Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 13.05.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 1275/2022
Вид
Решение № 175
Подписан
13.05.2023
В сила
22.07.2024
Състав
Грета Денчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Кърджали, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Пенка Вълкова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140101275 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „МАКСИМУМ 2009“ ЕООД срещу „Устра Бетон“ ООД за парични вземания за главници за неплатена цена за закупени строителни материали по сключени неформални договори за търговска продажба на стоки, описани по вид и количество в издадени фактура №1000000400 от 28.02.2018г. на стойност 4000.90 лв. и фактура №1000000401 от 28.02.2018г. на стойност 4061.21лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2022г.- дата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 2456.71 лева - лихва за забава, от която по фактура №1000000400 от 28.02.2018г. на стойност 4000.90лв. лихва за забава в размер на 1219.17лв., за периода от 26.07.2019г. до 26.07.2022 г., по фактура №1000000401 от 28.02.2018г. на стойност 4061.21лв. лихва за забава в размер на 1237.54лв. за периода от 26.07.2019г. до 26.07.2022 г. Сочи, че процесните фактури са регистрирани в дневниците за продажби на ищцовото дружество, като е заплатен дължимия ДДС. Твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключените договори за търговска продажба, като ответникът не е изпълнил насрещото си задължение за заплащане на дължимите суми. Сочи, че за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, срещу която е постъпило възражение в срок от страна на ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението, че между страните по делото са били сключени неформални договори за търговска продажба, като ответникът е закупил от ищеца строителни материали. Сочи, че ищецът е издал процесните фактури преди доставката на описаните в тях стоки и материали. Не оспорва, че между страните съществуват дълготрайни търговски отношения, но заявява, че процесиите фактури не са част от тях, и не съответстват на установената между страните практика, нито установяват парично задължение на ответника по същите.

Сочи, че дълготрайните търговски отношения между ищеца и ответника са по повод доставки на бетон. Твърди, че от началото на 2018 г. между страните по делото са сключени неформални договори за продажба и доставка на бетон, по силата на които ответникът коректно е доставил на ищеца бетон на обекти на „МАКСИМУМ 2009” ЕООД, а именно обект-гр. Кърджали, кв.

„Възрожденци”, секция А, жилищна сграда УПИ XIII, 55-57, кв. 112, и обект в с. Сипей, като общата стойност на доставените количества бетон от „УСТРА БЕТОН” ООД в полза на „МАКСИМУМ 2009” ЕООД е 34 388 лева.

Сочи, че поради обстоятелството, че ищцовото дружество е било в невъзможност да плати стойността на доставения бетон /и все още не е платена/, същото предложило да достави на „УСТРА-БЕТОН” ООД строителни материали, чиято стойност да прихване от стойността на доставения му бетон, като в тази връзка, ищецът е издал процесните фактури, но преди да достави стоките по фактурите. Твърди, че и до момента, ищецът не е доставил на ответника описаните във фактурите стоки и строителни материали. Оспорва получаването на строителните материали, описани в процесиите фактури. По отношение на претендираното обезщетение за забава, счита, че са приложими правилата на чл.327 във вр. с чл.303 а от ТЗ. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме за установено съществуването на претендираното от ищеца парично вземане за главница по процесиите фактури в общ размер на 8062.11 лева, на основание чл. 103 от ЗЗД предявява възражение за прихващане на вземането на ищеца в размер на сумата от 8062.1 1 лева с насрещно вземане на ответника спрямо ищеца в размер на сумата от 34 388 лева, представляващи стойността на продадени и доставени на ищеца от ответника количества бетон по силата на сключен между тях неформален договор за доставка на бетон през 2018 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал.

3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 914/2022 г. по описа на PC-Кърджали за вземанията предмет на предявения установителен иск.

Съгласно разпределената доказателствена тежест по делото, в тежест на ищеца е да установи вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в това число извършената от него в полза на ответника продажба на стоки, както и предаването на стоките, с оглед оспорването от страна на ответника, че същите не са доставени, договорената 2 цена и начин на плащане, падежа на вземането за главница, както и размера на претендираното обезщетение за забава.

В случая оспорването на ответника е, че ищецът е издал процесните фактури преди доставката на описаните в тях стоки и материали, тъй като дълготрайните търговски отношения между страните са по повод продажбата на бетон, по сключен неформален договор в началото на 2018 г., по които ищецът имал неплатени задължения, поради което и прцесните фактури са издадени с оглед прихващане на задълженията между двете дружества. В този смисъл е и разпределената доказателствената тежест от съда и възлагане в тежест на ищеца да установи реалната доставка на стоките по неформалните договори за търговска продажба на стоки, предвид оспорването от ответника, че фактурите са съставени преди доставката на стоките и същите не са доставени на ответника. Доколкото се твърди отрицателен факт, тежестта на доказване пада върху ищеца, които следва да установи доставката на стоки.

Съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за реално предаване на стоките предмет на процесните фактури, както и за размера на претендираната лихва за забава. За установява на тези твърдения от страна на ищеца са допуснати двама свидетели при режим на довеждане, като в хода на процеса ищецът се е отказал от техния разпит.

Видно от приложените към исковата молба фактури от дата 28.02.2018г., същите не са подписани от представител на ответника, поради което и не удостоверяват реално предаване на стоките по тях. По делото не са ангажирани писмени доказателства установяващи предаване на стоките по фактурите /приемо-предавателни протоколи, разписки и др./ По делото е изслушано заключение на ССЕ, съгласно което процените фактури са надлежно осчетоводени от ищеца и ответника по делото, като последния е ползвал и данъчен кредит по тях. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Съгласно решение № 252/03.01.2013 г. на Второ ТО на ВКС по т. д.

№ 1067/2011 г. : "включването на фактурата в дневника за покупкопродажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата."

Съгласно Решение №46/06.04.2017 по дело №60140/2016 на ВКС, ГК, 1 г.о.: "включването на една фактура в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката.

Признание за факта на доставката на стоката би представлявало само ако между страните не съществува спор, че доставката е била или е следвало да бъде извършена преди или едновременно със съставянето на фактурата.

В този смисъл и в подобни хипотези, ако се установи, че действително фактурата е съставена преди фактическото извършване на доставката, не би могло да се приеме, че включването й в дневника за покупко-продажби на 3 получателя на стоката и ползването на данъчен кредит съставлява само по себе си недвусмислено признание и за факта на доставката".

Доколкото ответникът изрично оспорва да е получил изобщо стоките, предмет на процесните фактури, то съдът е възложил в тежест на ищеца да установи реалната доставка на стоки по тях, което не е сторено от него в хода на процеса в условията на пълно и главно доказване.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че ищецът е изпълнил задължението си да достави стоките, предмет на договорите за търговска продажба на стоки, респективно, че е възникнало задължение за ответника за заплащане на същите, поради което предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид неоснователността на предявения иск, съдът не следва да се произнася по приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане.

При този изход на делото, ответникът има право на разноски в общ размер на 1470 лв., от които 1320 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за ВЛ по ССЕ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл . чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че „Устра-Бетон“ ООД , ЕИК 108563496, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, п.к.6600,

Промишлен район

Летище, представлявано от управителя Ж. С. Х. дължи на кредитора „МАКСИМУМ 2009“ ЕООД, ЕИК: 200548486, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, кв."Горна Гледка", №124 А, представлявано от управителя З. И.

А., дейставащо чрез пълномощник: адв. Е. Я. У.-АК-Пловдив, следните суми:

1. сумата от 8062.11 лева - главница за неплатена цена за закупени строителни материали по сключени неформални договори за търговска продажба на стоки, описани по вид и количество в издадени фактура №1000000400 от 28.02.2018г. на стойност 4000.90 лв. и фактура №1000000401 от 28.02.2018г. на стойност 4061.21лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2022г.- дата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането;

2. сумата 2456.71 лева - лихва за забава, от която по фактура №1000000400 от 28.02.2018г. на стойност 4000.90лв. лихва за забава в размер на 1219.17лв., за периода от 26.07.2019г. до 26.07.2022 г . , по фактура №1000000401 от 28.02.2018г. на стойност 4061.21лв. лихва за забава в размер на 1237.54лв. за периода от 26.07.2019г. до 26.07.2022 г., за които парични вземания е издадена заповед №377 от 08.08.2022 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №914/2022 г., по описа на РСКърджали.

ОСЪЖДА „МАКСИМУМ 2009“ ЕООД, ЕИК: 200548486 , със

4 седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, кв."Горна Гледка", №124 А, представлявано от управителя З. И. А., да заплати на „Устра-Бетон“ ООД , ЕИК 108563496, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, п.к.6600, Промишлен район Летище, представлявано от управителя Ж. С. Х. сума в общ размер на 1470 лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5