Определение № 1491 от 21.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1491 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20261100500412 по описа за 2026 година производство по реда на чл. 274-279 от ГПК:

Образувано е по частна жалба срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10495/09.04.2025г. на СРС, 156 с-в, в частта, с която не е присъдено цялото претендирано адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят – К. В. Б., ЕГН **********, счита, че заповедта, в тази си част, е неправилна.

Ответната на жалбата страна – „България ЕР“ АД, счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното: от фактическа страна:

Депозирано е заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като длъжник е „България еър“ АД. Претендира се обезщетение в размер на 250 € за забавен полет.

Разноските са посочени изрично – 25 лева, държавна такса и 600 лева, адвокатски хонорар. Ангажирани са и доказателства, че хонорарът е заплатен (л. 12-3 от заповедното производство).

На 09.04.2025г. е постановена процесната заповед, като немотивирано в нея не е посочено защо е присъдена само сумата от 100 лева, адвокатско възнаграждение.

Главницата е изплатена на 12.05.2025г. (л. 45) + 140 лева, които вероятно са разноски и законна лихва (15.05.2025г. – л. 46).

На 13.05.2025г., в тази връзка е депозирана молба за ЯФГ.

След указания от 10.09.2025г., страната е приела, че поддържа искане оп чл. 250 от ГПК (Молба от 18.09.2025г. – л. 71). Междувременно по този частна жалба е постановено и Определение № 15367 от 13.08.2025г. по ч.гр.д. № 8261/25г. по описа на СГС, с което 1 частното производство е прекратено, като е счетено, че е образувано преждевременно.

С Разпореждане от 28.10.2025г. искането е оставено без уважение. от правна страна:

Ако някаква част от претенцията, предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК не се уважи, то затова се дължат мотиви, за да може страната при евентуално обжалване да изложи адекватно становище. Мотиви не се излагат само, ако се уважи цялото искане (освен, ако не става въпрос за претенция по отношение на потребител - в този смисъл например:

Решение № 491 от 23.07.2024г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1767/2023г., също: Определение № 2122 от 26.07.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 356/2024г., II т.о., ТК, докладчик съдията Анна Баева; Определение № 1199 от 9.05.2024г. на ВКС по ч.т. д. № 1304/2023г., II т.о., ТК, докладчик съдията Анна Баева; и Решение № 33 от 20.02.2024г. на БАС по в.гр.д. № 354/2023г.).

Ако цялото искане е уважено, съдът следва да присъди пълната стойност на разноските (ако естествено са ангажирани доказателства, че са сторени).

Ако по някаква причина не се постановят пълните разноски, практиката приема, че не се дължи отделен диспозитив, но се дължат мотиви.

Не може да се сподели виждането на СРС (ако въобще става въпрос за това), че адвокатското възнаграждение подлежи на служебен контрол. То може евентуално да се редуцира едва след направено възражение.

Тук са необходими няколко уточнения:

- сумата, която се претендира, като адвокатско възнаграждение, е описана в заявлението, но не и в заповедта. Част от съставите на районните съдилища инкорпорират мотиви защо отказват да присъдят някаква сума в самата заповед (друга допустима практика е да се изготви самостоятелно определение или разпореждане).

В случая това не е било сторено. По тази причина и размяната на книжа по искането за допълване (което всъщност по правната си природа е такова по чл. 413 от ГПК - за разноски), не е следвало да се извършва, особено, ако не е възникнало и процесуално правоотношение с ответната страна (в тази ситуация длъжникът вече е бил наясно с производството);

- решаващият орган е нарушил задълженията си свързани с чл. 6, чл. 8 и чл. 9 от ГПК;

- налице е възражение, което е сторено в срок, съобразно изложеното по-горе и следва да бъде обсъдено.

При съобразяване, но само като насока, на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, СГС приема, че адекватното възнаграждение възлиза на 400 лева, т.е. със 300 лева повече от присъдените, или - 153,85 €.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10495/09.04.2025г. на СРС, 156 с-в, с което са редуцирани част от разноските на заявителя, и

ВРЪЩА делото на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по отношение на сумата от 153,85 €, допълнителен адвокатски хонорар.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3