Решение № 117 от 21.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. С., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200168 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 – 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 189ж от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е след отмяна с Решение № 303 от 11.03.2026 г. по КАНД № 1344/2025 г. на Административен съд С. – област на предходно Решение № 143 от 17.10.2025 г. по НАХД № 237/2025 г. на РС – С. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Предмет на съдебен контрол е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8505083414, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ОБЩИНА С., ЕИК 000776491, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № .., е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 (триста) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, ведно с вменено задължение за плащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10.00 лв..

В жалбата, подадена чрез кмета на Община С., се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Прави се изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на административнонаказателното преследване. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на фиша и погрешно посочване на бившия кмет като законен представител.

В съдебно заседание процесуалният представител на общината – главен юрисконсулт Гергинова, поддържа жалбата, пледира изтекла абсолютна погасителна давност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура“ (Национално тол управление), чрез юрисконсулт Г. в съдебно заседание и чрез депозирани писмени становища от юрисконсултите Б. и Д., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че електронният фиш съдържа всички изискуеми законови реквизити, нарушението е безспорно заснето от интегрираната система за таксуване и се ползва с доказателствена сила 1 по чл. 189е, ал. 8 ЗДвП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2022 г. в 09:05 часа чрез елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е регистрирано движение на пътно превозно средство – специален автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с рег. № СО1242АХ, с технически допустима максимална маса 3500 кг, собственост на Община С.. За превозното средство към момента на движението не е била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.

1 от Закона за пътищата (електронна винетка).

В издадения Електронен фиш № 8505083414 е посочено, че движението е осъществено по път 82 км 33+460 в посока нарастващ километър и е установено с устройство № 10751. От приложените към делото разпечатки от заснетия снимков материал и самия структуриран доклад обаче се установява, че в служебните данни на двете снимки е отбелязано заснемане от камера „SCP 1075“, а в доклада като местонахождение е записан „път 82 33+400 СКТ“. От представения от АПИ Протокол от 15.08.2019 г. се доказва въвеждането в експлоатация единствено на стационарна контролна точка с № 1075, разположена на км 33+400. По делото не бяха представени съответни строителни и технически книжа за устройство № 10751 на км 33+460.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок по чл. 189ж, ал. 6 от ЗДвП, от надлежно процесуално легитимирано, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Налице е непреодолима материалноправна пречка за реализиране на административнонаказателната отговорност поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Съгласно субсидиарно приложимите разпоредби на чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН (съгласно Тълкувателно постановление № 1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС), независимо от спирането или прекъсването на давността с извършването на процесуални действия по преследване, отговорността се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 80 НК. Предвиденият в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК срок за нарушения, наказуеми с глоба или имуществена санкция, е 3 години, съответно абсолютната давност е с продължителност четири години и шест месеца.

В конкретния казус твърдяното административно нарушение е извършено на 07.01.2022 г.. Следователно законовият срок на абсолютната давност е изтекъл окончателно на 07.07.2026 г. Към датата на приключване на съдебното дирене (01.10.2026 г.) и постановяване на съдебния акт, възможността на държавата да наложи и потвърди административна санкция е погасена по силата на закона. Изтичането на абсолютната давност съставлява самостоятелно, абсолютно основание за отмяна на оспорения електронен фиш.

На второ място, дори да не се отчита изтеклата погасителна давност, електронният фиш е незаконосъобразен и поради недоказаност на нарушението от фактическа страна.

При съпоставка на реквизитите на електронния фиш с приложените към преписката технически доказателства се разкрива съществено вътрешно противоречие. В електронния фиш е посочено, че деянието е установено на км 33+460 с устройство № 10751. От приетите статични изображения обаче категорично се установява, че заснемането е генерирано от точка „SCP 1075“, а в системния регистър локацията е фиксирана като км 33+400. Разликата от 60 метра в пространствените предели на пътното платно и пълното разминаване в номерацията на уредите не бяха отстранени от наказващия орган. АПИ не представи 2 доказателства по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за годността и приемането на техническо средство № 10751 на км 33+460. По този начин обвинението за извършено нарушение на точно определено място и с конкретно техническо средство остава недоказано, което представлява порок по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.

По изложените съображения Електронен фиш № 8505083414 следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на Община С. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед обема на извършените правни действия, участие в съдебни заседания и процесуално представителство пред две съдебни инстанции, съдът определя възнаграждението на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 (сто) лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8505083414, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. С., бул. „М.“ № .., БУЛСТАТ 000695089, да заплати на ОБЩИНА С., гр. С., бул. „М.“ № .., ЕИК 000776491, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. – област по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3