Решение № 16948 от 19.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16948 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110104479 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявени от К. И. А. с ЕГН ********** солидарно срещу „Б.-П.“ ЕООД и евентуално срещу П.П.П. /ППП/ – София към „Б.-П.“ ЕООД, обективно съединени искове по чл. 215, ал. 1 КТ за заплащане на сумите: 483 евро и 85,45 щ.д. неизплатени в пълен размер командировъчни – дневни пари /главници/ за периода 01.02.2007г. – 31.12.2007г., също сумата 52,61 евро главница за периода 01.01.2008г. – 05.11.2008г. и 9,38 щатски долара, ведно със законната лихва върху главниците от 05.11.2008г. до окончателното изплащане, или общо 535,61 евро и 94,83 щатски долара за целия период.

Сумите се дължат по осъществени дестинации София – Истанбул – София, София – Будапеща – София, София – Белград – София, София – Букурещ – София, за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г. Претендира разноски.

Ответникът „БДЖ – ПП“ ЕООД оспорва пасивната си легитимация. Алтернативно оспорва по основание исковете като навежда, че командировъчните били изплатени в пълен размер.

Ответникът „ППП – София“ прави възражение за изтекла погасителна давност.

Алтернативно оспорва дължимостта на сумите, като сочи, че били изплатени изцяло. И двамата ответници алтернативно искат в случай на уважаване на иска да се обсъди втори вариант на ССЕ, претендират разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че в процесния период К. И. А. е работил като „Кондуктор спални и кушет вагони“ в служба „Ескплоатация“ в звено „Спални вагони“ към ППП – София при „БДЖ“ ЕАД.

1

Видно от двете приложени Заповед № 9/12.12.2007г. на БДЖ – ПП ЕООД и Заповед № 80/30.01.2007г. на Б. ЕАД – Централно управление, са определени различни дневни размери на командировъчни до посочени дестинации.

Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло се кредитира от съда като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададените въпроси, след обстойна проверка в счетоводството на ответното дружество. Установява, че за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г. служителят е бил в 19 броя международни командировки. Дължимите командировъчни са изчислени по нормираните в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /по-нататък: НСКСЧ/ и дадените в същата два възможни варианта: първият е по общия ред – когато има престой повече от 24 часа в друга съседна държава се полагат 80% от дневните командировъчни, а вторият е по реда на чл. 21 от НСКСЧ /съгласно който когато командирования има престой повече от 4 часа в друга съседна държава, но по-малко от 24 часа/, в който случай за тази командировка се заплащат 35% от дневните пари. За служителя се установява, че е имал в процесния период командировки в съседни държави за по-малко от 24 часа и повече от 4 часа и съгласно двата варианта са дадени следните общи заключения: по вариант едно му се дължи доплащане в размер на 483 евро и 85,45 щатски долара, а по втория – 294 евро и 10,45 щатски долара общо за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г.

За пълнота следва да се отбележи, че настоящото производство е образувано първоначално като колективен иск пред СРС с искова молба от 05.11.2008г. под гр.д.

34000/2008г., 57 състав, като с Определение от 07.11.2008г. делото е прекратено и препратено на СГС по компетентност с оглед предмета – колективен иск, родово подсъден на СГС съгласно чл. 380, ал. 1 ГПК. Там е образувано гр.д. 5134/2008г. на І – 4 състав.

Следва фактическо провеждане на съдебно дирене пред СГС с проведени множество открити съдебни заседания. С Определение от 26.11.2012г. обаче /след повдигнат спор за родова подсъдност между СГС и СРС/ на САС, Г.О. , 1 -ви състав, отсъжда, че не се касае за колективен иск, а за субективно съединени искове по чл. 215, т. 2 от ГПК и така делото следва да се гледа от СРС. Същото продължава под № 34000/2008г. и с Определение от 14.01.2022г. се разделя предявения от К. И. А. иск и се образува настоящото гр.д. Следва да се отбележи, че със същото определение е прекратено производството и по предявените искове по чл. 86 ЗЗД.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

При заявените претенции се доказа, че ищецът е бил в трудово правоотношение конкретно с ППП – София към „БДЖ – ПП“ ЕООД. На първо място по аргумента на ответника „БДЖ – ПП“ ЕООД за липса на пасивна процесуална легитимация съдът приема следното. Без да има категорични доказателства за цялата структура на националния релсов превозвач Български държавни железници, от доказателствата по делото може да се направи извод, че „Б.-П.П.“ ЕООД – ППП София е пряк работодател на ищеца следва да отговаря 2 наред с дружеството, под чийто надзор и ресор се намира, а именно – „Б.-П.П.“ ЕООД.

Затова аргументът е неоснователен и исковете ще се разглеждат срещу двете формирования солидарно.

Доказа се, че К. А. е бил в трудови правоотношения с ППП – София и че в процесния период е бил командирован 19 пъти. По приетата ССЕ съдът приема, че са установени командировките по брой и престой. За основателен настоящият състав счита да се приложи вторият вариант от заключението на вещото лице. Нормата на чл. 21 от НСКСЧ като специална намира приложение тогава, когато е доказано, че има командировки, в които служителят е бил в съседна държава за по-малко от 24 часа и повече от 4 часа, в който случай се начисляват 35 % от дневните командировъчни по общите заповеди. В останалите случаи когато командировката и в съседна държава, и в надвишава 24 часа, както и когато самата командировка е в несъседна на нашата страна, се дължат 80 % от дневните командировъчни. Вещото лице е направило изчисленията си за обобщен период от 01.02.2007г. до 05.11.2008г. Така искът за командировъчните в евро е основателен до размер от 294,00 евро, като за горницата до размер от 535,61 евро подлежи на отхвърляне, съответно искът за командировъчни за щ.д. е основателен до размер от 14,31 щ.д., като за горницата до размер от 94,83 щ.д. подлежи на отхвърляне.

Съдът счита, че по технически пропуск е описал като предмет на делото, че се разглеждат и искове по чл. 86 ЗЗД, производството по което съгласно Определение на съда от 14.01.2022г., е било прекратено. Така, макар и Определението по чл. 140 ГПК да е последващо, формално не е отменено Определение от 14.01.2022г. и се налага извод, че предмет на делото са само исковете за главници.

По въпроса откога се дължи законна лихва. Съдът намира, че считано от първоначалното завеждане на исковете пред СРС през 2008 година се дължи такава. Делото е заведено на 05.11.2008г. Дължи се оттогава и до окончателното изплащане защото реално производството е било висящо – с всичките усложнения по хода му – група служители, включително и ищецът са били сезирали „БДЖ“ ЕАД да им изплати команидировъчните в цялост. Независимо, че след прецизиране на претенцията, вече по индивидуален иск, е насочена и срещу „ППП – София“, същественото е, че принципалът на двамата ответника е бил ответник и в доклада по делото, изготвен едва в настоящото производство е прието, че ответници са солидарно двете дружества.

По разноските

С оглед изхода на делото страните биха си дължали разноски по съразмерност.

Претендираните от ищеца, че са сторени 500 лева за заплатен адвокатски хонорар обаче не се доказват по делото – никъде няма представен Договор за правна помощ и доказателства за изплащане.

На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя общо на 200 лева /по 100,00 лева за всяко дружество/, като при присъждането не се 3 изчислява съразмерност тъй като съдът определя размера директно за присъдените суми.

Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените искове общо от лева в размер на 50,00 лева и разноските по съразмерност – 250,00 лева за изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 215, ал. 1 от КТ „Б.-П.“ ЕООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „И.В.“ № 3 и „П.П.П. – София“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „З.“ № 1, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К. И. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „М.Л.“ № *** А, вх. В, ет. 1, ап. 2, сумата от 294,00/двеста деветдесет и четири/ евро, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълно предявения размер от 535,61 евро като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и сумата от 10,45 /десет щатски долара и 45 цента/ щатски долара, като ОТХВЪРЛЯ за горницата до пълно предявения размер от 94,83 щатски долара като НЕОСНОВАТЕЛЕН, и двете суми ведно със законната лихва считано от 05.11.2008г. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. И. А. ДА ЗАПЛАТИ на „Б.-П.“ ЕООД и „П.П.П. – София“ ЕООД, сумата 200,00 /двеста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б.-П.“ ЕООД и „П.П.П. – София“ ЕООД, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на Софийския районен съд сумата 50,00 /петдесет/ лева дължима държавна такса и 250,00 /двеста и петдесет/ лева дължими разноски по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4