Решение № 1065 от 21.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. гр. Хасково, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101146 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. А. чрез процесуален представител-адвокат срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен иск с правно квалификация чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл.

26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит от 03.05.2023г., сключен между страните.

Ищецът твърди да е сключила с ответника договор за потребителски кредит от 03.05.2023г., на основание на който ответникът й е предостави заем в размер на 10000 лв., а заемателят се е задължила да върне заемната сума при условията и сроковете на договора. По посочения договор за заем, ищецът да се е задължил към ответника и със следните суми: 2627.97лв. - обща застрахователна премия за застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА като сумите по застрахователната премия и по главницата са сумирани от ответника, като са трансформирани в обща главница, в размер на 12627.97лв.

По договора да е начислена и договорна лихва, в размер на 6 767.77лв. при лихвен процент по договора за кредит: 30.39% и ГПР 34.71%. Навежда съображения за недействителност на договора на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи да липсва информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му, да оставят неясни компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема. Освен това, ако към ГПР бъде включена и застрахователната премия, неговият размер ще надвиши пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, който е и максималният допустим 1 съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин, макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия ГПР, същият накърнявал изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. не отразявал реалната стойност на ГПР и на основание чл. 22 от ЗПК е недействителен. Иска договорът да бъде прогласен за недействителен. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Счита иска за недопустим поради липса на доказателства за сключване на договора за заем като сочи номер на договора, непосочен от ищеца. Счита, че е в тежест на ищеца да посочи доказателство за твърдяното правоотношение. В условията на евентуалност, счита исковете за неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е процесуално допустим. Непредставянето на процесния договор с исковата молба е по доказване на наведените от ищеца твърдения, а не по допустимостта на иска. В тази връзка, възраженията на ответника за недопустимост на иска са неоснователни. Освен това, на осн. чл. 190 ГПК, ищецът е направил доказателствено искане за доказване съдържанието на договора като е поискал от съда да задължи ответника да представи договора, съдът е приел искането за допустимо, задължил е ответника да представи процесният договор и същият е представен от ответника.

С определение в проведеното открито съдебно заседание на 21.10.2025г. съдът е обявил за безспорно установени между страните поради това, че се признават следните обстоятелства: Ищецът и ответникът са сключили договор за потребителски кредит от 03.05.2023г., на основание на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 10 000 лева, а заемателя – ответника по делото се е задължил да върне заеманата сума при лихвен процент по договора за кредит от 3.39 % и ГПР – 34.71 %. С посочения договор за заем ищецът се е задължил към ответника да плати и сумата от 2627,97 лева – обща застрахователна премия по застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА, като сумите по застрахователната премия и по заемната сума са сумирани от ответника и са трансформира в обща главница в размер на 12 627,97 лева. По договора е начислена лихва в размер на 6767,77 лева при посочения лихвен процент по договора за кредит от 30.39 % и ГПР 34.71 %.

Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, 2 така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.

7 -9 ЗПК.

Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, на ясен и разбираем език, като неговите части видимо са изписани с един и същ шрифт не по- малък от 12, а съдържанието на същият е достатъчно четливо и позволява на кредитополучателя да се запознае с него. Наред с това договорът съдържа погасителен план, в който всяка погасителна вноска е отразена с падеж и размер.

Видно от чл. 7.1. общият размер на кредита е формиран като сбор от получената от ответника сума в размер на 10000 лева и застрахователните премии в общ размер на 2627,97 лв., изрично е предвидено, че общият размер на кредита е 12627,97 лв. Сумата от 12627,97 лв. е включена в погасителния план като главница и върху нея е начислявана възнаградителна лихва.

В чл. 10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 34,71 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно, в ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени 3 разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.

В случая, сумата за застрахователна премия в размер на 2627,97 лв. не е предоставена на потребителя като кредит, доколкото същият не я е усвоил и не е имал възможност да се ползва от нея. Поради това, тя не може да бъде приета като главница по кредита. От друга страна, така посочената сума представлява разход по застраховки, сключени именно във връзка с договора за потребителски кредит. При това положение сумата, представляваща застрахователна премия несъмнено представлява разход по кредита и следва да се включи в размера на ГПР.

Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. С това действителния процент на разходите ще надвиши максимално допустимия процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и ще се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР. Недопустимо е под формата на „застраховка“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Предвидената застрахователна премия води до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава размера на главницата и влияе върху размера на възнаградителната лихва. В случая, застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква „ж" на Директива 2008/48/ЕР на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/1Р2/ЕИО на Съвета.

В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В договора е отразено, че ГПР е 34,71%, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Последното е особено важимо за процесния казус предвид факта, че кредиторът неправилно формира приложимият по договора процент на разходите.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и 4 икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, което от своя страна следва да се окачестви като нелоялна и поспециално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Включвайки разхода за застраховка във връзка с договора за потребителски кредит в главницата, кредиторът изкуствено е увеличил допустимия размер на ГПР, доколкото същият се изчислява върху главницата.