Определение № 621 от 18.12.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. В., 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело №

20251300500302 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ.

Р***, чрез адв.-пълномощник А. А. М., против протоколно определение с рег.№ 205/07.10.2025 г., постановено в публично заседание от 07.10.2025г., по гр. д. № 360/2025 г. по описа на PC – Б., с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че е потребител по Договор за потребителски кредит с № 4054048717, сключен на 25.11.2023 г. с „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК ***. На 30.04.2025 г. била извършена цесия между „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК *** и „АББ“ ЕООД, ЕИК ***, като последният е придобил правата по вземането по договора и към момента е настоящият кредитор по вземането. От ответника постъпил отговор, в който не оспорвал процесуалната си легитимация и потвърждавал, че е носител на прехвърленото вземане с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.

Сочи, че предявеният от него иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е отрицателен установителен иск, който не съдържа осъдителен елемент. Въпреки това съдът неправилно прекратил делото поради липса на пасивна легитимация на ответника „АББ“ ЕООД, ЕИК ***, позовавайки се на Решение № 127/30.07.2018 г. по т.д. № 1103/2017 г. на ВКС, което не представлявало задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК. Счита цитираното от съда решение за неотносимо към случая, доколкото разглеждания предмет бил осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на недължимо платено и разглеждал въпроса кой е първоначалният получател на надплатените вноски.

Излага, че съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не e уговорено противното. Договорът, от който произтича вземането, е негова принадлежност.

Формира извод, че след като „АББ“ ЕООД, ЕИК *** черпи права от договора, дружеството е носител на правните последици от него и носи риска от обявяването му за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Нищожността действа erga omnes - тя заличава договора спрямо всички лица, които се позовават на него и връща първоначалното положение на страните.

Позовава се на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредит и практика на Съда на ЕС (напр. решения по дела С- 618/10 Banco Espanol de Credito, C-415/11 Aziz, C-377/14 Radlinger), като според него, националните съдилища са длъжни служебно да следят за неравноправни клаузи и нищожност на потребителски договори и да осигуряват реално и 1 ефективно упражняване на правата на потребителя, без процесуални пречки.

Излага, че в настоящия случай, ако искът за нищожност може да бъде предявен само срещу цедента „ТБАБ“ ЕАД, а не срещу цесионера „АББ“ ЕООД - реалният носител на вземането, това би обезсмислило защитата, предоставена от европейската директива и ЗПК, тъй като би довело до отказ от ефективно правосъдие по смисъла на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В тази насока излага довод, че ако се приеме, че отрицателният установителен иск за нищожност на договора може да бъде предявен единствено срещу цедента, то при заличаване или ликвидация на първоначалния кредитор потребителят ще остане без възможност да защити правата си, което би довело до недопустим правен абсурд и фактически отказ от правосъдие.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение, а делото да бъде върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Отправя искане за присъждане на разноски по настоящото производство, а на процесуалния му представител да бъде определено адвокатско възнаграждения на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника - “АББ” ЕООД, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че споделя изводите на пъвоинстанционния съд. Иска се определението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: обжалваното определението е валидно и процесуално допустимо. По същество е неправилно.

Ищецът и настоящ жалбоподател Б. Р. Г. е предявил обективно съединени установителни искове в условие на евентуалност срещу „АББ“ ЕООД, ЕИК *** за обявяване за недействителен сключеният на 25.11.2023 г. Договор за потребителски кредит с № 4054048717 между страните „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на кредитодател и предходен кредитор по вземането, и Б. Р. Г., като кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал.1, т.10 и от ЗПК и Б. Р. Г. следва да заплати на ответника само чистата стойност на кредита в размер на 704.45 лв., съгл. чл. 23 от ЗПК.

И евентуален иск, при условие, ако съдът приема, че процесния договор за кредит е действителен, с правно основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.

8 от сключеният на 25.11.2023 г. Договор за потребителски кредит с № 4054048717 между страните „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на кредитодател и предходен кредитор по вземането, и Б. Р. Г. кредитополучател, в частта относно закупуването на следните услуги: „Застраховка Пакет BANK ПАКЕТ 1 УРЕД“ с цена 2.70 лв., и „Застраховка Пакет BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ“ с цена 78.84 лв., като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП.

В исковата молба ищецът е навел следните осбстоятелства: че на 25.11.2023 г. сключил, като кредитополучател, Договор за потребителски кредит с № 4054048717. с „ТБАБ“ ЕАД - кредитор по който последният му предоставил потребителски кредит в размер на 899.99 лв. за закупуването на преносим компютър.

На 29.05.2025 г. получил съобщение по „Вайбър“ от ответника, а след това на 04.06.2025 г. по пощата на настоящия си адрес, писмено уведомление, че на 30.04.2025 г. е извършена цесия между „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК *** и АББ“ ЕООД, ЕИК ***, като последният придобил правата по вземането по Договор за потребителски кредит с № 4054048717 и към момента е кредитор по вземането.

Счита договора за нействителен.Навежда множество правни доводи в подкрепа на твърдението за нищожност на процесния договор, както и за нищожност на клаузата на чл. 8 от същия. Като последица от горното счита, че дължал на ответника само останалата чиста стойност на главницата, която била 704,45лв, а не общата по договора от 1145,41лв. Поради нищожност на клаузата на чл.8 не дължал стойността на посочените услуги –застрахователни пакети.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника “АББ” ЕООД, в който 2 по същество е оспорил предявените искове като неоснователни. Изложил е множество аргументи в насока оборващи твърденията на ищеца.

С отговора не се оспорва факта, че уведомил ищеца за прехвърленото му вземане по процесния договор от първоначалния кредитор „ТБАБ“ ЕАД с сключен между тях договор за цесия на 30.04.2025г., че е кредитор на ищеца, а последния е негов длъжник.

При тези данни настоящият състав намира, че по отношение на фактите, касаещи сключването на 25.11.2023 г. Договора за потребителски кредит с № 4054048717 между „ТБАБ“ ЕАД, в качеството му на кредитодател и ищеца Б. Р. Г., в качеството му на кредитополучател няма спор.

Не е спорен и факта, че всички права по изпълнението на договора за заплащане на отпуснатия кредит са били прехвърлени на ответника. Страните не спорят, че на 30.04.2025г. „ТБАБ“ ЕАД е цедирало на ответника “АББ” ЕООД вземанията си по процесния договор за потребителски кредит и последният с писмено уведомление за цесия е съобщил на ищеца-длъжник/получено на 04.06.2025г./ прехвърлянето на вземането по договора, и че следва да престира на него като кредитор.

Няма спор, че към датата на депозиране на исковата молба ищецът има неизплатени задължения по договора за потребителски кредит.

С обжалваното протоколно определение с рег.№ 205/07.10.2025 г., постановено в публично заседание от 07.10.2025г., по гр. д. № 360/2025 г. по описа на PC – Б., съдът е прекратил производството по делото.

При така възприетото от първоинстанционния съд, че в качеството си на цесионер, ответникът не е правоприемник - универсален или частен на „ТБАБ“ ЕАД - кредитодател по договора за кредит, сключен с ищеца, изключва той да е страна и по спорното преюдициално правоотношение. Ето защо, според РС-Б., цесионерът и настоящ ответник по делото не е и пасивно легитимиран да отговаря по предявения от ищеца установителен иск за прогласяване нищожността на оспорените с исковата молба договор за потребителски кредит, и по евентуалния иск за прогласяване нищожността на оспорените договорни клаузи по договора за потребителски кредит, сключен с цедента- „ТБАБ“ ЕАД кредитодател.

Ето защо, първоинстанционният съд е приел, че за ищеца не е налице правен интерес да предяви установителните искове за нищожност на договора и по евентуалния иск за нищожност на конкретните договорни клаузи от договора за потребителски кредит срещу ответника-цесионер, поради което и исковата му претенция е недопустима.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е допустимо, но се явява постановено в нарушение на материалния закон.

ВОС не споделя извода на БРС, че иска е допустим само срещу първоначалния кредитор, защото ако се приеме извода на БРС и например съдът уважи иска само срещу първоначалния кредитор, то това решение няма каквато и да било сила и не може да обвърже цесионера по какъвто и да било начин, защото той не е участвал в този процес и съдът не може да зачете силата на присъдено нещо. Т. е. такъв процес се явява абсолютно безсмислен по отношение на интересите на длъжника. Именно на тази база се преценява правният интерес.

Мотивите на БРС се основават единствено с разясненията дадени в цитираното от РС-Б.

Решение № 127/30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1103/2017 г., II т. о., че длъжниците могат да водят дела за нищожност на договори или отделни клаузи срещу първоначалния кредитор, но не и срещу цесионера. Това решение на ВКС обаче остава изолирано в практиката, с последващи решения, много повече на брой.

Трайно се приема от съдилищата, че исковете срещу цесионера за обявяване нищожност на договорите с 3 първоначалния кредитор, са абсолютно допустими и именно срещу цесионера е налице правен интерес от воденето на подобен иск. В този смисъл са решения 50048 от 13.06.2023 г. по т. д. № 605/2022 г. първо ТО, решение № 114 от 10.10.2019 г., по т. д. № 2704/2018 г. на второ ТО, решение № 314 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1766/2016 г. След постановяване на тези решения в съдебната практика не е имало каквито и да било колебания относно това, че правният интерес на длъжниците налага тези искове да се водят срещу цесионера.

Според разясненията дадени в решения 50048 от 13.06.2023 г. по т. д. № 605/2022 г. първо ТО, по силата на валидно сключен цесионен договор старият кредитор на длъжника се замества с нов кредитор.

Макар в резултат на цесията цесионерът да не придобива качеството на правоприемник /универсален или частен/ на цедента, длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане. Предвиденото в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД правило, според което, длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане към цедента, освен при изразено изрично писмено съгласие с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Посочените възражения не биха могли да се противопоставят на цесионера /самостоятелно или инцидентно/ само ако е налице приемане на цесията от длъжника, съобразно предвидените в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД предпоставки, изяснени и в практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /в редакция преди изм. - ДВ бр. 86/2017 г. /, какъвто настоящият случай не е/ или поне липсват доводи и доказателства в тази насока/.