Определение № 1121 от 05.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. София, 05.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20251100602176 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от частния тъжител Н. Б.

П., срещу разпореждане от 17.02.2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 96-ти състав по НЧХД 11904/2024г., с което наказателното производство по делото е било частично прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1;вр.чл.24,ал.5,т.2;вр. чл.81,ал.1 НПК.

С въззивната жалба се претендира отмяна на атакувания акт поради неговата незаконосъобразност и се прави искане за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, прецени, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното разпореждане – отменено.

Софийски районен съд е бил сезиран с тъжба от Н. Б. П. срещу физическите лица- А.Ч. и Д.Г. , които се претендира евентуално да са осъществили самостоятелни деяния , от които деяния за частния тъжител са били настъпили вредни последици. Съобразно изнесените в тъжбата твърдения тъжителят П. се оплаква от поведение на лицето А.Ч., при което от негова страна й бил нанесен удар по главата, а от страна на лицето Д.Г. й били отправени „нецензурни и обидни изрази и закани“. Сочи се и това,че тези действия били извършени от Ч. и Г. на една и съща дата /25.02.2024г./ и на 1 едно и също конкретно посочено място в гр.София. Наред с тези твърдения в тъжбата на П. са били изнесени и множество други твърдения за конкретно събитие на 18.02.2024г., в което са участвали тъжителката, Ч. и група „роми“, както и изявления за периодично и непрестанно упражняван от страна на Г. психически тормоз върху нея.

При това съдържание на тъжбата, с разпореждане от 22.10.2024г. на районния съд, тъжбата на Н. П. е оставена без движение,тъй като същата не отговаряла на изискванията на чл.81,ал.1 НПК,като са били дадени указания за конкретизиране деятелността на физическите лица , които според тъжителя следва да бъдат привлечени за подсъдими, за описание на обстоятелствата /време, място, начин/, при които са били осъществени евентуалните престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, за посочване на конкретното разстройство на здравето, причинено й от евентуалното деяние на Ч..

Частният тъжител е положил процесуални усилия , за да изпълни дадените му от районния съд указания и в допълнителна молба от 18.11.2024г. е внесъл известни уточнения относно фактическите си твърдения в депозираната от нея тъжба, като е отново е посочила, че физическото посегателство от страна на Ч. е било осъществено на 25.02.2024г., в гр.София в двора на къщата, намираща се на адрес ул.“****, а спрямо лицето Г. е уточнила,че по същото време и на същото място и в присъствието на други лица „през цялото време ме наричаше „луда крава“,“миризлива измамница“ и „крадла на чужда имот“. Така внесените от частния тъжител уточнения не са били приети за достатъчни от районния съд, който с разпореждане от 16.12.2024г. отново й е предоставил възможност в 7-дневен срок да допълни тъжбата си с данни за обстоятелствата за престъплението. В писмен отговор от 27.01.2025г. частния тъжител П. е заявила,че не може да посочи конкретни дати за „злословенето“ на Г., тъй като обидите му били „периодични и настъпват веднага,щом се срещнем на улицата“. Наред с това, обаче, П. в този свой отговор е поддържала и твърдението си,че „грубите посегателствафизическо и вербално“ са били извършени от Ч. и Г. на 25.02.2024г., когато отново били „повторили“ деянието си от 18.02.2024г. за кражба на вещи, което било осуетено от намесата на полицейските органи. Този писмен отговор от страна на П. е бил оценен от районния съд, като недостатъчен, за да отговори тъжбата й на изискванията на чл.81,ал.1 НПК, поради което с атакуваното 2 разпореждане от 17.02.2025г. е прекратил частично образуваното наказателно производство в частта му относно претендираната за престъпна деятелност на лицето Д.Б. Г..

В частната тъжба следва да бъдат посочени фактически данни, които сочат на евентуално извършено престъпление от частен характер, който извод следва от разпоредбата на чл.80 НПК. Изложените в частната тъжба обстоятелства, касаещи поведението на лицето Д.Г., които обстоятелства са били последователно поддържани от частния тъжител П. при депозираните от нея на два пъти допълнения позволяват в достатъчна степен да бъдат индивидуализирани конкретните действия на Г., които частния тъжител е намерил за престъпни и в този смисъл , същите/твърденията й/, се явяват съответни на изискванията на чл.81,ал.1 НПК и годни да поставят началото на съдебно производство от частен характер, за каквото се настоява в частната тъжба, а и във въззивната жалба. Това е така, тъй като съдържанието на частната тъжба и допълненията към нея позволяват на районния съд да изпълни правомощието си по чл.252,ал.4 НПК и да даде правна квалификация на твърдените от П. факти, че на 25.02.2024г. в гр.София, ул.“Св.Тертер“, в двора на къща на № 19-21, пред други лица /семейство, съседи, роми/ лицето Д.Б. Г. наричал в нейно присъствие тъжителя Н. Б. П. „луда крава“ ,“миризлива измамница“ и „крадла на чужда имот“. Тези фактически твърдения на П. се явяват достатъчни, за да бъдат предмет на търсеното от нея наказателно производство, в хода на което на същата да бъде предоставена процесуалната възможност да докаже тяхното реализиране и съставомерност, като наред с това така изнесените фактически обстоятелства позволяват на лицето Д.Г. адекватно да се защити срещу отправеното му от частния тъжител обвинение.

Последното обстоятелство от своя страна аргументира извод, че атакуваното разпореждане на СРС-НО, от 17.02.2025г., с което наказателното производство е било прекратено спрямо Д.Б. Г. , се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради горните съображения и на основание ал.2;вр.чл.250,ал.4 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

3 чл.341,ал.1 и

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 17.02.2025г., с което наказателното производство по НЧХД 11904/2024г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 96-ти състав, е било прекратено по отношение на лицето Д.Б. Г. и връща делото на СРС-НО,96-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4