Решение № 1331 от 07.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100901986 по описа за 2023 година

Предявени са обективно, евентуално съединени главен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и евентуален иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е акционер в ответното дружество, притежаващ 406 173 броя поименни акции от капитала.

Твърди, че по партидата на дружеството е подадено заявление Г2 per. № 20230930103130 от 30.09.2022 г., с което е поискано обявяване на годишен финансов отчет на дружеството за 2022 г., към което заявление, е подадена от представителя Т.А.В. и декларация по чл. 62а, ал.2, т.1 от „Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел", с която последният е декларирал, че представеният за обявяване годишен финансов отчет и доклад за дейността за 2022 г. е приет на общо събрание на акционерите на дружеството, в чиято компетентност е решението.

Твърди, че такова събрание не е свиквано и провеждано и не е приемано съответно решение от ОСА на дружеството, с което да е приет ГФО за 2022 г. на „АТМ - Центьр" АД, поради което решението е нищожно ( невзето ). В евентуалност, в случай, че се установи, че такова решение е взето, твърди, че е незаконосъобразно, тъй като е взето при нарушаване на реда и срока за свикване, кворума за провеждане на събранието и изискуемото мнозинство.

В първоначалния отговор на исковата молба, ответникът твърди, че няма данни да е взимано решение, а представената към заявлението декларация не би могла да послужи за обявяване на отчета, тъй като не отговаря на изискванията на закона, съответно твърденията за нарушаване на императивни разпоредби на закона и устава са ирелевантни.

В допълнителната искова молба ищецът твърди ирелевантност на аргументите за 1 нередовност на документите към заявлението за обявяване на ГФО в ТР, доколкото същите касаят изцяло регистърното производство, а правният интерес произтича от декларирането по реда на чл.62а, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2007 г. пред публичен орган, че такова решение е взето. Твърди, че е узнал за решението при случайна справка в регистъра на 20.10.2023 г., поради което е спазен 14 – дневният преклузивен срок за предявяване на евентуалния иск, а относно спазване на срока по чл.74, ал.2 ТЗ, преценката може да се извърши след представяне на решението.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията, изложени в основния.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно главния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Искът е изведен при твърдения, че в декларация, подадена от представляващия ответното дружество пред Агенция по вписвания като приложение към заявление образец Г2 за обявяване на ГФО на дружеството за 2022 г. е декларирано, че е взето решение на общото събрание на акционерите за приемане на годишния финансов отчет за 2022 г. и доклад за дейността, каквото общо събрание не е свиквано и провеждано и не е вземано съответно решение в посочения смисъл.

Решението на общо събрание на акционерите за приемане на годишен финансов отчет, който подлежи на обявяване в търговския регистър, не се вписва в регистъра, а фактът, че такива решения са приети от компетентния орган се удостоверява с декларация по образец, подадена от законния представител на дружеството, съгласно чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Предвид изложеното защитата срещу такова нищожно решение се осъществява чрез установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

Общоизвестен е фактът, че по партидата на ответното дружество в ТРРТЮЛНЦ, воден от Агенция по вписванията е подадено заявление образец Г2 per. № 20230930103130 от 30.09.2022 г., с което е поискано обявяване на ГФО на дружеството за 2022 г., към което заявление, е подадена и декларация от Т.А.В. по чл. 62а, ал.2, т.1 от „Наредба №1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел", с която е декларирал, че представеният за обявяване годишен финансов отчет и доклад за дейността за 2022 г. е приет на ОСА на дружеството. От това удостоверително изявление на законния представител на дружеството е изводим и правният интерес от предявения иск.

По делото е безспорно, че ищецът е акционер в ответното дружество, поради което искът е процесуално допустим.

2

Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГТК нищожно е решението на общото събрание, което освен в изрично предвидените в закона хипотези (неприложими в разглеждания случай предвид твърденията ), не е взето, но е отразено като съществуващо в протокола, протоколната книга или търговския регистър, или което събранието е взело извън пределите на компетентността си.

Обстоятелствата по провеждането на общо събрание и на взетите от него решения се удостоверяват чрез съставянето на писмен протокол, имащ характер на частен документ. По делото, както беше посочено, е представена декларация, подадена от законния представител на дружеството ответник, приложена към подаденото до Агенция по вписванията заявление образец Г2, в която е удостоверено, че е взето решение на ОСА за приемане на ГФО за 2022 г.

Ответникът, въпреки указаната му с доклада по делото доказателствена тежест, не е представил по делото протокол, удостоверяващ факта на провеждане на събрание на акционерите на ответното дружество и вземане на решение за приемане на ГФО за 2022 г. и годишен доклад за дейността.

В приложение на правилата за доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен, а именно, че такова събрание не е провеждано, съответно не е взето решение за приемане на ГФО за 2022 г. и годишен доклад за дейността.

Предвид гореизложеното искът за прогласяване нищожност на решение на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на неизвестна дата, с което е приет ГФО и доклад за дейността му за 2022 г. е основателен.

Предвид основателността на главния иск не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие, при което е предявен евентуалният иск, поради което съдът не дължи разглеждането му.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид изхода от спора на ищеца следва да се присъдят разноски за производството в размер 680 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожно по предявения от „АТМ 91“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. ******* срещу „АТМ – Ц.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ******* иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК решение на общото събрание на акционерите на „АТМ – Ц.“ 3

АД, проведено на неизвестна дата, с което е приет годишен финансов отчет и доклад за дейността за 2022 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „АТМ 91“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. ******* срещу „АТМ – Ц.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ******* евентуален иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на „АТМ – Ц.“ АД, проведено на неизвестна дата, с което е приет годишен финансов отчет и доклад за дейността за 2022 г.

ОСЪЖДА „АТМ – Ц.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.

София, ул. ******* да заплати на „АТМ 91“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. ******* на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 680 лв. разноски за производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4