Решение № 439 от 11.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Враца, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500382 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 1773/16.04.2024г. от "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК***, представлявано от К. К., В. И. Т. и Д. К. Д.- членове на управителния съвет - заедно, представлявано от Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.”, с адрес на управление: ***, регистрирано от СГС по фирмено дело № 398/2017 г., БУЛСТАТ ***, чрез адв. Т. Х. Я. – САК със съдебен адрес ***, против Решение № 32/12.03.2024 г. по гр.д.№ 419/2023 г. на Районен съд-Мездра, с което са отхвърлени предявените от „Електрохолд продажби“ ЕАД гр.София, установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във чл.107 ЗЕ за установяване съществуване на вземането против Р. И. И. с ЕГН ********** от гр.Мездра за сумата 2328.01 лв. главница, сумата 197.33 лв. лихва за забава за периода 26.01.2022 г.-30.11.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.02.2023 год. до окончателното изплащане, сумата 50.51 лв. държавна такса и 240,00 лв. адвокатско възнаграждение, като неоснователни и недоказани.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд приел, че не било доказано доставеното от него /ищцовото дружество/ точно определено количество 1 електрическа енергия до процесния електроснабдения имот, както и че това количество енергия е отчетено от годно СТИ, поради което ищцата не дължи претендираните суми за доставената и потребена в обекта ел.енергия за процесния период.

Във въззивната жалба се посочва, че съдът правилно приел за установено, че ответницата е потребител на електрическа енергия, налице е валидно облигационно правоотношение по покупко-продажба на електрическа енергия и мрежови услуги за електроснабден обект в с. ***, но неправилно бил приел, че събраните по делото доказателства не установяват надлежно техническата изправност на измервателното устройство, монтирано в обекта през 2018 г. Съдът се позовал на факта, че ответницата не била присъствала при смяната на СТИ с ново, не била подписала констативния протокол отразяващ измерените до този момент стойности на доставена и потребена електрическа енергия, смененото техническо устройство не е минало през техническа проверка след демонтажа му.

По делото са изготвени три заключения на вещото лице по СТЕ, като експерта посочил, че електромера, който е отчел данните за доставка и консумация на електрическа енергия в електроснабдения имот за процесния период съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на количеството доставена и консумирана в обекта електрическа енергия. Развиват се подробни съображения относно всяко едно от експертните заключения на вещото лице.

Въззивника счита, че първоинстанционния съд в противоречие с относими и събрани по делото доказателства, е извел неправилен и необоснован извод за недоказаност на предявите главен и акцесорен иск, изброявайки ги подборно във въззивната жалба.

Навеждат се твърдения, че подмяната на СТИ е текущо задължение на ищецавъззивник, а не било инициирано от ответницата по повод оплакване за техническа неизправност на същото, поради което изискванията за съхраняване и пломбиране на устройството не са противопоставими на ищцовото дружество и не съставляват годен аргумент за установяването на техническа неизправност на СТИ, както приел съдът.

Въззивника твърди, че в условията на пълно и главно доказване по делото е доказал, че за процесния период е доставил отчетеното и консумирано количество електрическа енергия до електроснабдения имот в с.***, което количество е отчетено от технически годно СТИ, чиято метрологична и техническа изправност е установена от трите експерти заключения, приети без възражения на страните по делото.

Прави се искане за цялостна отмяна на обжалваното първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано, като съдът постанови друго такова, с което да уважи предявения от ищеца иск по чл. 422 от ГПК, ведно със законните последици и да му се присъдят направените в исковото производството разноски, включително и адвокатско възнаграждение, така и разноските направени в ч.гр.д.№ 150/2023 г. по описа на PC-Мездра, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р. И. И..

С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не правят 2 други доказателствени искания.

В съдебно заседание, дружеството-въззивник редовно призовано, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от „Електрохолд продажби“ ЕАД гр.София,чрез адв.Т. Я. САК, с която не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие. Поддържа подадената въззивна жалба и претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК с въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна Р. И. И. редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от Р. И. И., с която не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие. Оспорва възвивната жалба и излага съображения по същество на спора.

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд-Мездра е бил сезиран със заявление подадено от „Електрохолд продажби“ ЕАД с ЕИК ***,гр.София, чрез адв.З. Х. от САК, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Р. И. И. с ЕГН ********** от ***, която да заплати на заявителя/кредитор сумата 2 328.01 лв. главница, представляваща използвана, но незаплатена ел.енергия за обект в с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ***, включваща периода от 09.11.2021 г.до 09.12.2021 год. и сумата 3,10 лв. за периода от 09.02.2022 г.-28.02.2022 г., сумата 197.12 лв. лихва за забава за периода от 26.01.2022 г.-30.11.2022 год. и сумата 0,21 лв. за периода от 24.03.2022г. до 30.11.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.02.2023 год.(датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 69/10.02.2023 г. по ЧГД № 150/2023г. по описа на РС-Мездра за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и са присъдени разноски: 50,51 лв. внесена държавна такса и 240,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Р. И. И.-С., която в срока по чл. 414 от ГПК подала възражение срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което е инициирано исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

Предявен е установителен иск от „Електрохолд продажби“ ЕАД с ЕИК ***,със 3 седалище и адрес на управление гр.София, със законни представители В. Т. и К. К.,чрез адв.Т. Я. САК, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. от ГПК, във вр. с чл.

107 от ЗЕ за признаване за установено по отношение на ответницата Р. И. И., че дължи на ищеца сумата от 2 328.01 лв. главница, представляваща използвана, но незаплатена ел.енергия за обект в с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ***, за периода от 09.11.2021 г.до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.02.2023 год.(датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане, сумата 197.33 лв. лихва за забава за периода от 26.01.2022 г.-30.11.2022 год., за които суми е издадена заповед № 69/10.02.2023 г. по ЧГД № 150/2023г. по описа на РС-Мездра за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

В исковата молба ищеца се твърди, че е доставчик на ел.енергия на потребителите,присъединени към разпределителната мрежа на обособена територия,определена в Приложение № 1, съгласно Лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия № Л-135/29.11.2006 г. на ДКЕВР и Лицензия за доставка на ел.енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/ 01.07.2013 год. на ДЕКВР. Същият е доставчик на ел.енергия за с.***,общ.Мездра, в което населено място се намира процесния електроснабден имот. Ищеца навежда твърдения, че между него и ответницата са налице облигационни правоотношения, на името на ответницата има открита партида при ищеца с клиентски № 200231946727 с адрес с.***, общ.Мездра, ***. Ответницата регулярно е заплащала доставената ел.енергия до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -09.02.2023 год., като същата не е заплатила цената на доставената ел.енергия за периода 09.11.2021 г. до 28.02.2022 г.

Поради неплащане на исковите суми от ответницата, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор,с който оспорва предявените искове и твърди,че никога в годините назад не е консумирана ел.енергия с такива стойности.

При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и се претендират разноски по делото.

Събрани са писмени доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 150/2023 г.по описа на РСМездра. Допусната е и приета СТЕ, чиито три заключения не са оспорени от страните по делото и приети от съда, като обективни и обосновани.

По делото е представен Констативен протокол № 5346085/22.12.2021г. изд.от ЧЕЗ „Разпределение България“ АД (сегашно наименование „ЕРМ Запад“ АД) за извършена периодична техническа проверка-подмяна на СТИ на адрес с.***, общ.Мездра, обл.Враца, *** от служители на това дружество и с участието на двама свидетели. В същият е отразено, че стария електромер с фабричен № 11847722 е демонтиран и на негово място е монтиран нов електромер с фабричен номер 22182005989, като са записани показания за дневна и нощна ел.енергия по стария електромер, както и на новия.

За процесната проверка ищцата не е уведомена, тъй като не е присъствала при смяна 4 на СТИ, видно от горецитирания протокол, както и няма данни по делото впоследствие този протокол да й е изпратен, респ. тя да го е получила.

От приетото по делото пред първата инстанция заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, се установило, че в имота на ответницата до 22.12.2021 год. е било монтирано СТИ с фабричен № 11847722 тип DV616UTR на фирма DZG.То представлява статичен многотарифен електромер за измерване на активна ел.енергия с директно отчитане, който е с клас на точност 1 и е произведен през 2003г. Съгласно законовите разпоредби се извършва периодичен метрологичен преглед, като последния такъв бил през 2018 год. и е монтиран на адреса на ответницата след като е преминал периодична и метрологична проверка в Лаборатория за независим електромерен контрол гр.Пловдив. На мястото на демонтирания електромер подлежащ на метрологичен контрол е монтиран нов трифазен статичен електромер с фабричен № 2182005989 произведен през 2021г., с нулеви показания на тарифните броячи, с първоначална метрологична проверка през 2021 г., като според вещото лице метрологичната му годност е до края на 2024г., който подлежи на последваща метрологична проверка. За тази извършена техническа проверка и подмяна на СТИ е съставен констативен протокол № 5346085/22.12.2021 год.,който съдържа всички технически и метрологични данни,предвидени от закона. Констативният протокол не е подписан от титуляра на партидата,но е подписан от двама независими свидетели.