Определение № 479 от 01.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600536 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 НПК.

С определение № 1019/21.11.2023 г., постановено по ЧНД 2367/2023 г.

Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. А. Х., осъден на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с присъда 16/22. 03. 2022 г., постановена по НОХД 2508/2021 г., по описа на ОС Пловдив.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият С. А.

Х., който с частна жалба изразява несъгласието си с така постановеното определение, като неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Моли да се отмени обжалваното определение на ПОС изцяло.

От началника на Затвора в * не е депозирано становище по повод жалбата.

Окръжна прокуратура Пловдив също не е взела становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата не е изготвена по начин, по който да съответства на нивото на инстанцията, пред която е депозирана. Тя изхожда от името на осъденото лице С. А. Х. и е подписана единствено от него. В същото време в нея се правят доводи, свързани с твърдения: „след проведен разговор подзащитния ми“ и „по наше мнение“ е извършено процесуално нарушение при разглеждане на делото от първостепенния съд. Въпреки това, с оглед гарантиране правото на защита на осъденото лице, Пловдивският апелативен съд, счита че същата следва да бъде разгледана и се обсъдят направените възражения в нея.

По отношение искането в жалбата за изискване по служебен ред събиране на доказателства е необходимо да се посочи, че производството е по глава 22 НПК и жалбата се разглежда в закрито заседание в съответствие с чл.440 ал.2 изр.1 НПК, понеже настоящият съдебен състав не вижда необходимост за приложението на хипотезата на чл. 345 ал.1 пр. 2 НПК за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Въззивната инстанция счита, че в атакуваното определение обстойно е проследено поведението на осъдения С. А. Х. и протичането на корекционния процес.

Основният довод, който се развива във въззивната жалба е свързан с наличието на предпоставките по чл. 70 ал.1 НК и преценка на събраните по делото доказателства, сочат на този извод, преценени в хипотезата на чл. 439а НПК.

Първостепенният съд, след като е анализирал внимателно и задълбочено събраните по делото доказателства, правилно е преценил, че С. А. Х. е осъждан един път.

С влязла в сила присъда на 29.03.2017 г. № 334/28.11.2016 г. по НОХД № 4578/2016 г. на Районен съд - Пловдив е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Сега изтърпява наказание, наложено му с влязла в сила присъда на 07.04.20203 г. № 16/22.03.2022 г., постановена по НОХД № 2508/2021 г., по 2 описа на ПОС. Признат е за виновен по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.1 от НК и на основание чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС на Х. е определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С решение № 39/06.03.2023 г. по ВНОХД № 363/2022 г., по описа на Апелативен съд Пловдив, присъда № 16/22.03.2022 г. по НОХД № 2508/2021 г., по описа на Окръжен съд Пловдив е изменена, като наказанието наложено на подсъдимия е намалено от шест години и осем месеца на пет години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да се търпи при първоначален ОБЩ режим. В останалата й част присъдата е потвърдена.

Осъденият С. А. Х. постъпва в затвора за първи път. Поставен е на първоначален ОБЩ режим.

За начало на изтърпяване на наказанието се счита 15.04.2021 г. Добил е право за приложението на чл. 70 НК на 15.10.2023 г. Към 29.11.2023 г., е изтърпял ефективно - ДВЕ ГОДИНИ, СЕДЕМ МЕСЕЦА И

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ДНИ; от работа - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И СЕДЕМ ДНИ или всичко - ДВЕ ГОДИНИ, ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ДНИ, като неизтърпеният остатък се явява в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ ДНИ.

Пловдивският окръжен съд с основание е приел, че от приложените по делото: пробационен доклад на основание чл.70, ал.6 от НК; становище от началника на Затвора; становище във връзка изпълнение плана на присъдата; справка за наложени награди и наказания; справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, както и личното досие на осъдения се установява, че С. А. Х. е роден на 03.06.* г. в гр. *, * република. С двойно гражданство българско и *, * по вероизповедание. Живее на семейни начала, има две деца от предишен брак. Има завършено средно образование, придобито професионални квалификации „заварчик“ и „готвач“. В условията на свобода е бил с постоянна трудова ангажираност и се занимавал със собствен бизнес заведение за бързо хранене и автоморга. По време на престоя в корпуса на 3 затвора работел в обособеното производство като заварчик, перач и социален асистент. След превода в ЗООТ „*“ също изявил желание за работа и работел в различни фирми в града, като се справял със задълженията си много добре.

Той е сравнително постоянен при полагане на усилия за постигане на целите, отнася се с нужното уважение към служителите, търси съдействието им за решаване на актуални проблеми, но не е вземал участие в групови и специализирани програми. Предпочита да работи, за да му се зачитат работни дни с цел по-бързо изтърпяване на наказанието. Въпреки това, работата с лишения от свобода не е постигнала напълно своите цели.

Представените с жалбата незаверени преписи от грамоти не могат да променят този извод. От тях единствено се установява, че миналата година осъденият на два пъти е заемал първо място в турнир по табла, организиран от Затвора *. Това обстоятелство не е достатъчно да промяна на направеното от първостепенният съд становище.

От изготвеното при постъпването му в затвора изследване на първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя се определя ниско ниво на риск от вреди и ниска степен на риск от рецидив - 24 т., Като основни проблемни зони са изведени отношение към правонарушението и умения за мислене, който са заложени като цели и задачи в плана за изпълнение на присъдата.

Във връзка с подадена молба за условно предсрочно освобождаване е извършена актуална оценка на риска от рецидив, като е отчетена позитивна промяна до 20 т., а снижението е в зоните на: отношение към правонарушението - от 4 т. на 2 т. - приема отговорност за криминалното си поведение, разбира мотивите за него, като се опитва да минимизира съпротивите по отношение размера на наказанието.

Мотивацията за промяна е все още декларативна, като нагласите му са все още в подкрепа на криминалното поведение, макар и в най-общ план; умение за мислене от 8 т. на 6 т. - опитва да изгражда способност за разпознаване на проблемите, като към настоящия момент е налице недостатъчност при създаване алтернативи за решаването им.

Предпочита да работи, за да му се зачитат работни дни с цел по-бързо изтърпяване на наказанието.

4

Въпреки това, работата с лишения от свобода не е постигнала напълно своите цели.

В становището на затворническата администрация е посочено, че на този етап не са настъпили всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на С. А. Х., като мнението им за условно предсрочно освобождаване е отрицателно, поради това, че целите на наказанието, не са постигнати в пълен обем.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, с оглед на установеното по-горе, че молбата на осъдения е неоснователна.

Действително е налице и първата предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание. Не е налице обаче втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно с цялостното си поведение да е дал доказателства за своето поправяне.

По делото не са събрани доказателства по смисъла на чл.439а от НПК, от които да се направи категоричен извод, че са налице доказателства за неговата трайна и положителна промяна. Такива доказателства не са установени от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, който към настоящия момент остава неизпълнен.

Налице е едно колебливо поведение в осъдения, в смисъл на недостатъчна активност от негова страна, както е посочено във всички приложени справки. Освен наличието на неизпълнен план на присъдата към момента осъденият не участва активно в специализирани общи и групови мероприятия в достатъчна степен, а залага основно на полагането на труд, с оглед зачитане на изтърпени дни като наказание вследствие на положения труд.

С основание е преценено, че от приложените по делото справки, становища и пробационен доклад може да се направи извод, че лишеният от свобода по-трудно търпи ограничения и планът на присъдата не е изпълнен в цялост и е необходимо корекционната работа с него да продължи в посока изграждане на по-добра рефлексия относно собствените намерения и последствия от реализираните постъпки, както и на нагласи за социално приемливо целеполагане. Въпреки провежданата дейност и възпитателна 5 работа, насочени към подпомагане на личностната промяна и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото, не е постигнат целеният резултат - пълно и трайно поправяне на осъдения.

По изложените съображения, съдът законосъобразно е преценил, че към настоящия момент не са настъпили в кумулативна цялост визираните в чл.70 от НК предпоставки за приложението на института на условното предсрочно освобождаване спрямо лишения от свобода С. А. Х., поради което молбата му следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1019/21.11.2023 г., постановено по ЧНД № 2367/2023 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6