Определение № 4962 от 31.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4962 гр. София, 31.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20248002102914 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 50057/02.06.2023 год. по гр. дело № 2555/2022 год. на І г.о., Върховният касационен съд е обезсилил решение № 213 от 21.02.2022 год. по в. гр. д. № 1971/2021 год. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав и потвърденото с него решение № 260114 от 12.01.2021 год. по гр. д. № 18727 от 2017 год. на Пловдивския районен съд, десети граждански състав, поправено с решение № 261806 от 23.06.2021 год. по същото дело в частта му, касаеща посочения като ответник В. Б. П. и е прекратил производството по предявения от Община Пловдив срещу В. Б. П. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР; обезсилено е решение № 213 от 21.02.2022 год. по в. гр. д. № 1971/2021 год. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав, в останалата му част /по иска на Община Пловдив срещу останалите ответници и в частта за присъдените разноски/, и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. С горното решение, Върховният касационен съд е указал, че при новото разглеждане на делото исковата молба следва да бъде оставена без движение, а на ищеца да бъде даден срок да отстрани констатираната и посочена нередовност, като индивидуализира спорната част от имота по площ и граници, включително чрез препращане към приложена по делото или към заключение на експертизата скица. Ищецът следва да уточни и по силата на кой или на кои дворищнорегулационни планове на [населено място] твърди, че е придобил претендираната част от имот с идентификатор *** и дали посочените от него дворищнорегулационни планове са били приложени по предвидените в ЗПИНМ /отм./, ЗТСУ /отм./ или ЗУТ ред и срокове. След това уточнение на исковата молба, въззивният съд следва да постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да изготви комбинирана скица, 1 съпоставяща границите на имотите на ищеца и на ответниците по последния приложен дворищнорегулационен план на [населено място] и по действащата към настоящия момент кадастрална карта.

С решение № 527 от 17.04.2024 год. по гр. д. № 1551/2023 год., Окръжен съд – Пловдив, като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 260114 от 12.01.2021 год. по гр. д. № 18727/2017 год. на Районен съд - Пловдив, поправено с решение № 261806 от 23.06.2021 год. по същото дело.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Община Пловдив, представлявана от К. Д. – кмет, чрез процесуалния представител М. Т.. В нея се поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е поставил следните процесуалноправни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд в мотивите на съдебното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 283 от 14.11.2014 год. по гр. дело № 1609/2014 год. на ІV г.о., решение № 443 от 25.10.2011 год. по гр. дело № 166/2011 год. на ІV г.о., решение № 317 от 12.02.2019 год. по т. д. № 796/2018 год. и решение № 227 от 22.03.2019 год. по гр. дело № 896/2018 год.

2. Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Изложени са съображения за противоречие на въззивното решение с решение № 382 от 21.01.2016 год. по гр. дело № 2056/2015 год. на ВКС.

3. Следва ли съдът да извърши преценка на заключението на вещото лице, съпоставяйки го с всички събрани по делото доказателства? Следва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви защо приема изводите на вещото лице за правилни? Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 241 от 23.10.2013 год. по гр. д. № 3194/2013 год. и решение № 24 от 23.04.2020 год. по т. д. № 437/2019 год.

Другите страни по спора – А. И. А., В. П. А., Л. А. А., Г. Г. Г., В. Т. Г., Н. К. Г. и М. К. Г., чрез адв. Н. О., в представения писмен отговор поддържат становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Искат присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено следното: Предявен е от Община Пловдив против ответниците иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.54, ал.2 ЗКИР. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ УПИ **, кв.516 по плана от 1992 год. по силата на АДС от 12.05.1952 год. При изработването на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 год. неправилно била 2 отразена границата на ПИ с идентификатор ***, като част от него с площ от 114 кв.м. била погрешно включена в имот с идентификатор ***, собственост на ответниците. Ответниците оспорват общината да е собственик на спорния имот, като твърдят, че още от 1940 год. притежават за имота нотариален акт за собственост и че същият е бил владян от тях в тези граници още от 1978 год. Считат, че не е налице грешно заснемане на границите на техния имот. Твърдят, че по двата АДС от 1952 год. не е представен първичен документ за собственост; че отчуждителното действие на регулационния план от 1992 год. е отпаднало съгласно § 8 ПР ЗУТ.

По делото са приети писмени и гласни доказателства, както и две съдебно-технически експеритизи /първата с вещо лице Б. Г. е приета неоспорена в първоинстанционното производство, а втората с вещо лице В. Г. е приета във въззивното производство/. Въз основа на тези доказателства е приета следната фактическа обстановка: Община Пловдив се легитимира като собственик с АОбС от 10.11.1999 год. на парцел *, имот пл. № *, в кв. 516, представляващ застроено и незастроено място с площ от около 1050 кв.м., заедно с два блока с общински жилища, построени в него, съгласно плана на ІІІ градска част, одобрен със заповеди № 617/21.06.1984 год., № АО 1289/05.08.1992 год. и № АО185/24.02.1999 год., с административен адрес - [населено място], [улица], с граници: на север – [улица]; на изток– парцели *-*, *-*, *-*,*-*; на юг – парцел *-*; на запад – [улица]. В акта е отбелязано, че е налице предходно актуване с акт № 565/5756-стар (12.05.1952 год.)., в който е отбелязан „инв. № 2945“ и като основание за завземането е посочено, че това е стар общински имот.

След влизане в сила на КК на [населено място], недвижимият имот № * в кв.516 е заснет с идентификатор ***. Така Община Пловдив се легитимира като собственик на имот пл. № * на основание §7, ал.1, т.6 ПЗР ЗМСМА/1991 год. Имотът на ответниците, съгласно действащата кадастрална карта, е заснет с идентификатор ***, като на север граничи с поземления имот на ищеца. От представения НА № 2/09.08.1940 год. е видно, че за собственик на имота на ответниците е призната Е. С. Б. (по мъж – А.).

Прието е от въззивният съд, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ * от кв.516 въз основа на представените по делото писмени доказателства: Протокол за делба от 23.12.1969 год., от който се установява, че имотът на ответниците е бил застроен с двуетажна със сутерен жилищна сграда, поделена както следва: И. А. А. – получава ап. от ет.2, ведно с 40/270 ид.ч. от дворното място, Л. А. А. получава апартамент на ет.1, ведно с 40/270 ид. ч. от дворното място и Е. Б.- А. получава приземния етаж, ведно с 55/270 ид.ч. от дворното място. С НА № 96/28.03.1969 год. Е. Б. е продала на ответниците К. Н. Г. и М. С. Г.

1/4 ид. ч. от дворното място, съставляващо п. II, им. пл. № * в кв.516 и е учредила право на строеж върху 4-ия етаж на съществуващата сграда. С НА № 58/07.03.1969 год. Е. А. е продала на Б. Л. П. и С. К. П. (чийто наследник е В. Б. П.), 1/4 ид.ч. от дворното място и им е учредила правото да построят 3 етаж над съществуващата ЖС. С договор за делба от 01.12.1971 г. в дял на Б. П. и С. П. е поставен третия етаж от ЖС, ведно с 1/4 ид.ч. от мястото, а в дял на К. Г. и М. Г. - ет.4 от ЖС, ведно с 1/4 ид. ч. от дворното място.

Ответниците А. И. А. (наследник на И. А. А.) и Л. А. А. се легитимират като собственици на по 1/10 ид. ч. от ет.1 и ет.2 от ЖС, ведно с по 40/270 ид.ч. от мястото (НА № 122/8.10.1969 3 год. и НА № 123/8.10.1969 год.). Ответниците Г. Г. и В. И. се легитимират като собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****-апартамент с площ 153 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, цялото с площ 270 кв.м., закупен от В. Б. П., видно от НА № 127/7.09.2017 год. От заключението на СТЕ, изготвено пред РС-Пловдив от в.лице Б. Г., прието като неоспорено от страните, се установява, че имотът на ответниците за първи път е заснет в КРП от 1936 год., като за него е отреден парцел *-* с площ от 269,80кв.м. На север имотът граничи с парцел *-* от 986,60 кв.м. Съгласно разписния списък към този план, за поземлен имот *, за който е отреден парцел *-*, е издаден НА № 2 от 09.08.1940 год., с който за собственик на имота е призната Е. С. Б. (по мъж – А.), като е посочено, че той е с площ от 300 кв.м., а за имота на ищеца в разписния лист към плана от 1936 год. е записано „градско общинско място“, но без посочване на площ и документи за собственост. След като е проследило регулационния статут на двата съседни имота, вещото лице е констатирало следното: процесните два имота са били отразени в общ регулационен план от 1953 год. и КРП от 1965 год. В плана от 1953 год. (скица № 2 към заключението), процесните имоти попадат в предвиждане за разширение на уличното платно, а границата между двата имота № 1 и № 8 е по т.1 и т.6, с материализирана на място паянтова ограда по КК като площта на имот № * е 1001 кв.м., а на имот № * – 280 кв.м. В КРП от 1965 г. (скица № 4) части от ПИ № * и ПИ № * са включени към улицата като разширение на тротоар; имотите са отразени с нови номера – * за имота на ищците и * за имота на ответниците в кв.516. Имот * е с площ от 919,89 кв.м., а имот * – 312,58 кв.м. В плана от 1967 г. (скица № 6) не се предвижда изменение на кв.516 и 517 – площта на ПИ * е 917,55 кв.м., а на ПИ * – 310,35 кв.м. Вещото лице е констатирало, че е налице пълна идентичност на плана от 1965,1967 и 1972 год.

(скици № 6 и № 7). В КРП от 1984 год. предвижданията по регулация от плана от 1972 г. не са приложени, а кадастралните основи на процесните имоти * и * по граници са идентични с предходните планове – като имот * е с площ 315,46 кв.м., а имот *-914,70 кв.м. (скица № 8).

В КРП от 1992 г. (скица № 9) - за имот * се отрежда парцел * с площ 1012 кв.м., а за имот * парцел * с площ 202,60 кв.м., т.е. предвижда се придаване на 108 кв.м. от ПИ * (на ответниците), към ПИ * (на общината).

В изпълнение на указанията на Върховния касационен съд /решение № 50057/02.06.2023 год. по гр. дело № 2555/2022 год. на І г.о./, след направените от ищеца уточнения, при новото разглеждане на делото е поставена допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да изготвяне на комбинирана скица, съпоставяща границите на имотите на страните по последния приложен дворищнорегулационен план на [населено място] и по действащата към настоящия момент кадастрална карта. От така изготвената пред въззивната инстанция СТЕ с вещо лице В. Г. въззивният съд е приел за установено, че границите между имоти № * и № * по плана от 1936 год. (приложение № 5 към тази експертиза), не са затворени, а по линията, означена с точки 1 и 2 в приложение № 5 се вижда бледа линия между двата процесни имота, съответна на имотната граница, заснета по-късно по плана от 1965 год. и до настоящия момент. Според тази СТЕ с одобряването на КРП от 1965 год. се променят границите на стария имот № * и се заснема нов пл. № * с площ от 310 кв.м.