Решение № 8128 от 03.07.2026, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8128

Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20267180701287 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. С. Д., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], област Пловдив, [улица], чрез пълномощници адв. И. и адв. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0432-000102/27.04.2026 г., издадена от К. К. К. на длъжност Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която е наложена на Д. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС [номер] на водача за извършено нарушение по ЗДвП, за което съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се налага наказание, в неговата цялост, лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда и присъждане на сторените разноски.

Ответникът по жалбата – Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, Първо РУ – Пловдив, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като съображения излага в депозирана по делото молба-становище. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение да бъдат намалени разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното такова по Наредба № 1 от 2004 г.

Административен съд - Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От събраните по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (А.) С. GA № 4021706 от 27.04.2026 г. от Ж. С. Д. на длъжност полицай при РУ 01 Пловдив, за това, че на ********* в [населено място] на кръстовището, образувано от [улица]с [улица]с посока на движение от запад към север, управлява лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], собственост на „****“ ЕООД, като допуска следното нарушение: управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред по път отворен за обществено ползване. Горепосоченото МПС е установено, че е със служебно прекратена регистрация от 21.04.2026 г., поради липса на сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. С горното е прието, че лицето виновно е нарушило разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (л. 37).

Така удостоверените данни са изцяло възприети и възпроизведени в обстоятелствената част на процесната заповед. Въз основа на тях, административният орган е постановил, че „налага“ на Д. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, а именно, временно отнемане на СУМПС [номер] на водача К. С. Д. за извършено нарушение по ЗДвП, за което съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се налага наказание, в неговата цялост, лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца (л. 36).

Като доказателства по делото са приети, представени от ответника като част от административната преписка: Мотивирана резолюция № 26-0432-[рег. номер] от 28.04.2026 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, с която е прекратено административнонаказателното производство по А. С. GA № 4021706 от 27.04.2026 г. (л. 41); Застрахователна полица № BG/02/126001456881 на Застрахователно дружество Б. И. АД със срок на валидност от 20,41 часа на 27.04.2026 г. до 23,59 часа на 26.04.2027 г. за лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] (л. 39); справка регистрация за МПС (л. 40); Докладна записка от 27.04.2026 г. от ст. пол. Ж. Д. и Р. К. (л. 38); Справка за нарушител/водач на жалбоподателя (л. 42); Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, с която служители на конкретно изброени длъжности, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (л. 43); Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП (л. 44-45).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 26-0432-000102/27.04.2026 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник на сектор към Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив, надлежно оправомощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена и в предписаната от закона форма, доколкото са посочени фактически и правни основания. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед и за „наложената“ със заповедта ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Констатира се, че в заповедта е посочено и кое конкретно нарушение от визираните в разпоредбата такива (по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5) е извършил жалбоподателят, а именно - чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Отделно от това, описаните в А. С. GA № 4021706/27.04.2026 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като видно от процесната ЗППАМ, в нея е извършено изрично позоваване на съставения на жалбоподателя А. С. GA № 4021706/27.04.2026 г.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е материално незаконосъобразна. Това е така защото, съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая ЗППАМ № 26-0432-000102/27.04.2026 г. е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, като е посочено, че извършеното от Д. нарушение е по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на дата 21.04.2026 г. регистрацията на МПС е била прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След измененията в ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но считано от 01.08.2025 г., нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и прилаганите ПАМ, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

От събраните по делото доказателства не се установява да е налице извършено надлежно уведомяване на собственика на автомобила „****“ ЕООД за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил с рег. № [рег. номер], поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Следва да се отбележи, че доколкото в тежест на правоприлагащия орган е да устави и да докаже съществуването към датата на издаване на оспорения акт на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП. В случая очевидно доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване към датата на издаване на обжалваната заповед не са били събрани/налични. Това, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя Д..

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d464c25f-8254-4714-aab2-a5f02fab1e5d