производство въпрос досежно датата на уведомяване на застрахователя, Окръжен съд – Враца след обсъждане заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза, е приел за установено, че проверката на всички електронни писма от дата 24.06.2020 г. на имейл адреса на „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД - [email protected] не сочи на тази дата да има информация за кореспонденция с електронна поща [email protected]. От събраните в първата инстанция свидетелски показания е прието за установено, че уведомяването на застрахователя е извършено на 24.06.2020 г. чрез електронната поща на „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД посредством брокера на застрахователното дружество и че уведомяването е извършено два дни след инцидента поради тежкото състояние на ответника. Предвид установената по спорния въпрос фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до извода, че на 24.06.2020 г. ищецът 4 по обратния иск М. Б. е уведомил ответника - застраховател за настъпилото застрахователно събитие, поради което и съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ от тогава застрахователят носи отговорност за лихвите за забава.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК). В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Изрично е отречено правомощието на Върховния касационен съд да извежда и да формулира служебно въпроса по чл.280, ал.1 ГПК от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения и обстоятелства, когато касаторът не е посочил такъв въпрос.

В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не е обосновал нито една от специфичните за достъпа до касационно обжалване допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа недоказаност на 5 претенцията на ищеца по обратния иск за уведомяване на дружеството, с препращане към общи оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по съществото на спора. Непосочването на релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и липсата на надлежно обоснован допълнителен селективен критерий по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, изключват възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.

Не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.2, предл.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради вероятна нищожност на решението на Окръжен съд – Враца. Съгласно установената съдебна практика, за да е нищожно едно съдебно решение, то следва да страда от един от следните пороци: да е постановено от съд в ненадлежен състав, да е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда; да не е изготвено в писмен вид; да не е подписано или да не изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Непосочването в решението на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане, указани като реквизит на съдебния акт съгласно разпоредбата на чл.236, ал.1,т.7 ГПК, не може да се отнесе към никой от изведените в практиката пороци, водещи до нищожност на решението. Трайно в практиката на ВКС се приема, че непосочването в решението на банкова сметка или друг начин на плащане на присъдената сума с оглед изискването на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК не се отразява върху валидността или допустимостта на съдебния акт, тъй като не касае съществото на разрешения спор, нито представлява нередовност на исковата молба, водеща до връщането й, доколкото по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК съдът няма правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК.