Определение № 31541 от 30.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31541 гр. София, 30.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110101185 по описа за 2026 година

С Определение № 26927/24.07.2026 г. съдът е извършил проверката по чл. 140, ал. 1 ГПК, произнесъл се е по направените до този момент процесуални и доказателствени искания, насрочил е делото и е изготвил проект за доклад. Със същото определение на ищците К. В. П. и П. Г. П. е указано да уточнят точната идеална част, претендирана лично от всеки от тях от поземлен имот с идентификатор *** и от процесното подземно помещение - склад; да заявят дали поддържат самостоятелен иск относно решението от 14.08.1980 г., както и да индивидуализират поотделно за всеки ищец евентуалното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

В изпълнение на тези указания е постъпила уточнителна молба с вх. № 251484/10.08.2026 г. С нея ищците заявяват, че всеки от тях претендира лично по 23,75 % идеални части (19/80 идеални части) от поземления имот с идентификатор *** и по 23,75 % идеални части (19/80 идеални части) от процесното подземно помещение – склад, или общо двамата претендират 47,50 % идеални части от всеки от двата процесни обекта.

По отношение на решението от 14.08.1980 г. ищците изрично заявяват, че не поддържат самостоятелен установителен иск за прогласяване на неговата нищожност.

Твърдението за нищожност, съответно за непротивопоставимост на последиците на това решение спрямо тях, се поддържа единствено като преюдициален довод при разглеждането и разрешаването на предявените искове за собственост.

По евентуалното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС ищците уточняват, че претенциите им са самостоятелни, като всеки от тях твърди придобиване по давност за себе си на по 23,75 % идеални части от поземления имот и от подземното помещение – склад.

Всеки ищец противопоставя твърдяната придобивна давност на ответниците С. Б. Н., И. Х.

Н. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, доколкото съответният ответник претендира права върху процесните обекти, несъвместими с твърдените от ищците права.

Ищците твърдят, че упражняват фактическа власт върху процесните обекти от придобиването на имота на 27.04.1994 г. За хипотезата, при която съдът приеме, че процесните права са принадлежали на Държавата, като начален момент на придобивната давност сочат 01.06.1996 г. - датата, от която според тях след изменението на чл. 86 ЗС е отпаднала общата забрана за придобиване по давност на имоти - частна държавна собственост. Поддържат, че владението е продължило и след тази дата до настоящия момент.

Като конкретни действия по упражняване на фактическата власт ищците сочат разчистване на подземното помещение и терена от оставените вещи на фирма „Лебед“, поставяне и поддържане на ограда, постоянна поддръжка на дворното място и подземното помещение, използване на дворното място за паркиране на личните им автомобили, засаждане и отглеждане на дървета, както и фактическо използване и поддържане на подземното помещение. Намерението за своене извеждат от трайното и самостоятелно 1 упражняване на фактическа власт и извършването на тези действия като собственици, без да признават права на ответниците върху претендираните идеални части. Заявяват, че владението е упражнявано лично от всеки от двамата ищци, без присъединяване на владение на праводател по смисъла на чл. 82 ЗС.

Към уточнителната молба са представени документи за внесени два депозита по 250 евро за допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза. Ищците поддържат, че срокът за изпълнение на указанията е спазен, тъй като процесуалният им представител е поискал достъп до електронното дело, но не е избрал възможност за връчване на съдебни книжа чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Ответниците С. Б. Н. и И. Х. Н., чрез адв. А. З., възразяват, че уточнителната молба е подадена след изтичане на определения едноседмичен срок. Позовават се на подаденото от адв. П. С. заявление за достъп до електронното дело от 21.01.2026 г., на автоматично генерирания „Електронен пакет“, съдържащ текст, че с подаването на документа заявителят се съгласява да бъде известяван чрез ЕПЕП за съобщения и призовки по делото, както и на обстоятелството, че процесуалният представител на ищците е получавал и други съобщения по електронен път. Поддържат, че Определение № 26927/24.07.2026 г. е било редовно връчено електронно, поради което указанията не са изпълнени в срок и производството по неуточнената част на исковата молба следва да бъде прекратено. Искат да бъде изготвен нов проект за доклад.

Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, също възразява, че уточнителната молба е просрочена. Твърди, че съобщението е изпратено на процесуалния представител на ищците на 31.07.2026 г., поради което едноседмичният срок е изтекъл на 07.08.2026 г., а молбата от 10.08.2026 г. не може да породи правни последици при липса на искане за продължаване или възстановяване на срока. При условията на евентуалност Държавата поддържа, че и след уточнението исковата молба остава нередовна: посочването на по 23,75 % идеални части за всеки ищец не било подкрепено с конкретни факти и доказателства; твърденията за владение били общи и не разграничавали кои действия са извършени от К. П. и кои – от П. П., кога и по какъв начин всеки от тях е владял точно претендираната квота; не били посочени конкретни действия по отблъскване или демонстриране на владението спрямо ответниците; а допуснатите свидетели не можели тепърва да запълнят липсваща фактическа основа. Поради това се иска връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

В последваща молба ищците оспорват възраженията. Сочат, че в използвания формуляр са предвидени две отделни възможности – достъп до електронното дело и получаване на електронни призовки и съобщения, като е отбелязана единствено първата, а т.

2 относно електронното връчване е оставена непопълнена. Поддържат, че общият текст в автоматично генерирания „Електронен пакет“ не може да замести липсващото изрично волеизявление за избор на електронен адрес за връчване. Искат уточненията да бъдат приети и изразяват желание за доброволно уреждане на спора.

След преценка на становищата и представените документи съдът намира следното:

I. По възраженията за просрочие на уточнителната молба

Възраженията са неоснователни при наличните по делото данни. По силата на чл. 51, ал. 3 ГПК връчването на адвокат може да бъде извършено само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. От представения формуляр се установява, че процесуалният представител на ищците е избрал т. 1 за предоставяне на достъп до конкретното електронно дело, но не е попълнил т. 2, предназначена за изрично заявяване на желание за получаване на електронни призовки и съобщения по посочено дело.

При съществуването на две самостоятелни полета във формуляра и при липсата на отбелязване по т. 2 от самото заявление не може с необходимата сигурност да се изведе недвусмислен избор на ЕПЕП като електронен адрес за връчване по чл. 38, ал. 2 ГПК.

Общият текст, автоматично включен в „Електронния пакет“, че заявителят може да бъде известяван през ЕПЕП, сам по себе си не установява нито индивидуализиран избор за връчване по настоящото дело, нито датата на извършено връчване на конкретното съобщение.

Независимо от това, дори да се приеме, че е бил налице валиден избор за електронно връчване, посочването единствено на датата 31.07.2026 г. като дата на изпращане на съобщението не е достатъчно, за да се приеме, че то е било връчено на същата дата. По чл.

41а, ал. 1 ГПК съобщението се смята за връчено в деня на изтеглянето му, а ако не бъде 2 изтеглено в седемдневен срок от изпращането – в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.

II. По възраженията за неизпълнение на дадените указания

С уточнителната молба е посочена точната квота, претендирана лично от всеки ищец от всеки от двата процесни обекта; определено е процесуалното значение на доводите относно решението от 14.08.1980 г.; а евентуалното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС е индивидуализирано чрез посочване на обекта и квотата, лицата, срещу чиито права се противопоставя давността, началните моменти, периода на твърдяното владение, конкретните действия по упражняване на фактическа власт, обстоятелствата, от които се извежда намерението за своене, и твърдението за лично владение от всеки ищец без присъединяване на владение.

Дали посочените фактически действия действително са извършвани лично от всеки от ищците, дали са били явни и несъмнени спрямо всеки ответник, дали обективират намерение за своене на точно претендираните идеални части и дали придобивната давност е могла да тече през целия посочен период са въпроси по доказването и по основателността на евентуалните искове, а не по редовността на исковата молба. Същото се отнася и до въпроса дали твърдяната квота от 23,75 % идеални части за всеки ищец се извежда от придобивното му основание. Допуснатите гласни доказателства ще бъдат събирани само относно вече въведените с исковата и уточнителната молба факти и ще бъдат преценявани поотделно спрямо доказателствената тежест на всеки ищец.

Заявлението, че не се поддържа самостоятелен установителен иск относно решението от 14.08.1980 г., представлява изпълнение на изрично даденото от съда указание за определяне на процесуалното значение на т. 3 от първоначалния петитум. Доколкото първоначалното изявление е било неясно и именно поради това е дадено указанието, уточнението очертава предмета на делото и не налага постановяване на отделно прекратително определение за самостоятелен иск.

Постъпването на уточнителната молба и последващите възражения представлява изменение на обстоятелствата след постановяване на Определение № 26927/24.07.2026 г.

Поради това проектът за доклад следва да бъде изменен и допълнен по реда на чл. 253 ГПК, без да е необходимо изготвянето на изцяло нов доклад.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответниците С. Б. Н., И. Х. Н. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че уточнителната молба с вх. № 251484/10.08.2026 г. е просрочена, както и исканията им за връщане на исковата молба и прекратяване на производството поради неизпълнение на указанията, дадени с Определение № 26927/24.07.2026 г.

ПРИЕМА, че с уточнителната молба с вх. № 251484/10.08.2026 г. ищците са изпълнили дадените им указания, като заявените уточнения съставляват неразделна част от исковата молба.

КОНСТАТИРА че определеният с Определение № 26927/24.07.2026 г. депозит за комплексната съдебно-техническа експертиза в общ размер на 500 евро е внесен чрез два платежни документа за по 250 евро.

ИЗМЕНЯ И ДОПЪЛВА на основание чл. 253 ГПК проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 26927/24.07.2026 г., както следва:

1. Допълнение към раздел „Предмет на спора и твърдения на ищците“ Да се счита докладвано, че всеки от ищците К. В. П. и П. Г. П. претендира лично по 23,75 % идеални части (19/80 идеални части) от поземления имот с идентификатор *** и по 23,75 % идеални части (19/80 идеални части) от процесното подземно помещение – склад, или общо двамата претендират 47,50 % идеални части от всеки процесен обект.

Да се счита докладвано, че ищците не поддържат самостоятелен установителен иск за нищожност на решението от 14.08.1980 г. Твърдението за нищожност, съответно за 3 непротивопоставимост на последиците на това решение спрямо тях, се поддържа само като преюдициален довод във връзка с предявените искове за собственост и ще бъде обсъдено в мотивите на крайния съдебен акт, доколкото е относимо към спорните права.

При условията на евентуалност всеки ищец твърди самостоятелно придобиване по давност на претендираните от него 23,75 % идеални части от двата процесни обекта.

Давността се противопоставя на всеки от тримата ответници, доколкото съответният ответник претендира несъвместими права. Фактическата власт се твърди от 27.04.1994 г., а спрямо Държавата – при хипотезата на права, представляващи частна държавна собственост – от 01.06.1996 г., и се поддържа като непрекъсната до настоящия момент. Като действия на владение се сочат разчистване на подземното помещение и терена от оставените вещи на фирма „Лебед“, поставяне и поддържане на ограда, постоянна поддръжка на дворното място и подземното помещение, използване на дворното място за паркиране на личните автомобили на ищците, засаждане и отглеждане на дървета, както и фактическо използване и поддържане на подземното помещение. Намерението за своене се извежда от трайното и самостоятелно извършване на тези действия като собственици, без признаване на права на ответниците. Всеки ищец твърди лично владение за себе си, без присъединяване на владение на праводател по чл. 82 ЗС.