Решение № 69 от 06.03.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Монтана, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500085 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№04522/ от 28.07.2023година на Окръжен съд София подадена от М. П. Б. против действията на съдияизпълнител, като с Определение №366/12.02.2024година на САС постановено по ч.гр.д.№3314/2023година е изпратена за разглеждане от ОС Монтана на основание чл.23,ал.3 от ГПК поради отвод на съдиите от Окръжен съд София.

Жалбоподателят М. П. Б. настанен в ЗО К към СЦЗ, 6група чрез адв.К.

Георгиева от САК е останал недоволен и е обжалвал постановление от 08.07.23г. , произнесено от ЧСИ рег. № 925 на КЧСИ , с район на действие СОС по изп.д. № 20229250400122 във всички негови части , а именно , с което се отказва да се прекрати производството по делото , да се вдигне наложения запор на възнаграждението на длъжника , което получава от положен труд в СЦЗ както и фактическия отказ да се спре удържането на суми , удържани от възнаграждението на длъжника , което получава от положен труд в СЦЗ.Твърди, че в момента е настанен по надлежен начин и живее извън района на СОС , а именно в 30 - К към СЦЗ , хххххх група ,поради което и местната подсъдност за събиране на вземане е извън района 1 на действие на ЧСИ № 925 КЧСИ.

Твърдив жалбата също така, че съгласно чл. 446 , ал. 1 от ГПК има законово определена и безусловно прогласена несекведтируемост на доходи от труд .Съобразно чл. 78 ал. 1 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане реда и хигиената, лишените от свобода получават не по-малко от 30 % от възнаграждението, дължимо за изработеното от тях, като частта се определя със заповед на министъра на правосъдието.В Чл. 78 ал. 3 от ЗИНЗС е предвидена възможността да се правят удръжки на лишените от свобода съобразно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение.Чл. 57 ал. 1 от ППЗИНЗС регламентира, че тези удръжки се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78 ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

Моли съда да приеме за недопустимо и незаконосъобразно налагането на запор на възнаграждението на длъжника , което получава от положен труд в СЦЗ без изрично отбелязване , че същият се отнася за сумите над тези , предвидени по чл. 446 , ал. 1 ГПК .

По делото е изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК, като препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнението Окръжен съд София, но от същия няма постъпило становище.

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 20229250400122г. по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваните изпълнителни действия. Заема становище, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Излага аргументи, че при налагане на запора са спазени разпоредбите на чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС, чл.

84, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС и чл. 57, ал. ППЗИНЗС.

Окръжен съд Монтана, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея възраженията на длъжника по изпълнението, писмените мотиви на ЧСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 122/2022 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова при СОС, намира за установено следното:

Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на 2 частната жалба съдът намира следното:

Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело, се атакува насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна.

Частната жалба е подадена в срока по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК. Като редовна и допустима частната жалба следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното дело № 122/2022 по описа на ЧСИ Радост ГорановаЧолакова при СОС е образувано по молба на взискателя Софийски окръжен съд и приложени към нея изпълнителен лист от 22.02.2022година издаден по НОХД №379/2018година по описа на СОС за събиране на сумата от 640.00лева разноски и 15200лева държавна такса върху уважената част от гражданските искове и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист против длъжника М. П. Б.. Връчена е покана за доброволно изпълнение на длъжника на 23.03.2022 г., като преди това на 10.02.2022година на длъжника е връчено и уведомления за доброволно изпълнение на основание чл.182,ал.2 от ДОПК.

Изпратено е запорно съобщение до Ц с з за налагане на запор върху възнаграждението на длъжника М. П. Б..С писмо от 07.03.2023година ЧСИ е уведомен от началника на затвора в гр.София , че по изп.д.№122/2022година с длъжник М. Б. по запора са му удържани 187лева и преведени по сметка на ЧСИ.По делото е изпратена и справка от която е видно, че за м.февруари и март 2023година на М. Б. за отрабогени 20 дни му е начислено възнаграждение от 312лева, удържани су ми по 31,20 ДОД, по 187лева по наложения запор и същия има да получава 93,80лева.На 04.07.2023година длъжникът е изпратил възражение-жалба до ЧСИ, че не е съгласен с така направените удръжки от възнаграждението, което получава.В резултат на тази жалба е издадено Постановление от 08.07.2023година , с което ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото и да вдигне наложения запор.Именно това разпореждане е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Чрез разглежданата жалба се атакува отказа на ЧСИ да вдигне наложения 3 запор върху средствата от личната партида на М. Б. постъпващи в затвора, където изтърпява наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Чл. 7 от ЗИНЗС определя, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.) Частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от същия закон на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Тези удръжки – виж чл. 57, ал. 1 от ПП ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от Гражданско-процесуалния кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 от ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

Действително е налице противоречива практика на съдилищата по този въпрос, но настоящата инстанция споделя виждането, че разпоредбата на чл.

446 от ГПК не намират приложение по отношение на възнаграждението за труд на лицата, изтърпяващи наказание "Лишаване от свобода", тъй като нормата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, като специална дерогира приложението на нормата а чл. 446 от ГПК относно несеквестируемия минимум на възнаграждението. Изхождайки от целта на разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, която определя несеквестируемостта върху определен размер от доходите на длъжника с цел осигуряване екзистенциален минимум за гарантиране живота и физическото оцеляване на длъжника и семейството му и при съобразяване на разпоредбата н а чл. 84 от ЗИНЗС, която гарантира осигуряване на екзистенциален минимум на лицето, изтърпяващо наказание "Лишаване от свобода", МОС счита, че по отношение на лицата, изтърпяващи наказание "Лишаване от свобода" несеквестируема част от доходите от труд се определя по чл. 57, ал. 1 от ППЗИНС вр. с чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС в размер на 1/3 от полагащото се месечно възнаграждение, без значение от неговия размер, а не в размер на МРЗ като абсолютен минимум, определен в чл. 446, ал. 1 от ГПК. Или казано с други думи секвестируемата част от този доход е в 4 размер на 2/3, а несеквестируемата част е 1/3 от месечното трудово възнаграждение. Видно от доказателствата по делото жалбоподателя получава възнаграждение в размер на 312лева и 1/3 от него възлиза в размер на 103лева, а на длъжника му е определено да получи сумата от 93,80лева, т., несеквестируемия минимум по чл.78,ал.3 от ЗИНЗС не е накърнен.С оглед горното жалбата е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 437, ал. 2 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. П. Б. понастоящем настанен в ЗО Кремиковци към СЦЗ, 6група, длъжник по изп. дело № 122/2022 г. по описа на ЧСИ Радост Горанова Чолакова с рег.№925 на КЧСИ с район на действие СОС против Постановление от 08.07.23г. , произнесено от ЧСИ рег.

№ 925 на КЧСИ по изп.д.012282022година с което е отказано да се прекрати производството по делото и да се вдигне наложения запор върху възнаграждението на длъжника, което получава с СЦЗ като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за прие по изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5