Решение № 248 от 06.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Добрич, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. М. при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. М. Административно наказателно дело № 20213230201065 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ВиК Добрич“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „...” № ..., представлявано от Изп. Директор инж. Т. Г., срещу Наказателно постановление № 002, издадено на 14.09.2021 г. от Директора на ОПУ Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. Г от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл. 19, т. 3 от Наредбата за специално ползване на пътищата /Наредбата/, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗП е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лв.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като се навеждат доводи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и опорочаване на АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата.

Въззиваемата страна също се представлява от процесуален представител, който счита НП за правилно и законосъобразно, като излага доводи, че допуснатите нарушения на процесуалния закон не са съществени и НП следва да бъде потвърдено.

1

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и изразеното лично от него становище в съдебно заседание, намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.08.2021 г. св. А. З. М. – гл. експерт в ОПУ Добрич и св. К. И. П. посетили с. Б., където установили работници на „ВиК Добрич“ АД да изпълняват служебните си задължения по отстраняване на ВиК авария. Св. М. и св. П. възприели, че на път II-71 км. 110+180 ляво се извършвало разкопаване на пътното платно 1,00/3,00 м. за отстраняване на ВиК авария без разрешение за СПП.

След установяване на гореописаното, св. М. в присъствието на св. К. П. и на св. Я. Н. Д. образувала процесното административно-наказателно производство, като съставила АУАН № 000342/04.08.2021 г., с който вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. Г от ЗП и чл. 19, ал. 3 от НСПП.

На 11.08.2021 г. АУАН бил връчен на оправомощен представител на жалбоподателя – М. К. Г., която посочила в графа „възражения“, че ще внесат възражения в законоустановения срок.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН при наказващия орган били депозирани възражения.

На 14.09.2021 г. наказващият орган е издал поднадзорното НП № 002, в което е приел описаната в АУАН фактическа обстановка и е квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. Г от ЗП, вр. чл. 19, ал. 3 от НСПП и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗП на ЮЛ нарушител било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лв.

В законоустановения преклузивен срок на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна оспорил законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, доколкото същата се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, както и от събраните писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствения материал по надлежния ред.

Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните правни изводи:

2

На първа място, съдът счита, че обжалваното НП е издадено при особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и при липса на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, което нарушение, според настоящия съдебен състав е съществено и се отразява на правото на защита, респективно – опорочава наказателното постановление в степен влечаща отмяната му.

Както вече бе посочено, АУАН е бил съставен на мястото на установеното с него нарушение, където обаче е нямало представител на дружеството – нарушител.

Процесуалните правила при съставяне на АУАН са формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Само стриктното съблюдаване на процесуалните правила е гаранция за надлежното упражняване на правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно да обезпечи, посредством въвеждането на императивни правила. Обстоятелството, че АУАН е съставен при несъблюдаване на процесуалния ред опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление.

В действителност, АУАН е бил връчен /вероятно на упълномощената от управителя на „ВиК Добрич“ АД М. К. Г. но в АУАН липсва посочване на имената и качеството на лицето/ на 11.08.2021 г., като лицето е било запознато с правото си в 3-дневен срок /съгласно действащата към този момент редакция на ЗАНН/ от подписването му да направи писмени възражения по него. В настоящия случай, става въпрос за различни и независими етапи от процедурата, които са със самостоятелно значение – съставяне и предявяване на АУАН.

Първостепенно значение, сред които етапи, заема именно надлежното и своевременно известяване на субекта за отпочналото срещу него административно-наказателно производство и осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с произтичащото от това право да отрази писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на правото му на защита.

Недопустимо и неоправдано от гледна точка на закона, актосъставителят е съставил АУАН в отсъствие на нарушителя и при липсата на предвидените в закона предпоставки. С оглед изложеното, издаденото въз основа на този 3

АУАН наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно само на това основание /В тази връзка виж Решение № 21 от 02.02.2016 г. по к.адм.нак.д. № 706/2015 г. по описа на АдмС – Добрич/.

Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление.

Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на атакуваното постановление.

Отделно от гореизложеното, по делото няма доказателства административно-наказващият орган да е проверил възраженията на нарушителя, депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да е взел мотивирано становище по тях, за което да е уведомил нарушителя по надлежния ред.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

На следващо място, съдът констатира и друго допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неговата незаконосъобразност, тъй като в НП на ЮЛ нарушител е наложено административно наказание „глоба“ вместо „имуществена санкция“.

4

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че доколкото и двете са идентични и са парични, то не е налице съществено процесуално нарушение.

Напротив, съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по т. д. № 5 /2013 г. на ВАС, институтът на „имуществената санкция”, въведена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, не е идентичен с „глобата”, която е едно от административните наказания, предвидени в чл. 13 - глава втора „Административни нарушения и наказания” от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Предвидените в чл. 13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица – чл. 24 и 26 от ЗАНН.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора „Административни нарушения и наказания”.

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни 5 нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Разликата между наказанието „глоба” за физическите лица и „имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.

Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Във връзка с допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон може да се отбележи още, че поначало административно-наказателния процес е строго формален. От това следва, че заложените от законодателя нормативни изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в наказателния процес. Изискването за съдържание на наказателното с всички 6 негови реквизити е една от гаранциите за неговата законосъобразност, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административнонаказателното производство.