Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 680 от 21.02.2018, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12120/2017
Вид
Решение № 680
Подписан
21.02.2018
В сила
21.02.2018
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№…........./..........2018 г. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно заседание, проведено на 07.02.2018 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ при участието на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12120 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД срещу Я.И.Я., с искане до съда да бъде прието за установено по отношение на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 632.73 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от 23.03.2012 г. до 21.02.2017 г., на адрес гр. Варна, жк. Вл. **, сумата от 150 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 24.05.2012 г. до 18.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед № 4583 от 27.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8499/2017 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правния интерес да предяви настоящия иск. В исковата молба ищецът твърди, в качеството си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставил на ответника ВиК услуги. Ответникът бил титуляр на партида с абонатен номер 1274687 за имот, находящ се гр. Варна, жк. Вл. **. За релевираните периоди ответникът не заплатил дължимите суми за предоставени

ВиК услуги, поради което и неплащане в срок същият дължи мораторна лихва за претендираните периоди и размери.

По делото не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание не изпраща представител, не изразява становище по иска, не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Поради липсата на депозиран писмен отговор на исковата молба, неявяването на ответника в съдебно заседание и с оглед събраните доказателства установяващи основателността на исковата претенция моли съда да постанови неприсъствено решение.

Представените по делото писмени доказателства и назначена експертиза, подкрепят твърденията в исковата молба. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 525 лв. (за заповедното производство - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за исковото производство - 150 лв. за експертиза и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение).

Съдът установи, че по делото не е била заплатена държавната такса за предявяване на исковите претенции, и доколкото съдът уважи исковете на ищеца, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавната такса от 75 лв. (дължима след приспадане на заплатената такса в заповедното производство от 25 лв.), на основание чл. 77 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***. **, дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, гр. **, сумата от 632.73 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода от 23.03.2012 г. до 21.02.2017 г., на адрес гр. Варна, жк. Вл. **, сумата от 150 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 24.05.2012 г. до 18.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед № 4583 от 27.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8499/2017 г. на ВРС.

ОСЪЖДА

Я.И.Я., със снета по делото самоличност, да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, гр. **, сумата от 525 лв., представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.

1 и 8 от ГПК.

ОСЪЖДА

Я.И.Я., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 75 лв., на основание чл. 77 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: