Определение № 3388 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3388 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502836 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на М. П. Б., ЕГН: **********, подадена чрез адв. Д. М., против определение № 12467 от 30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 12963/2025 г. на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с., с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото по предявения от М. П. Б., ЕГН: **********, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: ***, установителен иск – за прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 473.20 лева, от сключения между него и ответното дружество договор за кредит № *** от *** г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на М. П. Б., ЕГН:

**********, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: ***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с искане да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор за кредит № *** от *** г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 473.20 лева.

След като районният съд е взел предвид твърденията на ищеца, че е платил всички суми по договора е обосновал извода, че неговите права могат да бъдат правно защитими чрез претенция за връщане на даденото поради липса на основание, на не и 1 чрез предявяване на иск за нищожност на договора или негова клауза. Всъщност действителността на договора ще се преценява като преюдициален въпрос в производството по чл. 55 от ЗЗД, като този иск дава най – пълна защита на правата на страната, накърнени според нея от нищожния договор или негова клауза, по силата на които е платила всички суми. Така е достигнал до извода, че ищцовата страна няма правен интерес от предявяване на установителен иск и затова е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.

В тази насока е налице изобилна съдебна практика на българските съдилища, която не би могла да намери приложение в разглеждания случай. Причината за това е наличието на актуалната практика на СЕС, намерила израз в Решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22, явяваща се обвързваща за настоящия съд предвид нормата на чл. 633 ГПК, където е прието, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разгледан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, които съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискват доказването на правен интерес, за да може да се уважи иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на дадената недължима престация.

Предвид изложеното предявеният иск се явява допустим, макар чрез уважаването му в правната сфера на потребителя да не възниква никаква промяна, тъй като за връщане на даденото по договора неминуемо следва да бъде предявен и осъдителен иск.

Изложеното налага извода, че определението, с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото следва да се отмени, като същото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12467 от 30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 12963/2025 г. на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2