Определение № 43030 от 16.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44781/2024
- Вид
- Определение № 43030
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43030 гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110144781 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. Н. М. дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД сумата от 1871.37 лева, представляваща непогасена част от задължение за връщане на предоставена в заем от „К.“ АД в полза на ответника сума по силата на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние № 938256/13.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 412.47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.09.2017г. до 10.03.2019г., както и сумата от 1109.43 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.09.2017г. до 12.10.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 57808/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че между ответника и „К.“ АД бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 938256/13.09.2017г., като изяснява, че длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит, при което отразил личните си данни и данни за кореспонденция, като на посочен от него адрес на електронна поща му били изпратени стандартен европейски формуляр, договор за кредит, ведно с общи условия, приложение № 1 към него и погасителен план. Ответникът като кандидат за предоставяната финансова услуга потвърдил чрез натискане на нарочен бутон на интернет страницата на заемодателя, че се е запознал с посочените документи и че приема същите. Впоследствие договорът, общите условия, както и приложение № 1 към него и стандартният европейски формуляр били изпратени на имейл- адреса на потребителя, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора, с което по силата на нормите на ЗЕДЕУУ между „К.“ АД и Т. М. бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние. В условията на евентуалност- в случай че не бъде установено надлежното сключване на договора по електронен път, се поддържа, че доколкото договорът за заем е реален, в случая правоотношението следвало да се счита учредено с предаването на сумата, предмет на съглашението, в полза на заемателя. Така, по силата на сключения договор на ответницата бил предоставен паричен заем в размер на 1871.37 лева, която сума, както и възнаграждението за ползването й в размер на 26.24 % годишно следвало да бъдат върнати на заемодателя на вноски в срок до 10.03.2019г. В раздел X , чл. 2 от общите условия към договора било предвидено, че в случай на неточно във времево отношение изпълнение на паричното задължение на потребителя същият дължи обезщетение за забава в размер на 1 действащата законна лихва. Наред с това, на 13.09.2017г. ответницата сключила с „А.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който последното се задължило срещу възнаграждение в общ размер на 2155.50 лева, платимо на вноски в срок до 10.03.2019г., да обезпечи изпълнението на задълженията на заемополучателя по договора за кредит, сключвайки със заемодателя договор за поръчителство, какъвто бил сключен. Доколкото ответникът не заплатил в срок дължимите по договора за кредит суми, вкл. след настъпване на уговорения краен падеж по него, поръчителят бил поканен да заплати просрочените суми, което сторил на 23.02.2021г., когато уведомил и длъжника за извършеното плащане.
Впоследствие, на 02.03.2021г. „А.“ ЕООД прехвърлило регресните си вземания за заплатените от него като поръчител суми по договора за кредит, както и вземането си за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в полза на ищеца по силата на договор за цесия, за което прехвърляне ответникът бил уведомен на посочен от него адрес на електронна поща. В условията на евентуалност, в случай че връчването на уведомлението преди процеса не бъде счетено за надлежно, се поддържа, че следва да бъде съобразено връчването му като приложение към исковата молба в хода на настоящото производство. По изложените съображения ищецът претендира процесните суми, както и разноски за заповедното и за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по нея.
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между „К.“ АД и ответника, чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер; 2 / реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора; 4/ сключване между ответника и „А.“ ЕООД на валиден договор за предоставяне на поръчителство, а между последния и „К.“ АДна договор за поръчителство, със сочените в исковата молба конкретни предмет и съдържание; 5/ изпълнение от поръчителя в полза на заемодателя на паричните задължения на заемополучателя по договора за кредит; 6/ прехвърляне на вземанията на платилия поръчител- регресните за заплатените от него суми по договора за кредит, респ. по договора за предоставяне на поръчителство, в полза на ищеца; 7/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи заплащането на процесните суми, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.
На страните следва да бъде указано, че с решението по съществото на правния спор съдът ще се произнесе по действителността на процесните съглашения, на които ищецът основава претенцията си, вкл.като извърши преценка за съответствието им с изискванията на ЗПК, като в тази връзка на страните следва да бъде предоставена възможност да изразят становището си по действителността на същите, респ. да посочат доказателства.
Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет на делото и необходими за изясняването му.
Съобразно искането, заявено с молба с правно основание чл. 192 ГПК, от „Изипей“ АД следва да се изиска разписката, респ. друг документ, наличен при дружеството, установяващ заплащането от „К.“ АД в полза на Т. Н. М., ЕГН **********, на сумата от 1871.37 лева, предмет на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 938256/13.09.2017г.
2
Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 57808/2023г. по описа на СРС, 54 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите, представени с исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „Изипей“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото да представи по делото в заверен препис разписката, респ. друг документ, наличен при дружеството, установяващ заплащането от „К.“ АД в полза на Т. Н. М., ЕГН **********, на сумата от 1871.37 лева, предмет на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 938256/13.09.2017г., като до адресата да се изпрати препис от настоящото определение, както и от молбата на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК, приложена на л. 112 от делото.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 57808/2023г. по описа на СРС, 54 състав.
УКАЗВА на страните, че с решението по съществото на правния спор съдът ще се произнесе по действителността на процесните съглашения, на които ищецът основава претенцията си, вкл.като извърши преценка за съответствието им с изискванията на ЗПК, като им УКАЗВА, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание могат да изразят становището си по действителността на същите, респ. да посочат доказателства за установяване на своите твърдения, възражения и доводи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025г. от 10:05 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, като призовката до ответника да бъде изпратена на адреса, на който страната вече е била уведомявана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3