Определение № 686 от 25.09.2026, Районен съд - Севлиево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Севлиево, 25.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20264230101041 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от С. Я. К, против „ЕОС Матрикс“. В същата се твърди, че ответното дружество поддържа, че ищцата има непогасени парични задължения към него. В отговор с изх. № ОИТ - 2026 - 02568 по преписка с вх. № IN - 2026 - 11119 заявило, че финансовата му претенция към нея се базира на договор за кредит от дата 26.04.2010 год., сключен с „Алфа Банка“А.Е, правоприемник на която е „Юробанк България“ АД. Вземането било прехвърлено на 11.12.2025 год. , съгласно сключен договор за цесия между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /предходен правоприемник на вземането/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД /сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД/.

Ищцата сочи, че въпреки изложените от нея възражения за изтекла погасителна давност на претендиралите вземания и отказът й за доброволното им заплащане, ответното дружество не предприема никакви реални действия за уважаването им, респективно за заличаването ми като длъжник във връзка с тях от Централния кредитен регистър към БНБ. Тези факти и обстоятелства обуславят правния ми интерес от предявяване на настоящия иск.

В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземанията по кредитите се погасяват именно с 1 изтичане на общия 5 - годишен давностен срок. В конкретния случай, договорът за кредит бил от дата 26.04.2010 год. , след което няма никакви предприети действия от страна на кредиторите, във връзка с процесния договор за кредит. Поради това пасивно тяхно поведение счита, че към настоящия момент вземането било погасено по давност.

Предмет на претенцията била сумата от 3 500 лв. по договора за кредит от 26.04.2010 год., по който ищцата е поръчител. Въпреки многократните й покани до ответното дружество да й изпрати съдържанието и на други съотносими книжа /ако има такива/, въз основа на които базира претенцията си, такива не е получавала и до настоящия момент.

Искането към съда е да бъде уважен така предявения иск. Претендират се разноските по делото.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника в който се сочи, че така предявения иск е недопустим.

Поддържа се, че поради незипълнение на поетите задължения по договор за кредит от 26.04.2010 г. е инициирано заповедно производство от първоначалния кредитор и е издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 886/2013 г. по опис на PC Севлиево, въз основа на който е образувано изпълнително производство под номер на дело № 2314/2014 г. по описа на ***, с peг. номер *** при КЧСИ, по което длъжникът е получил заповед за изпълнение и не я е обжалвал, поради което същата е влязла в законна сила.

Излагат се съображения, че влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо за съществуване на субективното право към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички присъщи на решението последици - установително действие, изпълнителна сила, непререшаемост и стабилитет. Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие спрямо фактите, които са настъпили към момента на формирането й. Друга нейна съставка е непререшаемост на спора. Затова СПН е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

Законът не допуска да се създадат две или повече процесуални правоотношения, когато спорът може да бъде разрешен само в един процес, като именно процесуалните норми като чл. 126 ГПК и чл. 130 от ГПК, препятстващи воденето на успоредни /паралелни/ производства, или иницииране на нови производства между същите страни за същото спорно право, при наличие на вече влезли в сила съдебни актове, които са го разрешили и има формирана СПН по спорния въпрос, са израз на волята на законодателя за противопоставянето на злоупотребата с права.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от служебно извършена справка по ч.гр.д. №886/2013 г. по описа на РС-Севлиево е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК на 08.07.2013 г., която заповед е с предмет процесното вземане по 2 посочения в исковата молба договор за кредит.

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е недопустим по следните съображения:

Предявеният иск е за оспорване на вземането по влязла в сила заповед за изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

За това заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение, може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК.

Предявеният иск е недопустим, тъй като не се основава нито на новооткрити обстоятелства, нито на новонастъпили факти. Отричане съществуването на вземането, което е било предмет на заповедното производство, не съставлява новонастъпил факт, за който ищецът е узнал след изтичане на срока по чл. 414 от ГПК. Това обстоятелство е било известно на ищеца, който е могъл да се позове на него до изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед. След изтичането на този срок, поради настъпилата преклузия, този факт не може да служи като основание за предявяване на иск по чл. 124 от ГПК или чл. 439 от ГПК.

Видно от изисканото ч.гр.д. № 886/2013 г. по описа на РС - Севлиево, срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от ищеца в срока по чл. 414 от ГПК, поради което по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила. При това положение, след като заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на него, установеното в нея вземане става ликвидно, а именно – безспорно установено по основание и размер. Този ефект настъпва по силата на презумпция, че липсата на оспорване от страна на длъжника по заявеното вземане на кредитора е признание на вземането, поради което същото се приема за безспорно установено, както е заявено.

3

Влязлата в сила заповед за изпълнение е изпълнителното основание и има за последица и преклудиране на възраженията на ответника, свързани със съществуване на вземането на кредитора. Влязлата в сила заповед се ползва със стабилитет и повече спор между същите страни за същото основание е недопустим.

Следва да се отбележи, че предвиденият в закона специален ред за защита на длъжника в заповедното производство преди влизането на заповедта за изпълнение в сила (възражение по чл. 414 от ГПК) или след влизането й в сила (възражение по реда на чл. 423 от ГПК) или иск по чл. 424 от ГПК, изключват правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за несъществуване на вземането.

Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита, както преди, така и след влизането в сила на вече издадена заповед за изпълнение.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение доводите на ищеца за недължимост на сумите по издадената заповед, които се основават на факти и обстоятелства, предхождащи срока за възражение по чл. 414 от ГПК, са преклудирани и същият не може да се позовава на тях.

В случай, че е изтекъл срокът за погасяване на принудителното изпълнение по процесното вземане, налице е специалнивятотрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, като в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК ясно е посочено, а и трайната и непротиворечива съдебна практика приема, че този иск може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, каквито не се твърдят в настоящия случай.

Предвидените в ГПК преклузивни срокове, в които длъжникът следва да оспори дължимостта на вземането чрез възражение, придават на влязлата в сила заповед за изпълнение ефект, близък до силата на пресъдено нещо. В този смисъл е Определение № 202/19.03.2021 г. по гр. д. № 4165 по описа за 2020 г., на ВКС, ІV ГО.

По изложените съображения, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а предявеният иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК следва да се остави без разглеждане, като недопустим.

4

Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 4971/04.08.2026 г. по описа на Районен съд Севлиево, на основание чл.130 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1041 по описа на Районен съд Севлиево за 2026 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Габрово.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5