Решение № 172 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ****, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502937 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.49 вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Община **** против решение №4043 от 02.09.2025 г., постановено по гражданско дело №2389/2024 г. по описа на ПдРС, ХХІV граждански състав, в частта, в която е осъдена Община **** да заплати на В. Н. В. по предявения от него иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 3657.50 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен № *****, причинени от инцидент, реализирал се на 26.11.2023 г. в гр. ****, когато част от дърво на ул. ***** паднала върху лекия автомобил и предизвикала щети по него в областта на тавана, лявата греда, задната лява врата и задния капак, като случилото се било вследствие на бездействието на лица, на които било възложено поддържането на уличното озеленяване от отговорната за тази дейност Община ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното плащане, както и е осъдена Община **** да заплати на В. Н. В. разноските по 1 делото – 146.30 лв. за държавна такса, 147.76 лв. за САТЕ и 950.95 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

С въззивната жалба се навеждат подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че не са доказани елементите от фактическия състав на чл.45 и следващите от ЗЗД. Не е доказана противоправност и бездействие на лицата, на които Общината е възложила поддръжка. Не е доказано дървото да е било в лошо състояние, а и своевременно са предприети действия от страна на жалбоподателя. Считат, че се касае за случайно събитие, като Община **** не носи отговорност за непозволеното увреждане. Твърдят, че не е доказан по безспорен начин размерът и вида на вредите по автомобила от конкретното събитие. Считат, че размерът на обезщетението следва да се намали със стойността на годните части, като тази стойност може да покрие или да надвиши пазарната стойност на автомобила. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли, като се претендират и разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната му част да се потвърди. Считат, че по делото е доказан фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, като се излагат и подробни съображения за наличие на всеки от елементите му. Аргументира се защо не е налице случайно деяние. От жалбоподателя не е правено възражение пред първата инстанция за намаляване на обезщетението със стойността на годните части, а и страната желае да възстанови автомобила. Иска се отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноски, включително и определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на 2 правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния. Доводи, идентични с тези, наведени с въззивната жалба, са правени от процесуалния представител на Община **** и пред първата инстанция, като са изложени подробни съображения, които напълно се споделят и не следва да се преповтарят.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание член 49 ЗЗД.

Ищецът В. Н. В. твърди, че е собственик на лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен №*****. На 24.11.2023 г. около 17 часа паркирал автомобила си пред жилищния блок, в който живее, в гр. ****, ул. *****, плътно до тротоара от страна на блока пред входа с №3. На следващия ден метеорологичната обстановка се влошила, задухал силен вятър, започнало да вали, преминало в сняг и натрупало снежна покривка от 5 см, като в ранните часове на 26.11.2023 г. вятърът се засилил и станал със скорост 17 м/секунда.

На тротоара пред блока били засадени три дървета като част от уличното озеленяване, за поддържането на които отговаряла Община ****. На 31.08.2022 г. А. С. от същия блок изпратила писмен сигнал до Общината относно притеснителното състояние на две от тези дървета, които били изсъхнали. В условията на зимната буря през нощта срещу 26.11.2023 г. стволът на върбата се счупил в основата на короната и с цялата си тежест паднал върху паркирания автомобил, собственост на ищеца. В резултат на това били причинени вреди по МПС, сред които най-тежките били смачкан таван, изкривена лява греда, усукана лява задна врата, изкривен заден капак, 3 увредени задни ляв и десен шарнирен лагер. Въпреки позвъняванията на тел.

112, в крайна сметка районът бил почистен от падналите клони от самите живущи. На 29.11.2023 г. ищецът подал заявление до кмета на Район Южен – Община ****, с което поискал да бъде обезщетен за нанесените вреди, но не е получен отговор, нито обезщетение. Счита, че Община ****, в изпълнение на законовите си задължения за поддържане и пазене на зЕ.та система на общината, е назначила свои служители, които са имали задължения в тази връзка, включително по повод процесното дърво. Твърди, че поради неизпълнение на това задължение и бездействието на тези служители, дървото паднало и причинило процесните вреди на собствения му автомобил.

Иска от съда да осъди Община **** да му плати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собственото му МПС вследствие на падналото дърво, и сумата от 48 лв. разноски, заплатени на НИМХ - ****, за изготвяне на справка, приложена като доказателство по делото. Претендира се законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и останалите сторени по делото разноски. Твърди се, че сумата от 5000 лв. представлява частичен иск за вреди в общ размер на 16907.96 лв., които ищецът следва да направи за ремонт на л.а. съгласно изготвена оферта на „С. Моторс“ ООД.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, като оспорва иска. Твърди се, че общината не носи отговорност за причинените вреди, оспорва обстоятелствата, при които се сочи да е настъпил инцидентът, да е налице увреждане в пряка причинна връзка със състоянието на дървесната система и с поведението на общината и нейните служители. Дори да е налице твърдяната метеорологична обстановка, инцидентът се дължи на случайно събитие, поради което общината не носи отговорност за деликт.

Оспорва механизма на произшествието, вида и размера на щетите, а и причинната връзка. Липсвали доказателства за извършен ремонт на МПС.

Възразява, че ищецът не е спазил правилата на движение и паркиране непосредствено преди и по време на инцидента, което било в пряка връзка с последвалия инцидент, като не е съобразил метеорологичната обстановка.

При евентуалност твърди съпричиняване - че водачът е допринесъл за настъпване на вредите. Възразява срещу присъждане на сумата от 48 лв., тъй като тя не съставлява нито вреди, нито разноски. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

4

За да уважи частично предявения иск, състава на районния съд е приел, че е осъществен фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД - наличие на задължение на ответната община чрез свои служители/изпълнители да поддържа и обезопасява уличното озеленяване на процесното място; бездействие на общината чрез нейните служители по изпълнение на това задължение, изразяващо се в падане на част от дърво, част от уличното озеленяване, върху автомобила на ищеца; причиняване на имуществени вреди, изразяващи се в стойността на щетите по автомобила, причинната връзка между причинените вреди и противоправното бездействие, както и вина на ответната община. Всеки от елементите на състава е разгледан, изложени са съображения, че са налице кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на ответната община, не се касае за случайно деяние и липсва съпричиняване. Искът е уважен в посочения от експертизата размер, представляващ стойността на увредената вещ, която е по – ниска от необходимите средства за ремонта на същата. Съображенията напълно се споделят от въззивната инстанция, като не следва да се преповтарят с оглед и направеното препращане към мотивите на атакуваното решение.

С оглед наведените с въззивната жалба доводи, следва да се отбележи и следното:

Безспорно е в съдебната теория и практика, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, че има обезпечително – гаранционна функция – не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. В този смисъл е и задължителната съдебна практика. Според ППВС № 9/1966 г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата.

Същото посочва, че вредите могат да са резултат и от бездействията на лица, за които работодателят отговаря. Към това Постановление препраща и решение №166/10.03.2010 г. по гр.д. №4284/2008 г. на ВКС, IV г.о. - според ППВС №9/1966 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата.

Върховният съд изтъква, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до 5 невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Според решение №964 по гр.д. № 124/1964 г. на I ГО, за да е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСГК приема, че отговорността п о чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД не се презумира, като вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се презумира. В този смисъл са и решение №538/19.12.2012 г. по гр.д. №208/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение №104/15.05.2014 г. по гр.д. № 5422/2013 г. на ВКС, III г.о. и др.