Решение № 966 от 25.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. Пловдив, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20255330201135 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-006886/27.08.2024 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Н. Б. Б. с ЕГН ********** от гр. **** са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/ месец за нарушение по чл.103 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із– 2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

1

Жалбоподателят Н. Б. Б. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. И.Д. от АК Пловдив.

Чрез жалбата, допълнително становище и по съображения, изложени от процесуалния представител в съдебно заседание, се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се допуснати в хода на административното производство – при издаването на АУАН и НП, на съществени процесуални нарушения – непълно описание на обстоятелствата на нарушението, немотивираност на НП, излагат се доводи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Не се оспорва по същество управлението на моторното превозно средство лек автомобил и липсата на поставен обезопасителен колан от страна на жалбоподателя, като за последното се развиват доводи за наличие на здравословен проблем. Оспорва се жалбоподателят да е възприел подадения му сигнал за спиране от контролния орган. Претендират се разноски за процесуалното представителство от адвокат.

Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност за размера на евентуално присъдени в полза на насрещната страна разноски.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Н. Б. Б. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории В, С, М, ВЕ, АМ и ТКТ и собственик на моторно превозно средство от категория М1 – лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ****.

До м. август 2024 г. спрямо Б. били издадени 3 /три/ наказателни постановления и 8 /осем/ фиша, с които бил наказван за извършени като водач на пътни превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата.

2

Сутринта на 02.08.2024 г. жалбоподателят Н. Б. Б. управлявал в гр.

Пловдив собствения си лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № **** – моторно превозно средство от категория М1 /чл.149 ал.1 т.2 б.а от ЗДВП /. В 09:35 ч. при преминаване през кръстовището на бул. „Освобождение“ и бул. „Шипка“ и излизайки от кръстовището, движейки се в посока изток, водачът Б. бил без поставен предпазен колан, с който превозното средство е оборудвано, въпреки задължението за използването на колана, въведено в чл.137а ал.1 от ЗДВП.

Наблизо след изхода на кръстовището на бул. „Шипка“ по това време имало разположен полицейски автомобил със служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, сред които свидетелят А. Г. – ****, изпълняващи задълженията си по осъществяване на контрол на движението. Полицейските служители възприели липсата на поставен предпазен колан на водача на лекия автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ****, поради което и предприели действия по спирането му и за извършване на проверка, като бил подаден ясен сигнал за спиране с полицейска палка. Вместо да спре в дясната част на пътното платно на указаното му място при подадения му сигнал жалбоподателят Б. извърнал глава в насрещната на контролните полицейски органи посока и продължил движението с управлявания от него собствен автомобил. Заради това поведение на водача Б., свидетелят Г. и колегата му тръгнали след него с полицейския автомобил и след 300-400 метра го спрели. На жалбоподателя Н.

Б. бил съставен от свидетеля Г. акт – АУАН серия GA № 1327950/02.08.2024 г., за приетите за извършени две нарушения на правилата за движение по ЗДВП – по чл.137а ал.1 от ЗДВП, състоящо се в неизпълнение на задължението за използване на обезопасителен колан при управлението на моторното превозно средство, което е оборудвано с такъв, и по чл.103 от ЗДВП, състоящо се в неизпълнение на задължението да спре с управлявания от него автомобил при подаден сигнал за спиране от контролен орган. При предявяване на АУАН нарушителят вписал, че има възражения, без да конкретизира какви са.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗДВП жалбоподателят Б. подал писмени възражения, чрез които заявявал общо, че описаното в АУАН не отговаря на обективната истина. По подаденото възражение била възложена проверка, за резултата от която възразилия Б. бил уведомен с нарочно писмо.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното НП № 24-1030-006886/27.08.2024 г., в 3 което обстоятелствата на нарушенията по чл.137а ал.1 и чл.103 от ЗДВП били изписани по сходен като в акта начин.

С жалбата против НП № 24-1030-006886/27.08.2024 г. е представено копие на Експертно решение № 90095 от 8/13.01.2025 г., в което била вписана 100 % трудова неработоспособност за жалбоподателя Б. – заради заболяване на простатата, като в полето на Решението за „трудова заетост“ било записано, че подекспертния е ****, но и че работи ***.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля А. Г., АУАН, възражение, справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, докладни записки, уведомително писмо, експертно решение.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. като последователни, логични, кореспондиращи си и допълващи се с писмените доказателства, неоспорени и от страните по делото. Показанията на свидетеля се отличават с категоричността и убеденост у разпитания свидетел относно възприятията му на поведението на жалбоподателя Б. като водач на управлявания от последния автомобил – и относно липсата на поставен предпазен колан, и относно извъртянето на главата встрани от полицаите при подадения му сигнал за спиране, и неспирането на лицето за проверка.

По отношение на АУАН серия GA № 1327950/02.08.2024 г., съставен от **** Г., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не се опровергават с никакви други доказателства по делото, вкл. и такива, които в съдебната фаза пред настоящата инстанция да се ангажираха от страната жалбоподател, нито пък с такива внасящи поне съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на вписаните нарушения. Не се прие за основателно възражението на страната жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на АУАН – заради твърдяна липса на подпис на свидетел, доколкото е видно наличието на собственоръчен подпис в полето срещу „свидетел 1“, отделен от положен подпис в полето срещу „актосъставител“.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че 4 с поведението си на 02.08.2024 г. жалбоподателят Н. Б. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административни нарушения по чл.137а ал.1 от ЗДВП, тъй като на същата дата в 09:35 ч. като водач на моторно превозно средство от категория М1 – на собствения му лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ****, е управлявал същия автомобил в гр.

Пловдив кръстовището на бул. „Освобождение“ и бул. „Шипка“ без да е изпълнил задължението си да използва при движението обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано, и по чл.103 от ЗДВП, тъй като по същото време и на същото място в гр. Пловдив – при излизане от кръстовището и движение в посока изток не е спрял при подаден от контролен орган – униформен служител от МВР – **** при ОД на МВР гр. Пловдив, сигнал за спиране със стоп палка на посоченото от контролния орган място, въпреки задължението за това.

Нарушенията, които са изложени в НП, са подведени правилно найнапред от актосъставител в АУАН, а след това и от административно-наказващ орган в НП, към уреждащата състава им разпоредба – съответно на чл.137а ал.1 от ЗДВП и на чл.103 от ЗДВП. При излагане на обстоятелствата на тези нарушения според съдебния състав са изложени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вменените му за осъществени административни нарушения.

Не се споделя за основателен доводът в жалбата на Б., че като не била вписана конкретната категория на управляваното МПС – дали е М1, М2, М3, N1, N2 или N3, било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като правото на защита било ограничено. И в АУАН, и в НП управляваното моторно превозно средство е описано като вид – че е лек автомобил, конкретизиран е този автомобил не само с марка, модел и регистрационен номер, но и със собственик – собственост именно на жалбоподателя Б..

Жалбоподателят Б. не само е собственик на автомобила „Рено Сценик“ с рег.

№ ****, но е и правоспособен водач на МПС от 1981 г. с придобити няколко категории – В, С, М, ВЕ, АМ и ТКТ, а и видно от ангажираното от страната жалбоподател решение на ТЕЛК работи като ***. При тези обстоятелства за съда твърдението за неразбиране в пълен обем на обвинението, респ. ограничаване правото на защита, заради неизписване на категорията на управляваното от нарушителя моторно превозно средство при положение, че 5

МПС-то е конкретизирано по вид - лек автомобил, по регистрационен номер и собственост, и е управлявано от правосопособен с няколко придобити категории водач с дългогодишен стаж, е изцяло неоснователно, лишено от житейска логика.

Самото управление на автомобила в посоченото в НП време и място и то без изпълнение на задължението за ползване на предпазен колан не се и оспорва от жалбоподателя с жалбата против атакуваното наказателно постановление.

Неоснователен е и доводът според съда на страната жалбоподател, че е налично обстоятелство, предвидено в разпоредбата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДВП, освобождаващо водачите на моторни превозни средства от задължението за използване на предпазен колан – физическо състояние, което да не позволява използването на обезопасителен колан. Съгласно чл.137а ал.2 т.2 от ЗДВП „Могат да не използват обезопасителни колани: 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;“.

Съдът не може да изключи като годно доказателство представеното с жалбата копие на експертно решение на ТЕЛК, но същото сочи на заболяване – заболяване на простатата, което не се свързва с увреждане на здравето, изключващо по медицинска причина използването на обезопасителен колан, а и както се посочи и по- горе в същото Решение е вписано, че жалбоподателят, макар и пенсионер с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работи като ***, а на втора страница от Решението е вписано, че при заболяванията си лицето може да изпълнява заеманата длъжност. За това и съдът не прие за налично обстоятелство по см. на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДВП, даващо възможност на лицето да не използва обезопасителния колан.