Решение № 4650 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4650 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20231100101726 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – Д. В. Ч. твърди, че на 02.02.2022г. са сключили с ответника, в качеството му на продавач, договор за доставка на арматурно желязо и дървен материал, съгласно който последният е следвало да достави на ищеца 17 500 кг. арматурно желязо, 8.10 куб.м. дървен материал за изграждане на дървена конструкция и 6.5 куб.м. дървен материал за дървена обшивка. Съгласно договорът цената за арматурното желязо е 33 250 лв., за дървения материал 11 096 лв. или общо 53 220 лв. заедно с ДДС. На 03.02.2022г. ищецът е заплатил авансово на ответника тази сума. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от договора, ответникът е следвало да му достави материалите в срок до 4 месеца от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и опреД.е на строителна линия и ниво за строежа. Описаният протоколът е издаден на 11.05.2022 г., за което ответникът веднага е уведомен. В уговорения 4 месечен срок за доставка ответникът е доставил единствено 5 500 кг. от арматурното желязо на стойност 12 545 лева, като за това количество ищецът не получил необходимите сертификати. Въпреки проведените разговори с ответника, последният не изпълнил задължението си да достави материалите по договора. Поради забавянето на строежа и настъпващата зима ищецът закупил необходимите строителни материали от друг доставчик. С това отпаднал 1 интереса му от изпълнението на задълженията по договора от ответника и с нотариална покана, получена от ответника на 06.12.2022г. прекратил договора и го поканил в 7 дневен срок да му върне сумата от 40 675 лв. Ответникът не заплатил тази сума. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:

- 40 675лв. - главница, представляваща стойността на платените от ищеца, но недоставени от ответника строителни материали, съгласно сключения между страните договор от 02.02.2022г.,

- 783, 99 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.12.2022г. - 14.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 14.02.2023г. до окончателното й плащане.

Претендира и разноските по делото, за което е представен списък съгласно чл.

80 от ГПК – л. 69. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът – „С.Т. 2020“ ЕООД в депозирания от него отговор признава сключването на описания в исковата молба договор, но твърди, че е изпълнил изцяло поетите по договора с ищеца задължения, като е доставил всички материали. Моли да се постанови съдебно решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В последното открито съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество адвокатското възнаграждение в исковото и обезпечителното производство и изрично е заявено, че тази страна не претендира разноски. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото изрично са заявили, че не оспорват сключването на описания в исковата молба договор със съответното съдържание – предмет, договорена цена и срок за изпълнение. Сключеният между страните договор е представен на л. 9 – 11 от делото.

От представените на страници 13-15 – проформа фактура №7/01.0.2022г., фактура №1100000381 от 06.02.2022г. и платежно нареждане се установява, че ищецът на 03.02.2022г. е заплатил на ответното дружество сума в размер на 53 220 лева – аванс по договор за доставка на арматурно желязо и дървен материал.

На 30.11.2022г. е връчена на ответника нотариална покана рег. № 8831 от 24.11.2022г. по описа на Т.Г. – помощник - нотариус по заместване при В. В., нотариус в район на действие СРС с рег. № 268 на НК, която е изпратена от ищеца. В нея последният е заявил, че прекратява сключеният договор поради 2 неизпълнение и определя 7 дневен срок от получаването да му бъде възстановена сумата 40 675 лева с ДДС, представляваща стойността на платените, но недоставени строителни материали.

По делото на страници 27-43 са представени 17 броя приемопредавателни протоколи, издадени от ответника, с получател – ищеца, в периода 02.06.2022г. – 14.11.2022г. Тринадесет броя от тях на обща стойност – 53 920, 22 лв. са подписани за получател и като име на получателя е вписан – К., три от тях са неподписани от получател – на л. 31, 41 и 42 и са на обща стойност 4 799, 50 лв. и един от тях – на л. 40 има подпис за получател, без да е посочено името на получателя и е на стойност 322, 56 лв. Последният описан приемо – предавателен протокол е оспорен от ищеца в частта относно положеният подпис, като се поддържа, че това не е подписа на това лице. По отношение на останалите подписани приемно – предавателни протоколи ищецът е заявил, е същите не удостоверяват получаване на материалите от него, а от трето лице. Процесуалният представител на ответника в съдено заседание е посочил относно оспореният документ, че не дължи същият да бъде ползван в процеса, поради което съдът го е изключил от доказателствата по делото. Относно другите протоколи ответникът поддържа, че лицето Р. К. е посочен като лице за контакт по договора и поради това същият е получавал стоката и се е подписал на тези документи. Съдът констатира, че съгласно Приложение №1 от договора – л. 11 действително като лице за контакт е посочен – Р.К..

По искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е изслушан свидетелят А. Й.Д.. Свидетелят посочва, че познава ищецът, както и обектът, на който е следвало да бъдат доставени договорените материали от ответника.

Свидетелят посочва, че знае Р.К., като име, като това е лицето, което е намерило строителна фирма за доставка на желязо и дърво. Свидетелят посочва, че е ходил над 20 пъти на обекта от май до края на октомври, но никога не е засичал на обекта лицето Р.К..

По искане на ответника е допуснат до разпит свидетелят Р.В. К..

Свидетелят посочва, че познава Д. Ч., с когото сключили договор за построяване на жилищната сграда в с. Равно поле. С ответника ищецът сключил договор за доставка на строителни материали. Свидетелят посочва, че той е приемал материалите и е работил на строежа почти всеки ден.

Свидетелят е участвал до построяване на сградата на кота нула, след което се разделили с ищеца, защото последният и ответникът се скарали, тъй като е трябвало да се плащат материали на ответника. Свидетелят заявява, че това, което е в протоколите е доставено на обекта в период от 2-3 месеца.

Свидетелят посочва, че не е получавал плащане от ищеца, на граждански договор е при ответника, като за работата му по обекта е следвало да получи възнаграждение от друга фирма.

3

По искане на ответникът е допуснат до разпит и свидетелят К.Л. М. – шофьор при ответното дружество. Свидетелят сочи, че работи в „С.Т.“ като шофьор от 2015 г., кара материали като доставчик. Ходил е в община Елин Пелин, с. Равно поле в къщата на Д. Ч.. Много пъти е карал арматурно желязо, дървен материал, дъски, греди. Освен него и други шофьори на фирмата са карали материали за този обект. Лятото юли и август карали най-много, след това по- рядко. Протоколите за материалите се подписвали от неговия шеф Т.

А. или дъщеря му, а на строежа на къщата Р. ги получавал. Друг освен Р. и още един работник на строежа не е имало.

По искане на ищеца в настоящото производство е разпитан свидетелят Л.Т.Т., която живее на семейни начала с ищеца. Свидетелят посочва, че бащата на Д. ги свързал с Р.К., който ги свързал със „С.Т. 2020“ ЕООД. Сключили договор с ответното дружество за доставка на арматурно желязо и дървен материал за покрива. В договора са посочени и други материали. Отначало договорката им била да се достави желязото за цялата къща и дървения материал за покрива. Заплатили сумата от около 53 000 и няколко стотин лева авансово, защото се очаквало цената на желязото да се вдигне. Уговорено било, че след откриване на строителната линия „С.Т. 2020“ ЕООД, в рамките на 4 месеца от тази дата ще достави 17,500 тона желязо и 14,5 кубика дървен материал. Тази фирма доставила 5,5 тона желязо. Свидетелят сочи, че освен арматурното желязо не са доставили друго на обекта. К. бил представител на фирма „С.Т. 2020“ ЕООД и отговарял за материалите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ответникът да е получил от ищеца пари; 2. те да са били получени на определено правно основание (правоотношение); 3. това правно основание да е отпаднало; 4. ответникът да не е върнал на ищеца получените пари.

В приетите неоспорени писмени доказателства се установява, че на 02.02.2022г. страните по делото са сключили договор за покупко – продажба на строителни материали, описани по-горе в мотивите.

От представените и описани по-горе документи се установява, че ищецът е заплатил на ответника по банков път продажната цена в размер на 53 220 лв.

Страните по делото не спорят относно фактът, че част от договореното количество желязо е доставено от ответника на ищеца.

Спорно между страните е дали ответникът е изпълнил останалата част от задължението си – доставка на строителни материали на стойност размера 4 на претенцията. Ответникът е представил приемо – предавателни протоколи, въз основа на които се твърди, че се установява този факт. От тези документи е видно, че строителните материали са получени от трето лице, а не ищеца. От събраните свидетелски показания се установява, че чрез това трето лице страните по настоящото дело са се свързали и уговорили сключването на процесния договор. Действително в Приложение №1 към договора е посочено това трето лице като лице за контакт, но не е ясно всъщност на коя страна от двете страни по договора, той ще изпълнява тази функция. С оглед а това настоящият съдебен състав приема, че с полагането на подпис за получател на стоките в приемо – предавателните протоколи от това трето лице, доколкото не се установява същото да е упълномощено за това действие от ищеца – физическо лице, не може да бъде направен извод за изпълнение на задълженията на ответника по договора с ищеца.

Това трето лице е разпитано като свидетел по делото и същото е посочило, че той е бил нает като един от строителите на обекта на ищеца, като почти постоянно е бил на там. Същевременно тези му показания са в противоречие с показанията на свидетелите, които са разпитани по искане на ищеца – единият от тях посочва, че въпреки, че е бил многократно на обекта не е виждал там това трето лице, а вторият свидетел – че поради забавите на ответника многократно е звъняла на това трето лице. При така описаните противоречия в свидетелските показания, събрани в настоящото производство, съдът не може да приеме за установен фактът, че третото лице, което е подписало приемо – предавателните протоколи е представлявал ищеца в отношенията с ответника и извършеното от него удостоверяване обвързва ищеца.

С оглед на така установеното следва, че в определения от договора срок ответникът не е изпълнил своето задължение за доставка на уговорените количества строителни материали в цялост. В резултат на това с получаване на нотариалната покана от ответника договорът между страните е развален и възниква задължение на ответника да възстанови на ищеца сумата, съответстваща на стойността на заплатените, но недоставени от тази страна материали. Страните по делото не спорят, че такова плащане не е направено от ответника.