Решение № 3951 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3951 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100504913 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.01.2025г., постановено по гр. дело № 7428/2024 год. по описа на СРС, ГО, 127 състав, са отхвърлени предявените от ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД срещу ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 7 437, 37 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 09.02.2024г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер общо на 14 839, 74 лева и направени ликвидационни разходи в размер на 25 лева във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.04.2023 г. в гр. София, бул.

„Черни връх”, при движение в една посока и пътна лента между застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“ лек автомобил с марка и модел “БМВ Х2”, с рег. № **** и товарен автомобил “ДАФ”, с рег. № ****, чийто водач бил в правоотношение с ответника по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и 1 сумата в размер на 130, 08 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.12.2023г. до 08.02.2024г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на товарния автомобил. Излага, че съгласно чл.

5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, което задължение е установено и в чл. 116 от ЗДвП. Счита, че законодателят е закрепил като основно задължение на водачите на превозни средства да съобразяват поведението си на пътя с пешеходците, както и да бъдат бдителни. В случая от показанията на свид. С.В. се установява, че на пешеходната пътека рязко е изскочил /завъртял се/ човек, поради което тя спряла рязко. Изразява несъгласие с тълкуването на нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, което е обусловило извод, че водачът на лек автомобил “БМВ” е предприел аварийно спиране без причина. Освен това, видно от приложените снимки в заключението на автотехническата експертиза, процесният участък от пътното платно е заобиколен от гъста растителност, което допълнително създава трудности при преценка на действията на идващите отдясно по тротоара пешеходци. По тези съображения счита, че не е доказано твърдяното съпричиняване на вредите и първоинстанционното решение следва да се отмени.

Насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен 2 акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в 3 изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства, а и същите се установяват от събраните по делото доказателства, а именно: на 06.04.2023г., в гр. София, на бул. “Черни връх”, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “БМВ Х2”, с рег. № **** и товарен автомобил “ДАФ“ с рег. № ****, както и че в резултат на произшествието са настъпили материални щети върху първия автомобил.

Установено е, че между собственика на лек автомобил “БМВ Х2” с рег. № **** и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД е заплатило на автосервиз сумата от 14 839, 74 лева за отстраняване на причинените материални щети. За определянето на застрахователното обезщетение ищцовото дружество е направило ликвидационни разноски в размер на 25 лева. По повод отправена регресна покана ответното дружество е възстановило в полза на ищеца преди образуването на производството сума в размер на 7 437, 37 лева. Не е спорно, че между ответното дружество и собственика на товарен автомобил “ДАФ“ с рег. № **** е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка

“Гражданска отговорност на автомобилистите”. Във въззивното производство страните не са релевирали оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение в частта относно приетия за установен механизъм на увреждане, поради което и предвид произтичащите от чл. 269, изр. 2-ро от ГПК ограничения, въззивният съд следва да формира своите правни изводи при съобразяване на следния механизъм на процесното ПТП: при движение в една посока и пътна лента – в най-дясна лента по бул. “Черни връх”, с посока от кв. Драгалевци към МОЛ “Парадайс”, водачът на лек автомобил “БМВ Х2” предприел рязко намаляване 4 и спиране на автомобила преди находящата се на пътното платно пешеходна пътека. Движещият се непосредствено след него водач на товарен автомобил “ДАФ” поради несъобразена скорост и неспазване на дистанция е реализирал удар в задната част на първото превозно средство. Поведението на водача на застрахования при ответното дружество автомобил е противоправно и виновно – същият е нарушил правилото по чл. 23 ал. 1 от ЗдвП /в приложимата към датата на ПТП редакция/, съгласно което водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с основателността на релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Настоящият съдебен състав счита наведените във въззивната жалба оплаквания за основателни по следните съображения:

По приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е формирана непротиворечива практика на ВКС, съгласно която, за да бъда намалено на основание чл. 51, ал.

2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез защитно възражение пред първоинстанционният съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е., когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен.

Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат.

Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.

Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е 5 противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Направено е отграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.

Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.