Определение № 21 от 20.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000535 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от името на Я. Ж. Ж., действаща в качеството си на вписан управител и собственик на „ЗДРАВОСЛОВНИ ПЛОДОВЕ 2024“ ЕООД и със съгласието на своя попечител З. Д. Ж., срещу определение № 1757/01.12.2025г., постановено по ТД 663/2025г. по описа на ОС – Варна, с което е било прекратено недопустимо производството по предявена искова молба за установяване на несъществуването на обстоятелства по учредяването на това дружество, вписано в ТРРЮЛНЦ.

По предварителните въпроси: Частната жалба е подадена чрез пълномощник в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на електронен екземпляр от обжалваемото определение на регистриран в ЕПЕП адвокат. Съдържанието на подписания с КЕП на подателя електронен документ отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Обжалвания акт е издаден в процедура, по която насрещна страна не е конституирана, поради което и настоящото производство остава едностранно (чл. 130 ГПК) и жалбата е надлежно администрирана без размЯ. на книжа.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. чл. 279 вр. чл. 274 ал.1 т.1 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя прекратително определение. Правото на жалба е упражнено от пълномощник, овластен от физическо лице, поставено под ограничено запрещение при спазване на изискванията на чл.5 ал.2 вр. чл. 4 ал. 2 ЗЛС. При издаването на пълномощното, това лице е заявило качеството си на законен представител на посочения ответник, но доколкото упълномощената адв. И. е указала това качество и е извършила така както адресирането на жалбата, така и действията по началното сезиране на съда, следва да се приеме, че именно упълномощителят на адвоката е лицето, чието процесуално право е отречено в обжалвания акт и това е достатъчно за легитимацията му за обжалване.

1

Авансово е внесена държавната такса.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в която пълномощник на лицето, вписано като управител и едноличен собственик на посочено като ответник дружество, е изложил хронология на факти, с които обосновава интереса на упълномощителката си, вече поставена под ограничено запрещение да иска заличаване от търговския регистър както на дружеството „ЗДРАВОСЛОВНИ ПЛОДОВЕ 2024“ ЕООД, така и на обстоятелството, че Я. Ж. е негов едноличен собственик и управител.

Макар, че в самото изложение са смесени твърденията на самата пълнолетна упълномощителка и тези на назначената за неин настойник майка, самото съдържание на описаните събития сочи, че с предявяването на иска се търси защита на личните права на вече ограничено дееспособното лице, срещу накърняването им с опорочени до нищожност действия по учредяване на юридическо лице и заявяване за вписването му като търговско дружество, притежавано и управлявано от нея. Такава защита е допустима само, ако лицето предяви иска си лично(съответно и със съгласието на своя попечител), но не и в качеството му на представляващ на юридическото лице, ползващо се от заявеното вписване (решение № 516/21.05.2004 г. по гр. д. № 1624/2003 г., ТК на ВКС, решение № 708/21.10.2008 г. по т. д. № 404/2008 г., II т. о. на ВКС). Доколкото именно търговското дружество е титуляр на вече открита партида в публичния регистър и черпи собствени права от оспореното вписване, имено „представляваното“ от Ж. юридическо лице е надлежно легитимиран ответник и не е допустимо и нейната активна легитимация като ищца да се свързва със спорното законово представителство. При такова изявление за упълномощаването на адвоката, само по себе си насочването от името на упълномощителката на иск, предоставен само на трето, различно от „управляваното“ дружество лице е недопустимо.

Отделно от това, фактите, посочени като обосновка на накърнените лични права на Я. Ж. не могат да бъдат квалифицирани еднозначно до допустима установителна претенция, съответна на искането за заличаване на вписване на дружеството като цяло или на някои от обстоятелствата, индивидуализиращи правния статут на търговеца.

На първо място въззивният съд съобразява задължителното тълкуване на трите различни и взаимно изключващи се хипотези (ТРОСГК 1/2002 ВКС), уредени и в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, при които законът допуска интерес на трето, различно от титуляра на открита партида лице, да опровергава вписани в регистъра данни. В съответствие именно с това тълкуване са указанията, които първата инстанция е дала на подателя на исковата молба: да конкретизира искането си, като съобрази общото изложение на факти с относими към всяка от хипотезите на нищожно вписване (неподлежащо на вписване обстоятелство или допускане на вписване с акт на длъжностното лице по регистрация, който не отговаря на изискванията за валидност) или недопустимо вписване (начална липса на сезиране на регистърния орган, респективно сезиране от неизвестното лице, различно от формално легитимираната заявителка) или вписване на обстоятелство, което не е съществувало при заявяването за регистрация(удостоверено в неистински 2 документи или последица от изначално нищожна сделка или волеизявление).

В изпълнение на това указание адвоката - пълномощник на ограничено запретената законна представителка на търговското дружество е уточнила, че макар вписването да е действително (отразени са данни за новоучредено еднолично дружество, предвидени в чл. 119 ал.2 ТЗ по постановен акт от длъжностно лице в резултат на сезиране с електронно заявление, постъпило с положен квалифициран електронен подпис на заявителката Я. Ж., легитимирана като назначен от едноличен собственик управител), самото учредяване на юридическото лице не е съществувало като краен резултат от валидно довършен фактически състав, тъй като едностранните сделки по изявяване на съгласие на собственик в учредителен акт и овластяване на представителя, подал заявление са опорочени до нищожност при липса на валидна воля и правно валидно съгласие на посочения в тях автор.

Въз основа на това уточнение, поддържано и в изложението пред въззивния съд, търсената защита несъмнено следва да се квалифицира като искано заличаване на вписван несъществуващ факт. Приложното поле на общо предвидената установителна защита срещу опорочено вписване на липсващи предпоставки за учредяване на юридическо лице принципно не съвпада с приложното поле на специалното правило по чл. 70 ал.2 ТЗ, уреждащо конститутивен иск за обявяване на дружеството за недействително при съществуващи, но опорочени по непоправим начин елементи на конституирането на търговското дружество. Съпоставянето на основанията за защита срещу вписванията в търговския регистър и обявяването на недействителността на учредяването на дружеството, налага извод, че несъществуващи обстоятелства могат да бъдат вписани и с акт за вписване на учредяването, без да са налице нарушения при учредяването по чл. 70, ал. 1 ТЗ. В установената практика се приема, че сама по себе си началната липса на фактически състав по учредяването на дружеството би могла да попада както в основанията по чл. 29 ЗТР(вписването е обосновано с неистински, но съществуващи документи), но и в хипотезите по чл. 70, ал. 1 ТЗ(съгласието, изявено с документите е опорочено до липсващ договор при съзнавана липса на воля или недовършена форма), поради което точната правната квалификация на иска и приложението на специалния ред за обявяване на недействителност на учредяването или общото установяване на опорочени вписвания следва да се определя от съда според твърденията на ищеца в исковата молба за конкретния порок, нарушил правата на третото лице, търсещо съдебната защита(Определение № 977 от 27.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 673/2010 г., I т. о., ТК). Именно за това и въззивният съд преценява като наложително изискването на такова уточнение на фактите, което еднозначно да сочи причината за „несъществуване“ на отделните елементи от сложния състав на учредяването на едноличното дружество, въз основа на което да може да се прецени и вида на съответната защита и да се приложат съответните правила за допустимото й упражняване.

Още в началната искова молба, опорочаването на заявлението, носещо електронен подпис на заявителката се свързва с твърдения за използване на електронен носител на идентификация, с който неизвестно за ищцата лице се е снабдило без нейно знание и съгласие и е употребило умишлено вместо нея, за да създаде неавтентичен документ. Заявената злоупотреба с лични данни, 3 изключваща формално обявеното авторство на изявлението за регистрация обаче би могла да се свърже с друг, различен от уточнения порок на вписването и затова тези твърдeния принципно не са относими към уточнената хипотеза на искано установяване на несъществуващо вписано обстоятелство.

Неавтентичността на средството за автентификация всъщност е само обявено като твърдение за злоупотреба с лични данни от лица, на които страдащата от лека умствена изостаналост млада жена лековерно се е доверила и е предоставила своята лична карта и подписани от нея книжа, наред с описание на факти по действително участие именно на Я. Ж. в съставянето на редица документи, включително и след посещаване на нотариална кантора, където тя е полагала своя автентичен подпис върху писмени изявления без да е била в състояние да възприеме и одобри съдържанието им, поради ограничени от вродено заболяване когнитивни способности(не може да чете, не разбира значение на написани думи, не се ориентира в смисъла на текст, не знае какво е електронен подпис и как се борави с него). Тези фактически обстоятелства обаче не кореспондират на посочените от ищцата правни последици на нищожност, респективно отричане на валидност на каквото и да е нейно писмено изявление (предшестващо издаването на нейния електроннен подпис и автентичната й легитимация по сезирането на регистърния орган). Сделките и изявленията на дееспособни лица, каквото е Я. Ж. до 06.08.2025г.(когато е влязло в сила решение на съда за поставянето й под ограничено запрещение) пораждат правните си последици и обвързват автора с изявеното от него съгласие до унищожаването им. Съгласие, изразено с полагане на подпис (физически или електронен) или с изрично вербално или конклудентно недвусмислено потвърждаване на вече съставен (дори и от другиго) и подписан документ от страдащо от умствено заболяване лице, не е липсващо или изначално правно нищожно, а само унищожаемо дори когато страданието препятства осъзнаването на правните последици на изявлението. Опорочаването на воля поради трайна и задълбочаваща се във времето невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, съществуващи към момента на формиране на изявлението, но преди поставяне под запрещение, според нормата в чл. 31, ал.

1 ЗЗД поражда право на конститутивен иск (ТРОСГТК № 5/2020 г. на ВКС) и до уважаването му от съд правните последици на изявленията на Я. Ж. не могат да се пренебрегват по твърдяния в исковата молба начин. Затова не само първоначалното, но и допълнително уточненото съдържание на обстоятелствената част на исковата молба, не сочи нито начална, нито отпаднала с обратна сила валидност на последици на волята на лицето, издало учредителния акт и овластило управителя, подал заявление за регистрация, нито неистинност на документите, формално удостоверяващи тази воля, за да може да се обоснове допустима и неограничена със срок защита, квалифицирана по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. При това положение допълнително съдействие от страна на съда по отношение на упражняването на процесуалните права на лицето, което е предявило такава искова молба е излишно, а даването на насоки за упражняване на други, непосочени права би накърнило общия процесуален принцип на диспозитивно начало на 4 съдопроизводство, водено от независим от насрещните страни държавен орган(чл. 8 ал. 2 и чл. 9 ГПК).