Решение № 296 от 14.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20225001000236 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. Д. Т. и ЗЛ. АНГ. Т. чрез процесуалния им представител адвокат П.К. против решение № 147/15.12.2021 г., постановено по т.д. 1309/2021 г. по описа на Окръжен съд С. З., в частта, в която са отхвърлени предявените от тях против ЗАД „ДБЖЗ“ АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Т. Т., причинена от застраховано при ответника лице по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за разликата над 75 000 лв. за всеки един от тях до пълните предявени размери от по 190 000 лв. Жалбоподателите твърдят, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно като постановено при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявените от тях искове в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.12.2019 г. до окончателното им изплащане. Оспорват жалбата на ЗАД 1

„ДБЖЗ“ АД и молят съда да я отхвърли. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат П.К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

Постъпила е въззивна жалба и от ЗАД „ДБЖЗ“ АД против същото решение в частта, в която са уважени предявените искове за разликата над 50 000 лв. до уважения размер от по 75 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.12.2019 г. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и участието на починалия Д. Т. в съпричиняване на вредоносния резултат, като при определяне на размера на обезщетението съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли исковете за разликата над 50 000 лв. до 75 000 лв. за всеки един от ищците. При уважаване на въззивната му жалба моли да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. Не е взел конкретно становище по въззивната жалба на Т.Т. и З.Т.. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. против Застрахователно акционерно дружество „ДБЖЗ“ АД субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищците твърдят, че са родители на починалия при ПТП на 11.11.2019 г. Д. Т. Т., настъпило по път ІІ57, на км 12+800, при което водачът на лек автомобил „М. А. ***“ с рег. № СТ **** ДГЕ блъснал пешеходците АТД и Д. Т. Т. и движещия се на заден ход, перпендикулярно на осовата линия, лек автомобил „Ф. В“ с рег. № СТ ******, в резултат на което Д. Т. починал, а за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12464/13.11.2019 г. от РУ на МВР - Р. и образувано ДП № 243 по описа на РУ - Р., което все още 2 не е приключило с краен акт. В исковата молба се посочва, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на лекия автомобил „М. А. ***“ нарушения на правилата за движение по пътищата, съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Д. Т., а лекият автомобил, причинил увреждането, има сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № ВG/*********** и срок на валидност от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г., като по силата на този договор застрахователят се е задължил да покрие отговорността на застрахованото лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв. за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2019 г. Въпреки че ищците предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното застрахователно дружество на 10.12.2019 г. и представили всички необходими документи, за което били образувани преписки по щети с № ************, не им било изплатено застрахователно обезщетение. Ищците твърдят, че при инцидента загинал сина им на 30 години, който получил тежки, несъвместими с живота, телесни увреждания, довели до смъртта му, загиналият бил млад мъж, в разцвета на силите си, в много добро здравословно състояние, отговорен и трудолюбив човек, грижещ се всеотдайно за своето семейство, самите те изключително тежко преживели смъртта на своя син, която била неочаквана и съкрушителна за тях, връзката помежду им била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, те винаги си помагали и подкрепяли, Д. бил отгледан с много любов и търпение и близостта между тях не се загубила, когато той станал зрял мъж, а дори се засилило приятелството между тях и той се превърнал в опора на родителите си, помагал им с каквото можел и те очаквали неговата помощ на старини, покойният поддържал постоянен контакт с майка си и баща си и били много близки, а внезапната му насилствена смърт причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на дете е сред изпитанията, които най-тежко се понасят от човек, тя се отразила крайно негативно върху психическото и здравословното им състояние, като моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт 3 на Д. Т. ще ги съпътстват през остатъка от живота им. Предвид изложеното ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на техния син Д. Т. Т., в размер от по 190 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.11.2019 г. до окончателното им изплащане.

Претендират разноски.

Ответникът ЗАД „ДБЖЗ” АД оспорва исковете като неоснователни и завишени по размер, като моли съда да ги отхвърли или да определи обезщетение в по-малък размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лекия автомобил, причинил увреждането, но оспорва механизма на настъпване на ПТП-то, противоправното виновно поведение на водача на автомобила ДЕ и причинно-следствена връзка между неговото поведение и вредоносния резултат. Счита, че претендираните обезщетения са необосновано завишени съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД и твърдените неимуществени вреди.

Прави възражение за съпричиняване в изключителна степен от страна на пешеходеца на вредоносния резултат поради навлизане на пътното платно и несъобразяване с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, движение по неправилното платно на движението и непоставяне на светоотразителна жилетка в тъмната част от денонощието. Оспорва началния момент на дължимостта на лихвата за забава, тъй като ищците не са посочили банкова сметка. Претендира разноски.

С обжалваното решение е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДБЖЗ“ АД да заплати на ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. по 75 000 лв. обезщетение на всеки от тях за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие смъртта на техния син Д. Т. Т., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 11.11.2019 г., причинено виновно от водача на лек автомобил „М. А. ***“ с рег. № СТ **** ДГЕ, който има сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на произшествието със Застрахователно акционерно дружество „ДБЖЗ“ АД с полица № *********** със срок на валидност от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната 4 лихва върху присъдените суми, считано от 10.12.2019 г., до окончателното им изплащане, като исковете на ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. са отхвърлени за разликата над 75 000 лв. за всеки един от тях до пълните предявени размери от по 190 000 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2019 г. до окончателното им изплащане, „Застрахователно акционерно дружество ДБЖЗ“ АД е осъдено да заплати на адвокат П.К. 5 436 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство на ищците и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския окръжен съд държавна такса в размер на 6 000 лв. върху уважения размер на исковете, а ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ДБЖЗ“ АД 498 лв. разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителната част и от ответника в осъдителната част за разликата над 50 000 лв. до 75 000 лв. обезщетение за всеки от ищците, в която част то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която е осъден застрахователят да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди до размер от по 50 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

За да бъде търсена и наложена отговорността, предвидена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.

5

За да бъде предявен този иск обаче е необходимо лицето, което претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.

Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.

Не се спори между страните, че по молби на Т.Т. и З.Т. до Застрахователно акционерно дружество „ДБЖЗ“ АД са били образувани преписки по щети № ************ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди във връзка със застрахователно събитие – ПТП на 11.11.2019 г., по които е отказано изплащане на обезщетение, поради което съдът приема, че исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.