Решение № 265 от 01.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502278 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №8467/11.12.2019 г., постановено по гр.д.№433/2018 г. на СГС – I ГО – 4-ти състав, постановено по предявен от К. Л. К. главен иск с правно основание чл.284, ал.3, т.2 от КЗ /отм./ против предпочитания ответник Сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“, и евентуален иск с правно основание чл.288, ал.1 от КЗ /отм./ срещу Гаранционен фонд, за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.05.2014 г. на главен път Е-79, км. 352+400, при разклона за Рилски манастир, виновно причинено от румънският гражданин Й. Б., като водач на л.а. марка „Деу“, модел „Сиело“, с рег.№ ******, при което ищецът, като пътник на задната лява седалка в лек автомобил „Мицубиши“, модел „Колт“, с рег.№********, получил тежки травматични увреждания. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявеният главен иск, като е осъдил предпочитания ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на К. Л. К. сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в пряка причинна връзка с посоченото ПТП на 10.05.2014 г., ведно със законната лихва върху тази главница за периода от датата на предявяването на иска 16.01.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над размера от 40 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., и са осъдени страните да заплатят разноски по съразмерност.

Поради уважаване на главния предявен иск, не е разгледан предявеният при условията на евентуалност иск срещу Гаранционен фонд. С Решение №1990/11.03.2020 г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молбата на ищеца К. Л. К. по реда на чл.250 от ГПК да бъде допълнено Решение №8467/11.12.2019 г., с присъждане 1 на законната лихва, начислена върху платената на 17.10.2018 г. в хода на съдебното производство част от дължимото обезщетение в размер на 80 000 лв. Това решение не е било обжалвано от ищеца.

В първоинстанционното производство е бил конституиран като трето лице – помагач на ответника НББАЗ, застрахователят „ДЗИ-Общо застраховане“АД, по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег.№********, в който пострадалият е пътувал като пътник.

С въззивна жалба вх.№160460/31.12.2019 г., ищецът К. Л. К., чрез адв. С.С., обжалва Решение №8467/11.12.2019 г. в частта му, с която предявеният от ищеца иск срещу НББАЗ е бил отхвърлен за сумата над 40 000 лв. до размера от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази горница. Настоява въззивният съд да осъди ответника НББАЗ да му заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от още 30 000 лв., ведно с претендираната законна лихва. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е прието наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия К.К., като е пътувал без предпазен колан, и е редуцирано на това основание справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди с 20%. Съдът необосновано е приел, че е налице принос на пострадалия, без да е установено по несъмнен начин, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, както и че е налице причинна връзка между непоставянето на обезопасителен колан и настъпилите увреждания. Сочи се допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, като не е била допусната своевременно поискана от ищеца Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ за изясняване на ефективността на предпазния колан при конкретния механизъм на удара, която е била необходима за изясняването на релевантните за спора обстоятелства във връзка с наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Изложени са подробни съображения във връзка с оспорване изводите на приетата по делото единична КСМЕ, преди да е била приета САТЕ за механизма на удара. На осн. чл.266, ал.3 от ГПК се обосновава доказателствено искане за допускане от въззивния съд на КСМАТЕ.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, като жалбоподателят е бил освободен от задължението за внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

Преписи от въззивната жалба на ищеца са били връчени на предпочитания ответник НББАЗ и на третото лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане“АД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.

№25072/25.02.2020 г., подаден от Сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“, представлявано от адв. М.К., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Съдът правилно и обосновано е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, чрез непоставяне на обезопасителен колан. Не са налице противоречия в изводите на приетите КСМЕ и АТЕ, и при анализирането на заключенията им в съвкупност се обосновава несъмнен извод, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, което обстоятелство е в причинна връзка с получените от него тежки травматични увреждания. Възразява се за допускане на доказателственото искане за изготвяне на КСМАТЕ. При условията на евентуалност, ако се допусне КСМАТЕ, се прави искане да се даде възможност на 2 ответника също да постави задачи към нея. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ищеца без уважение, и се прави искане за присъждане на разноски за процесуално представителство във въззивното производство, като се прилага доказателства за направени такива.

Същевременно, с въззивна жалба вх.№10998/29.01.2020 г. ответникът Сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“, представлявано от адв.

М.К., обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на обезщетението, както и нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер от 20% на приетият от съда принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Изложени са подробни съображения, обосновани със съдебната практика по сходни случаи, и икономическите условия за живот в страната към момента на увреждането. Поддържа се, че извънсъдебно платеното обезщетение в размер на 80 000 лева, напълно съответства на действително претърпените болки и страдания и критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Настоява за отмяна на решението в осъдителната му част, и за присъждане в пълен размер на разноските пред първостепенния и въззивния съд.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба на ответника са връчени на ищеца и на третото лицепомагач, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх. №23065/20.02.2020 г., подаден от К. Л. К., чрез адв. С.С., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Определеният от първостепенният съд справедлив размер на обезщетението в размер на 150 000 лв. съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, и е съобразено със съдебната практика по конкретно посочени сходни случаи, и с икономическата конюнктура в страната. Изложени са подробни съображения във връзка с възприетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, които се поддържат и във въззивната жалба на ищеца. Настоява се за оставяне на възизвната жалба на ответника без уважение. Заявява се претенция за пррисъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач не се е възползвало от възможността да депозира отговори на двете въззивни жалби.

В производството се разглежда по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх. №43082/21.05.2020 г., подадена от Сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“, представлявано от адв. М.К., срещу Определение №5433/11.03.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр.д.№433/2018 г. на СГС, в частта му, с която е отказано намаляване поради прекомерност на платеното от ищеца в полза на неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение от 8000 лв., от който размер съдът е присъдил пропорционална част от 6 640 лв. съобразно уважената част от иска. Сочи се, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъдителен иск с материален интерес от 150 000 лв. е в размер на 4530 лв., а претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са почти двойно повече. Не е налице фактическа и правна сложност на делото, проведени са общо три съдебни заседания, поради което се настоява обжалваното определение да се отмени, като се 3 намалят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер от 4530 лв., от който размер в полза на ищеца да се присъди съответната част, съобразно уважената част от иска. Заявява се претенция за присъждане на разноски за частното производство, в размер на 240 лв. с ДДС, за които се представят доказателства за извършено плащане.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на ищеца, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частната жалба вх.№66987/09.07.2020 г., подаден от К. Л. К., чрез адв. С.С., в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба на ответника, и се настоява за оставянето й без уважение.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявяване на извънсъдебна писмена застрахователна претенция към НББАЗ с вх.№24641/13.10.2014 г., поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на 10.05.2014 г., че същото е настъпило по вина на румънския гражданин Й. Б., като водач на л.а. автомобил „ДЕУ Сиело“ с румънска регистрация, с рег.№ ******, както и че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по системата „Зелена карта“, валидна за територията на Република България, с покритие към датата на ПТП, сключен по полица № RO17G17HR008362706 с румънски застраховател – „Carpatica Asig S.A.“, който няма кореспондент в страната. Не се спори по качеството на ищеца на увредено лице, вида и характера на получените от ищеца телесни увреди, както и че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на НББАЗ за изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като не се спори, че застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди до размера от 80 000 лв., е било доброволно заплатено от НББАЗ на ищеца в хода на делото, при отчитане от НББАЗ на 20% принос на пострадалия. Спорни пред въззивната инстанция са справедливият размер на обезщетението за действително претърпените от ищеца неимуществени вреди за размера над 100 000 лв. до приетият от първостепенния съд размер от 150 000 лв., наличието на основание за редуциране на обезщетението по чл.51, ал.2 от ЗЗД и размера на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.