Решение № 1219 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. С., 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110117114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 вр. чл.235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е. Д. Е.-Б.“ ООД против „С. И.” ЕООД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 50 от ЗАвтП, вр. чл. 1 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за заплащане на сума в размер на 6480 лв., представляваща договорно възнаграждение по десет договора за международен автомобилен превоз на стоки, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.03.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът „Е. Д. Е.-Б.“ ООД твърди, че като спедитор по заявки-договори на „С. И.” ЕООД били извършени 10 превоза във вътрешно и международно съобщение с индивидуализирани в исковата молба параметри за всеки отделен превоз, извършени в периода м.03.2024 г. – м.06.2024 г. – товарен адрес, изпращач, разтоварен адрес, товарополучател, договорено навло, превозвач. Твърди, че извършването на всеки един от превозите се установява с товарителница, съдържаща подпис на товарополучателя върху товарителницата, положен при разтоварването и получаването на товара. Всички фактури за извършените 10 броя превози били изпратени и получени от ответника и съобразно договорените в заявките-договори условия, подлежали на плащане в 30 – дневен срок от получаването им. Ответникът „С. И.” ЕООД бил в забава за плащане по всяка една от десетте фактури. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6480 лв., представляваща договорно възнаграждение по договори за международен автомобилен превоз на стоки, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „С. И.” ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва основателността на исковете и твърди, че страните водят преговори за постигане на спогодба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Предмет на производството осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 50 от ЗАвтП, вр. чл. 1 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6480 лв., представляваща договорно възнаграждение по десет договора за международен автомобилен превоз на стоки, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.03.2025 г. до окончателното плащане.

За основателността на предявените искове за дължимо възнаграждение по договор за превоз ищцовата страна следва да установи по делото следните обстоятелства: сключването на превозен договор с ответника с твърдяното съдържание, че превозът е извършен, съобразно уговореното и че стоката е доставена на получателя в уговорения срок.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението или да опровергае презумпцията за добро изпълнение.

По делото не е спорно, че страните са сключили десет броя договори за превоз в периода 08.03.2024 г. – 05.06.2024 г., по които дължимото възнаграждение възлиза на сума в размер на 6480 лв. Не са спорни и обстоятелствата, че превозът е извършен, съобразно уговореното и че стоката е доставена на получателя в уговорения срок.

Предвид постъпилата по делото молба вх. 350917/27.10.2025 г., с която ответникът представя платежни нареждания от 27.05.2025 г. и 24.10.2025 г. за заплащане на сума в общ размер 4740 лева по процесните эактури, съдът намира, че е налице конклудентно признание на основанието и размера на предявените искове. Ищецът не оспорва извършените плащания.

От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че процесните 10 фактури представени с исковата молба са осчетоводени от ответника и същият е ползвал правото си на приспадане на данъчен кредит. След извършените плащания от ответника към ищеца в хода на производството на 27.05.2025 г. и 24.10.2025 г., дължимият остатък по процесните фактури възлиза на сумата от 1740 лева.

С извършеното в хода на производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на исковете, поради което се явява безпредметно обсъждането на основателността им. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната сума. Следователно, към приключване на съдебното дирене част от процесните суми не се дължат на ищеца, тъй като са му платени. Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени за сумата от 4740 лева, като погасени чрез плащане в хода на исковото производство и да бъдат уважени за сумата от 1740 лева.

Съгласно чл.76, ал.1 ЗЗД „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно“, а според чл.76, ал.2 ЗЗД „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се найнапред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“ Установената поредност на погасяване по чл.76, ал.2 ЗЗД не се отнася до мораторната лихва за забава по чл.86 ЗЗД, а само до договорната възнаградителна лихва съгласно константната съдебна практика (Решение №48/25.01.2000 г. по гр.д. №1065/99 г. на ВКС, Решение №1276/8.10.1999 г. по гр.д.№577/1999 г. на ВКС-V г.о., Решение №266/12.06.2006 г. по т.д. №832/2005 г. на ВКС-II т.о.), както и според уеднаквената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика (Решение №111/27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г. на ВКС-I т.о., Решение №215/16.01.2015 г.

2 по т.д.№4043/2013 г. на ВКС-І т.о., както и Определение №440/03.06.2010 г. по т.д.№50/2010 г. на ВКС-І т.о.).

В настоящия случай с оглед представените по делото доказателства, ответната страна е посочила изрично кои от сумите по съдебно дело погасява с плащането – като е посочено основание на превода, но тъй като плащането не е достатъчно, за да покрие пълния размер на дължимата мораторната лихва към датата на плащането на сумата от 4104 лева, определен от съда по чл.162 ГПК – в размер на 99,44 лв., респ. остава дължима мораторна лихва в размер на 99,44 лв. за периода 25.03.2025 г. /от датата на исковата молба/- 27.05.2025 г. /до датата на плащането/, за която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

Върху следващата платена на 24.10.2025 г. сума в размер на 636 лева, е дължима мораторна лихва за забава за периода 25.03.2025 г. /от датата на исковата молба/- 24.10.2025 г. /до датата на плащането/, която възлиза на сумата от 51.53 лева, която същи следва да се присъди с решението. Върху неплатеният остатък в размер на 1740 лева, за който исковете следва да бъдат уважени, се дължи поисканата с исковата молба законна лихва до окончателното плащане.

По разноските:

Доколкото плащането е в хода на исковото производство, ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в настоящия процес. Вземането за разноски в съдебен процес възниква само с влизането в сила на съдебния акт, с който такива разноски се присъждат преди това такова материално-правно вземане не съществува, поради което без изрично посочване от страна на платеца, че плаща съдебни разноски, не може да с приеме, че с плащането се погасяват съдебните разноски.

Видно от представените към исковата молба доказателства, ищецът е поканил ответника да му заплати стойността на фактурите, в които е определен срок за плащане. С оглед на това, ответникът е станал причина за предявяването на иска и същият следва да понесе отговорността за разноските. Доколкото плащането е в хода на исковото производство, ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в настоящия процес за държавна такса в размер на 260 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1185 лв. и депозит за експертиза в размер на 400 лева или общо сумата от 1845 лева /списък л.89 от делото/.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. Д. Е.-Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „С. Б.” № 3, ап.7 против „С. И.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М. Т.“ № 12, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 50 от ЗАвтП, вр. чл. 1 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, за заплащане на сумата от 4740 лева дължимо възнаграждение по девет броя договори за превоз, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено плащане на сумите в хода на производството.

ОСЪЖДА „С. И.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „М. Т.“ № 12 да заплати на „Е. Д. Е.-Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „С. Б.” № 3, ап.7, на основание чл.86 ЗЗД, сума в размер на 99,44 лева, представляваща законна лихва за забава върху главница в размер на 4104 лева за периода 25.03.2025 г. - 27.05.2025 г., както и сума в размер на 51.53 лева, представляваща законна лихва за забава върху главница в размер на 636 лева за периода 25.03.2025 г. 24.10.2025 г.

ОСЪЖДА „С. И.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

3

С., ул. „М. Т.“ № 12 да заплати на „Е. Д. Е.-Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „С. Б.” № 3, ап.7, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 50 от ЗАвтП, вр. чл. 1 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, сума в размер на 1740 лева, дължимо възнаграждение по договор за превоз, за който е издадена фактура № 4000002010/14.06.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.03.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „С. И.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „М. Т.“ № 12 да заплати на „Е. Д. Е.-Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „С. Б.” № 3, ап.7, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 1845 лева, разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4