Решение № 1461 от 27.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1461 гр. В., 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100502133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 67645/22.08.2024г., подадена от Ф. Н., роден на ***г., чрез назначения от съда особен представител адв. С. Х. срещу решение № 2969/05.08.2024г., поправено с решение № 3288/19.09.2024г., постановено по гр.д. № 10801/2023г. на РС-В., 43 състав, с което е обявен за окончателен сключеният на 02.11.2020 г., в гр. В., между М.

С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д.П.Б.“ №5 и Ф. Н., роден на *** г., гражданин на Р.М., предварителен договор за покупко-продажба на *** с рег.

№ ***, рама №***, двигател ***, на основание чл.19, ал.3 ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните норми. Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил по отделно, нито в съвкупност всички събрани по делото релевантни за спора доказателства. Счита, че съдът неправилно е игнорирал заявеното от процесуалния представител по съществото на спора поради просрочие, доколкото същото представлява правен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи, че ищецът с производството по делото цели заобикаляне 1 на закона. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. С. С., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорвта се всички изложени в жалбата възражения.

Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на М. С. С., ЕГН ********** срещу Ф. Н., роден на ***г., с която е предявен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗДН за обявяване за окончателен сключеният на 02.11.2020 г., в гр. В., между М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д.П.Б.“ №5 и Ф. Н., роден на *** г., гражданин на Р.М., предварителен договор за покупкопродажба на лек автомобил марка „***“ с рег. № *** М, рама №***, двигател ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.11.2020г. в Република България ищецът в качеството си на купувач сключил с ответника в 2 качеството му на продавач предварителен договор за покупко-продажба на МПС, с който продавачът се е съгласил да прехвърли на купувача правото на собственост върху собствения си лек автомобил марка „***“, сив металик, с рег. № *** М, рама №***, дизел срещу задължението му да заплати уговорената цена и да я получи. Стойността на автомобила била уговорена в размер на 7000 лева, която сума купувачът заплатил на продавача в деня на подписване на договора. Страните се договорили още владението върху автомобила да бъде предадено в същия ден. В чл.4 било уговорено в срок от два месеца да се извърши прехвърлянето на собствеността пред нотариус.

Купувачът не се явил пред нотариус, включително и към датата на подаване на исковата молба.

В законоустановения срок от назначения от съда особен представител на ответника е депозиран писмен отговор, с който заявява, че искът е допустим и основателен. С писмена молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание особеният представител искът се оспорва като неоснователен, доколкото видно от служебно изисканите от съда справки е установено, че към датата на сключване на предварителния договор процесният автомобил е бил запориран от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело. Счита, че ищецът не е имал право да извършва разпоредителни сделки с вещта, както и че въпреки получената от купувача цена, не е прехвърлил правото на собственост на датата на сключване на договора. Като съмнително обстоятелство сочи, че на същата дата ищецът се е снабдил с повторно издадено свидетелство за регистрация на автомобила на основание „изгубено/откраднато/унищожено свидетелство“. Особеният представител счита, че настоящото производство се използва за заобикаляне на закона.

Излага още, че изпълнителното дело е висящо и няма доказателства за плащане на дълга на ищеца.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор, озаглавен „договор за покупкопродажба“ се установява, че същият е сключен между страните по делото на 02.11.2020г. в гр. В.. По силата на договора продавачът (ищецът) се задължава да предаде на купувача (ответника) и да прехвърли правото на собственост 3 върху лек автомобил „***“, сив металик, с рег. № *** М, рама №***, дизел. В чл.2 страните са уговорили стойност на автомобила 7000 лева и са отразили предаване на сумата в деня на подписване на договора. В чл.3 е вписано, че продавачът предава на купувача описания лек автомобил в деня на подписване на договора. В чл.4 е уговорено, че продавачът се задължава в срок от два месеца да прехвърли на купувача собствеността върху автомобила пред нотариус. Договорът е подписан от страните.

Видно от служебно изискана справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-В., в автоматизираната информационна система „КАТ“ е отразено, че процесният автомобил е собственост на М. С. С., считано от 06.01.2017г.

(първоначална регистрация) и към момента на изготвяне на справката.

Отразено в същата е поставяне под запор на МПС за продажба от 23.10.2018г. по изп. дело на ЧСИ 20188930400652, както и повторно издаване на свидетелство за регистрация от

02.11.2020г. с основание

„изгубено/откраднато/унищожено свидетелство“.

Представено по делото е и свидетелство за регистрация на процесния автомобил, в което като собственик на същия е вписан М. С. С..

С решение № 914/04.04.2022г. по гр.д. № 9852/2021г. поописа на ВРС, влязло в законна сила на 04.04.2022г., е прекратен бракът между М. С. С. и Д.В.С., като в дял и изключителна собственост на М. С. С. е поставен придобитият по време на брака лек автомобил „***“, сив металик, с рег. № ***, рама №***.

Пред въззивната инстанция от въззиваемата страна са представени постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20188930400652 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова от 06.04.2023г., влязло в законна сила на 25.04.2023г. и уведомление от 25.11.2024г. за вдигнат запор на лек автомобил „***“, с рег. № ***, наложен по същото изпълнително дело.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия автомобил, настъпило според договора 4 изискуемост на задължение на ответника за явяване пред нотариус за сключване на окончателен договор, както и че е собственик на процесния автомобил

Установи се по делото и сключването на процесния предварителен договор между страните от 02.11.2020г. Макар и да е озаглавен „договор за покупко-продажба“, както и да съдържа клаузи за заплащане на цената и предаване на автомобила в деня на подписването, доколкото същият не е сключен в законоустановената форма, а именно с нотариална заверка на подписите, следва да се приеме, че се касае за предварителен договор. Този извод се потвърждава и от изричната уговорка на чл.4 от същия, съгласно която продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху автомобила пред нотариус в двумесечен срок. Предварителният договор съдържа всички съществени условия на окончателния договор (описани са вещта и цената), предвид което може да бъде обявен за окончателен. В допълнение, страните на практика са изпълнили основните си престации по договора, като единствено останало е задължението за прехвърляне на собствеността чрез подписване на окончателния договор пред нотариус.

Настъпила е и изискуемостта на задължението им за това, доколкото уговореният двумесечен срок е изтекъл.

Основното оплакване във въззивната жалбата касае обстоятелството, че първоинстанционния съд не е съобразил направените от особения представител възражения по основателността на иска поради просрочие.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответника е заявил, че счита иска за допустим и основателен. Въпреки това липсва изявление за признание на иска, което е неоттегляемо. Следва да се има предвид обстоятелството, че особеният представител разполага с много ограничени средства за защита, доколкото няма контакт с подзащитния си.

Съдът намира, че не е налице пречка във връзка със служебно изискано от съда доказателство, особеният представител да промени становището си за основателност на претенцията. Константна практиката на съдилищата е възможността да се релевира общо оспорване на иска дори и при липса на подаден писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, доколкото с него не се навеждат твърдения, които са могли да се изложат с отговора или възражения, за които е предвидена процесуална преклузия. Следва да се има предвид, че 5 твърденията за наложен запор над автомобила не са наведени от ответника след писмения отговора, а това обстоятелство е станало известно в хода на процеса. След това особеният представител е изразил становище във връзка със служебно събраното доказателство, веднага след като му е станало известно, при това още преди първото по делото съдебно заседание, без да навежда допълнителни твърдения или преклудирани възражения. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че аргументите на особения представител е следвало да бъдат обсъдени в решението.

Въпреки горното, доколкото пред въззивната инстанция се установи, че изпълнителното дело е прекратено с влязло в сила още на 25.04.2023г. постановление на ЧСИ, както и че запорът върху автомобила е вдигнат, не е необходимо да се изследва възможността на длъжника да се разпорежда със запорираната вещ и евентуалните последици от такова разпореждане.

Обстоятелството, че ищецът се е снабдил с ново свидетелство за регистрация на основание „изгубено/откраднато/унищожено свидетелство“ на 02.11.2020г. /в деня на сключване на договора/ се явява ирелеватно за настоящото производство. Така или иначе, липсват каквито и да било данни за злоупотреба с правото на собственика на автомобила да поиска издаване на ново свидетелство на посоченото основание, а и с оглед уговорката за предаване на автомобила, очевидно е следвало да бъде предадено свидетелството му за регистрация.

Установи се от приетата по делото справка от сектор „Пътна полиция“, както и от свидетелството за регистрация, че процесният автомобил е регистриран като собствен на ищеца от датата на първата му регистрация (06.01.2017г.). Установи се още, че с влязло в законна сила на 04.04.2022г. съдебно решение процесният автомобил, който е бил съпружеска имуществена общност, при развода между ищеца и съпругата му, е поставен в дял и изключителна собственост на ищеца, следователно понастоящем се явява изцяло негова собственост.