Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23993 от 11.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 51913/2023
Вид
Определение № 23993
Подписан
11.06.2024
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23993 гр. София, 11.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №

20231110151913 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С разпореждане от 09.01.2024 г. е била обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, като заявителят е бил осъден да заплати на длъжника и разноски за заповедното производство в размер на 500 лв.

С молба от 10.01.2024 г. заявителят е направил искане за изменение на разпореждането в частта за разноските като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено до предвидения в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

С молба от 08.02.2024 г. длъжникът е взел становище за неоснователност на молбата.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което искането е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

В чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидена изрична разпоредба за определяне размера на адвокатското възнаграждение за защита в производствата по издаване на заповед за изпълнение като е посочено, че възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Следователно, неоснователни са доводите на заявителя за приложимост на чл. 6, т. 5 от Наредбата, тъй като там е предвидена различна хипотеза, а именно за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби. В разглеждания случай размерът на претендираните суми е над 3300 лв., като уговореното и платено адвокатско възнаграждение почти съвпада с предвидения в Наредбата минимум, поради което не са налице основания за изменение на постановеното разпореждане в частта за разноските и молбата на заявителя следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7874/10.01.2024 г., подадена от „С В“ АД, за изменение на разпореждане № 3485/09.01.2024 г. по ч.гр.д. № 51913/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2