Решение № 891 от 18.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Благоевград, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100850 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, против Т. Е..

Навежда се в молбата, че на 06.08.2013 г. между „Банка" ДСК и Т. Е. (като Кредитополучател) е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 2836,00 лева за заплащане на такси за обучение във „Висше училище международен колеж-Албена" гр. Добрич. Неразделна част от договора за кредит са и приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия.

Навежда се, че целта на искания и предоставен кредит е заплащане на семестриални такси за обучение на ответника във „Висше училище международен колеж - Албена". Твърди се, че уговореният срок за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност или образователноквалификационна степен.

Твърди се, че за предоставения кредит Кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, като лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период.

Поддържа се, че съобразно условията на Договора, кредитът се усвоява от кредитополучателя на части. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗКСД всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение на съответния семестър и се извършва след предоставяне на 1 уверение от учебното заведение, удостоверяващо качеството на студента с право да се запише за следващ семестър. Твърди се, че договореният размер на процесния кредит е в размер на 11 344 лева, но предвид липсата на представени уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД, усвоената сума по същия договора е в размер на 2836 лева.

Навежда се, че срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период, като видно от представените уверения, крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Администрация и управление", в която Т. Е. се обучава, е на 20.0*6.2015 г. Поддържа се, че това обосновава гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 20.06.2016 г. и съобразно заложеното в т. 6 от Договора за кредит - първата падежна дата е 26.07.2016 г. Навежда се, че считано от тази дата кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 40,05 лева.

Навежда се, че по кредита е налице абсолютно неизпълнение от страна на Кредитополучателя, който не е направил нито едно погашение по дължимите му и изускуеми задължения. Твърди се, че към датата на исковата молба са налице 120 неизплатени падежирали вноски.

Прави се довод, че поради изложеното, на основание т. 18.1., б. "а" от Общите условия и във връзка с чл. 432 от ТЗ, от името на Банка ДСК, с исковата молба прави изявление за обявяване на целия остатък от кредита за предсрочна изискуемо, тъй като са налице повече от 3 (три) неплатени, падежирали погасителни вноски.

Навежда се, че към датата на предявяване на настоящата претенция 21.04.2023 г., размерът на вземането на Банката, съгласно приложената справка по чл. 366 от ГПК от същата дата възлиза на 5245,47 лева, от които: дължима главница в размер на 3448,97 лева, договорна лихва в размер на 1288,27 лева и лихва за забава 508,23 лева.

Поддържа се, че съгласно т. 8 от Договора за кредит, кредитът е обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД - кредитополучателят или други лица не дължат обезпечение по договора за кредит.

Твърди се, че по силата на чл. 14 от ЗКСД: Ако кредитополучателите по кредити по реда на закона не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат право да претендират изпълнение от държавата при условията и по реда, предвидени в типовия договор по чл. 7., като Банките са длъжни да положат грижа на добър търговец за събиране на своите вземания. Те могат да претендират от държавата да заплати неизпълнената част от задължението на кредитополучателите само след като представят доказателства, че са претендирали дължимата сума първо от кредитополучателя.

Конкретните условия, редът и необходимите документи за претендиране на дължимата сума от държавата се уреждат в типовия договор по чл. 7.

Навежда се, че типовият договор, визиран в ЗКСД е сключен на 21.06.2010 г. между Министъра на образованието, младежта и науката от една страна и Банка ДСК от другата страна и предвижда условие за претендиране на плащане от държавата - представяне на 2 издаден в полза на Банката изпълнителен лист срещу длъжника.

Поддържа се, че с оглед на цитираните законови разпоредби и заложените клаузи в цитирания типов договор, за да претендира плащане от държавата, гарантирала предоставения студентски кредит на ответника Т. Е., като Банка ДСК следва да осъди длъжника и да представи на МОН изпълнителен лист.

Прави искане пред съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 3448,97 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2023 г., до окончателното й изплащане; договорна лихва в размер на 1288,27 лева; лихва за забава в размер на 508,23 лева, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител, представя отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен.

Оспорва се твърдението, че ответника по силата на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти е усвоил сума в размер на 2836 лв., тъй като с исковата молба не са представени доказателства, удостоверяващи това твърдение.

Навежда се, че ищецът не представя подписания между страните Погасителен план в изпълнение на чл. 5 от договора за вида и размера на дължими месечни вноски за погасяване на кредита, както и техен падеж, ако е уговорен нов падеж, различен от този по чл. 6 от договора за 26 число на месеца. По делото няма писмени данни какво е договорено да се погасява.

Навежда се, че с исковата молба е представена справка /извлечение от 21.04.2023г., в която справка се посочва брой, размер и падеж на непогасените месечни вноски. Съгласно приложената справка непогасените вноски са 81 на брой с обща стойност 3 244,03 лв., но тази справка не може да се приеме като доказателство по делото, защото не представлява погасителен план като писмен документ, подписан от някоя от страните и защото посоченият план е само за 81 равни месечни вноски, а не за 120, както е по договора за кредит, както и не съдържа информация за общата сума дължима от кредитополучателя, каквото е изискването за погасителния план съгласно чл.5 от Договора.

Поддържа се, че така ищецът е нарушил правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, защото въпреки уговорката в чл. 5 от договора, между страните не е постигнато съгласие и не е подписан погасителен план, съдържащ информация за начина на изплащане на кредита след изтичане на гратисния период, т.е. след 20.06.2016 г., за срока на договора от 120 месеца.

Подписан между страните погасителен план в изпълнение на чл. 5 от договора и на чл.

24, ал. 2 от ЗКСД няма. В резултат на това не става ясно какво се дължи като месечна вноска и оттук има ли забава и ако да - на вноски с какъв размер и за какъв период. Прави се довод, че така твърдението на ищеца за забава на ответника при погасяване на кредита е неоснователно, защото не доказва падеж и размер на просрочените вноски, а крайната дата за погасяване на задълженията 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период /чл.2 от договора/, т.е. 26.06.2026 г., не е настъпила. Вземането не е изискуемо. При 3 неизискуеми вземания кредиторът не може да упражни правото да обяви договорът за предсрочно изискуем, защото липсва неизпълнение на задълженията на кредитополучателя - ответникът не е изпаднал в забава, поради което претендираното вземане не е дължимо на посоченото основание и посочения размер.

Поддържа се, че е допуснато нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКСД, на чл. 17, ал.

4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. защото банката с чл. 11 от договора е включила в неговото съдържание общите си условия, според които - чл. 10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата /капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се увеличава. В резултат на това, след гратисния период, размерът на главницата не е равен на размера на усвоената сума за платена такса за обучение, както изисква чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на банката за този период, и оттук договорна лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период. Прави се довод, че след гратисния период се връща както сумата, ползвана за плащане на таксата за обучение и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й.

Навежда се, че ЗКСД забранява по тези договори уговаряне и плащане на нещо друго с чл. 19, ал. 2 ЗКСД, като казва, че само това, което е предоставено като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за такси - чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗКСД, подлежи на връщане по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД. Законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора.

Навежда се, че фактът, че с чл. 10, ал. 2 от утвърдения между министъра на финансите и министъра на образование типов договор за кредитиране на студенти и докторанти /общодостъпен в интернет/ е предвидено изтеклата за гратисния период лихва да се капиталицира, не поражда позитивна правна норма с такова съдържание, която да може да преодолее забраната на императивните правила на цитираните по - горе норми от ЗКСД.

Типовите договори по образец по чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД се сключват между банките и министерството на образованието, а не между студент и банка. С типовия договор не могат да се направят законодателни промени в защитните норми на ЗКСД като се изменят, защото такава делегация не е дадена от законодателя в чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД. Прави се довод, че поради това съдържанието на тези типови договори не е и не може да бъде източник на позитивна правна норма, даваща право на банките да нарушат чл. 17, ал. 4, чл. 19, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД при сключване на договори по този закон с физически лица.

Поддържа се, че разпоредбата на чл. 10.2 от Общите условия, предвиждаща годишна капитализация на лихвите в гратисния период е недействителна, доколкото уговорката за капитализация е довела начисляването на лихва върху лихва. В този смисъл е и последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д.

4

№ 1504/2018 г., И т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д., № 739/2019 г., 1 т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. 2278/2019 г., I т. о., решение, № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т. о. и решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., II т. о., че уговорката за прибавяне към размера на редовната главница на задължения за лихва представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.

Поддържа се, че с чл. 17.2 от общите условия се предвижда трети вид лихва за плащане - неустойка за забава, в размер на договорната лихва с надбавка 10 процента пункта /общо 17 %/. Това е лихва, която не фигурира в договора, и за нея няма разписани ясни правила, приети от кредитополучателя. Банката може да уговори със студента обезщетение при забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид като част от съдържанието на договора, ясно и разбираемо, по което страните са постигнали съгласие като са материализирали волята си в документ, който е подписан двустранно, при отчитане и тълкуване на чл.20 от ЗКСД, който, определяйки максимална лихва от 7 % по договора, не индивидуализира вида на лихвата - само възнаградителна, или и за забава.