Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 556 от 13.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5855/2023
Вид
Решение № 556
Подписан
13.01.2025
Състав
НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 98 · Закон за собствеността
  • чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. *****, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20231110105855 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .

С влязло в сила Решение № 7108/18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 5855/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, е допуснато извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следния недвижим имот: ПАРЦЕЛ XV-9 и 10 в кв. втори по плана на с. ***********, *************, ***** – град, район *********, намиращ се на адрес с. ***********, ул. „*********“ № 64, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ 637 кв.м. и със съседи по нотариален акт № ****, том III, дело 566/1973 г.: улица, Г. А., Д.

И. и Я. П., подробно описан в същия и със съседи по нотариален акт № 81, том III, рег.

№ *****, дело № 406/2014 г.: УПИ с идентификатор ***, УПИ с идентификатор ***, УПИ с идентификатор ***, УПИ с идентификатор ***, УПИ с идентификатор ***, заедно с построените в имота СГРАДА с идентификатор *** с площ от 65 кв.м., СГРАДА с идентификатор *** с площ от 41 кв.м., СГРАДА с идентификатор *** с площ от 51 кв.м., ГАРАЖ с идентификатор *** с площ от 18 кв.м. и СГРАДА с идентификатор *** с площ от 23 кв.м., при следните права: за В. В. И., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.; за В.

Т. И., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.; за Г. А. С., ЕГН ********** – 2/8 ид.ч.; и за Г. А.

С., ЕГН ********** и М. Й. С., ЕГН ********** – 4/8 ид.ч. в режим на СИО.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.

В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1/ възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий – чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по реда на чл. 353 ГПК.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в откритото съдебно заседание от 22.10.2024 г. се установява, че процесните имоти са реално неподеляеми съгласно техническите правила и норми. Пазарната цена на същите е в общ размер на 116 280 лева. Това обстоятелство обуславя извод за неприложимост на тегленето на жребий и разпределението по реда на чл. 353 ГПК като способи за извършване на делбата.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 22.10.2024 г., е приета възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от съделителите Г. А. С. и М. Й. С. за поставяне на имотите в общ дял.

Основателността на същата се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ допуснатият до делба имот да е реално неподеляем; 2/ имотът да е жилищен; 3/ съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване; 4/ съделителят, направил възлагателната претенция да не притежава друго жилище в изключителна собственост; 5/ същият да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и 6/ искането за възлагане да е направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.

344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на съделителя, който е направил възлагателната претенция, с изключение на отрицателния факт, че не притежава друго жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го изключва – притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за съделителя, който оспорва възлагателната претенция.

Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е 2 установен от изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза. Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението по цитираната експертиза, че построената в имота в имота сграда с идентификатор *** представлява жилищна такава. В случая, макар до делба да са допуснати няколко имота - дворно място и изградената в него жилищна сграда, ведно с второстепенни постройки, делбата на дворното място не може да бъде извършена отделно от тази на жилищната сграда. При ликвидиране на съсобствеността не би могло само жилищната сграда да се постави в дял на съделителите направили възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК отделно от дворното място, което пък да бъде изнесено на публична продан, като това се отнася и до второстепенните постройки. Под жилищен имот по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК следва да се разбира целият допуснат до делба имот – дворно място с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, при което определящо е значението на жилищната сграда, тъй като мястото е предназначено за жилищно застрояване, а второстепенните постройки, макар и заснети като отделен обект със собствен идентификатор, нямат самостоятелно, а обслужващо жилищната сграда значение. Касае се до несамостоятелни обекти, които имат обслужващо жилищната сграда предназначение и следват съгласно чл. 98 ЗС главната вещ. Когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, то последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост (Решение № 96 от 1.07.2015 г. по гр. д. № 1116/2015 г., II г. о, Определение № 375 от 14.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 366/2017 г., II г. о., ГК). В случая изградените в имота сгради с идентификатори ***,

***, *** и ***, представляващи съответно лятна кухня, гараж и два броя стопански постройки, са обект на допълващо застрояване.

Поради това претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК следва да се разгледа общо по отношение на всички допуснати до делба вещи, като водеща при определяне на способа е жилищната сграда (така са били разгледани например в Решение № 9/12.03.2021 г. по гр.д. № 1469/2020 г., I I г.о. на ВКС, Определение № 248 от 15.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2018 г., II г. о., ГК).

Вторият релевантен въпрос по приложението на уредената в чл. 349, ал. 2 ГПК възможност предполага установяване на наследствения характер на имота.

Въпросът относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, съответно чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена 3 съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.

По-късно въпросът е доразвит в казуалната практика на касационната инстанция. В една група съдебни актове се приема, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество – по съображение, че, вън от хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател. Т.е. изведено е, че заключението, дадено в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС относно смесения характер на съсобствеността, се прилага само при наследяване по реда на чл. 14, ал. 7 СК, т.е. каузалната практика стеснява приложението на разрешението, дадено в тълкувателното решение (към момента на приемането му е бил в сила СК от 1985 г. и няма основание да се счита, че тълкувателното решение изначално е имало предвид само хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК) (Решение № 239/6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., ГК).

В друга група съдебни актове е прието, че не е налице хипотезата на смесена съсобственост, когато един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството, с което делът на последния се увеличава, респективно когато сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с наследствени идеални части от имота. С това прехвърляне характерът на имота като наследствен не се е променил, а е налице концентрация на правото на собственост в полза на един от наследниците (в този смисъл например Решение №86/09.03.2012г. по гр.д.№1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №239/06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г. на І ГО на ВКС, Решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВК, Решение №223/12.10.2012г. по гр.д.№235/2012г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №18/27.02.2013г. по гр.д.№572/2012г. на І ГО на ВКС и др.). Когато обаче сънаследник е извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице /с изключение на случая на разпореждане със спорното право/, съсобствеността е смесена и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество (в този смисъл още Решение № 105 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на І г. о. на ВКС; Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., второ ГО на ВКС).

По-нататък, прието е още, че когато при извършване на разпоредителната сделка с част от наследствен имот приобретателят сънаследник е в брак, също не 4 възниква смесена съсобственост, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а той придобива права по силата на закона – чл. 21, ал. 1 СК, респ. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) (в този смисъл например Решение № 144 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 3753 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1341/2023 г., II г. о., ГК, Определение № 231 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2021 г., II г. о.) Конкретиката на случая сочи, както е установено със съдебното решение в първа фаза на делбата, че имотът е бил притежание на А. Т. С., починал на 19.04.2004 г., който е оставил като наследници по закон Н. С. С. /съпруга/, Г. А. С. и Т. А. И. – негови синове. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81, том III, рег. № *****, дело № 406 от 23.12.2014 г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том I, рег. № ****, дело № 63 от 19.03.2015 г., Н. С. С. е продала на съсобственика си Г. А. С. собствената си ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с. Горни Ботров, район *********, ул. „*********“ № 64, с площ 637 кв.м., със съседи УПИ с идентификатор ***, УПИ с идентификатор ***, УПИ с идентификатор ***, УПИ с идентификатор ***, УПИ с идентификатор ***, заедно с построените в имота СГРАДА с идентификатор *** с площ от 65 кв.м., СГРАДА с идентификатор *** с площ от 41 кв.м., СГРАДА с идентификатор *** с площ от 51 кв.м., ГАРАЖ с идентификатор *** с площ от 18 кв.м. и СГРАДА с идентификатор *** с площ от 23 кв.м. Към момента на продажбата приобретателят съсобственик е бил в граждански брак с М. Й. П., поради което съпрузите са придобили прехвърлената идеална част в режим на съпружеска имуществена общност. При съобразяване на изложената практика съдът намира, че в случая не е налице хипотеза на смесена съсобственост.