Решение № 1430 от 29.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110156047 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 296374/20.09.2024 г., о т „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу В. Ц. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, п.к. 1680, обл. С*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3236.24 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 359.87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г., изчислена върху главница от 3236.24 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1

7 5 . 4 3 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 13.78лева лихва за периода 16.07.2021 г. до 31.01.2024 г., изчислени върху главница от 75.43 лева за които суми има издадена Заповед № 7629/11.03.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 9286/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот гр.

София, п.к. 1680, обл. С*;

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва изцяло иска, фактите и обстоятелствата, изнесени в исковата молба. Подробно ще изложи в съдебно заседание тезата си.

Във възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. Възразява срещу заповедта. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

2

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски, които ги инкорпорира в протокола.

Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 48551/28.11.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 69-76 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 48551/28.11.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 69-76 от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.

3 битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения н.а., през 1994 г. Ц*, ЕГН ********** и К* С., ЕГН ********** са признати за собственици на имот с адрес: гр. Со*, на основание участие в ЖСК, който имот представлява процесния апартамент – л.15-16 от делото.

Не е спорно, че К* С. и Ц* са починали и имат преживяло дете В. С., ЕГН ********** (т.3 и т.2 от удостоверение за съпруг и родствени връзки ) – л.65, 64 от делото.

При това положение ответникът е наследник на К* С. и Ц*. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от ответника, че не е приел наследството или го е приел по опис, поради което е налице законовата презумпция, че е наследник (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.,).

С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от третото лице - помагач, въз основа на сключен с 4

Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални справки. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 105-113 от делото., чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение.

От заключението се установи, че за процесната сграда е имало два кръга на абонатната станция. При вторият кръг от абонатната станция, средството за търговско измерване (СТИ) на абонатната станция (АС) е отчитало правилно и е било годно. По отношение на СТЕ за първия кръг на от АС, СТИ не е отчитало правилно за периода от 08.03.2023 г. до 30.04.2023 г., тъй като не е минала метрологична проверка. СТИ бил с изтекъл срок на метрологична проверка и не е ясна неговата годност при измерването.

Така с оглед заключението на СТЕ следва да се приеме, че за част от процесния период, а именно от 08.03.2023 г. до 30.04.2023 г., средството за търговско измерване (СТИ) не е отговаряло на изискванията на ЗТИП. След като ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за установяване на техническата изправност на СТИ, на чиито показания се основава претенцията за част от исковия период, и предвид обстоятелството, че задължението за плащане на цената на топлинна енергия се поражда при установено реално доставяне на такава, невъзможността да се направи еднозначен извод, че начисленото за този период количество е надлежно отчетено от техническото средство за измерване, обуславя недължимост от ответника на начислените за същия период суми за доставена ТЕ.