Решение № 417 от 28.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100501669 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на К. Д. К. чрез процесуалния му представител адв. Веселин Анестиев, против Решение № 28/11.06.2021г. по гр.д.№ 441/2020г. по описа на РС- Поморие, с което се приема за установено извършено домашно насилие на 10.08.2020 г. от ответника К. Д. К. спрямо М. Й. Д.;задължава се К. Д. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. Д.;налага се на К. Д. К. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба 200 лв., която да заплати в полза на държавата по сметка на ПРС ; присъдени са държавна такса в полза на ПРС и разноски в полза на Д..

Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, при липса на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.Във въззивната жалба е описана фактическата обстановка по делото по начина, възприет от въззивника; заявено е, че ПРС не взел предвид съществени разминавания между показанията на П.Ж./ *** на ищцата/ и фактите, изложени в исковата молба.Освен това съдът възприел за установено извършването на домашно насилие от К. над Д., но не било конкретизирано точно как, по какъв начин и с какви средства е извършено това домашно насилие. Моли се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата по ЗЗДН.В 1 проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и се представлява от адв. Анестиев; въззивната жалба се поддържа и се моли отмяна на решението на първоинстанционния съд.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от ответницата/ въззиваема/ Д., с който заявява становище за неоснователност на същата; поддържа доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания акт, като излага съображения относно събраните по делото свидетелски показания. Моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемата,редовно уведомена и процесуалния й представител не се явяват

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо, предвид което следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:

Производството по делото е образувано по молба на М. Й. Д. от гр. ***, общ. *** със съдебен адрес в гр.Поморие против ответника К. Д. К. от гр. ***, общ. ***. В молбата се сочи, че страните са бивши съпрузи и след развода живеят в една и съща жилищна сграда в гр. ***. Твърди се, че на 10.08.2020г., около 16,30 часа ответникът нахлул през отворената врата на помещение на приземния етаж, ползван от ищцата и след като влязъл в помещението, започнал да й крещи:“Аз теб ще те убия, ще те очистя, не се ли срамуваш от годините си, не се занимавай с жена ми“.Молителката веднага позвънила на спешен телефон 112 и подала сигнал, че е в опасност. Тъй като синът на молителката бил в близост до вратата на помещението- бил в градината, видял ответникът да влиза в помещението и да крещи, поради което синът на молителката издърпал ответника навън от помещението, в този момент дошла и съпругата на ответника и пред вратата се разразил скандал. В този момент дошли полицаите , които потушили скандала и предупредили ответника да се въздържа от злоумишлени действия спрямо молителката . Иска се издаване на заповед за защита, с която на ответника да се наложат мерки за защита срещу домашно насилие по чл.5 от ЗЗДН . Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , в която се декларира извършеното насилие от страна на ответника, ангажира гласни доказателства.

Искането е с правно основание чл.8, т.1, вр. с чл.3, т.2 , вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН.

Ответникът в срока по чл.131,ал.1 от ГПК е подал отговор на молбата, в който отрича 2 да е извършвал твърдените от ищцата действия срещу нея; ангажира писмени и гласни доказателства.

От представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Не е спорно по делото, че молителката и ответникът са бивши съпрузи,гражданският брак помежду им е прекратен с влязло в сила на 10.04.2006г.

Решение №52/22.03.2006 г. по гр.д. №255/2005 г. по описа на РС-Поморие.Не е спорно,че живеят в жилищна сграда в гр. ***, ул.*** №**, където молителката ползва приземен етаж; ответникът живее на първи жилищен етаж заедно с настоящата си съпруга. Изискана е от ПРС справка за съдимост ,от която се установява, че ответникът К. е реабилиран на осн. чл.88а от НК. От извършената служебна справка в регистъра по ЗЗДН при ПРС , се установява, че спрямо ответника не са налагани мерки по ЗЗДН. От тази справка се установява, че в ПРС е било образувано по реда на ЗЗДН производство гр.д. №248/2012 г., по което молител е била М.Д. и производството по това дело е било прекратено на осн. чл.233 от ГПК по молба на молителите Д. и П.Ж.. От справката, изготвена от ЦПЗ „Проф.д-р И.Темков” гр.Бургас, се установява, че ответникът К. не се води на диспансерен отчет . От изискана справка № 320000-6154/29.09.2020г. на РУ Поморие се установява, че в РУПоморие на 10.08.2020 г. около 16,20 часа бил получен сигнал за възникнал скандал между К.К. и М.Д., живущи в гр. *** ул.*** № **. Адресът бил посетен от служители на РУПоморие и на ответника К. е съставен предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР.

В представената декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН молителката декларира акт на домашно насилие, извършено над нея от ответника К.К. на 10.08.2020 г. в гр.*** ул.*** №**.

Настоящият съд не кредитира показанията на свидетелите П.Ж., воден за разпит пред ПРС от молителката и неин *** от първи брак , и на свидетелката С.К., настояща съпруга на ответника и водена за разпит от същия пред ПРС.Това е така, тъй като показанията на тези свидетели не съвпадат с показанията на свидетелите Е.С. и свидетелят Н., които са без родство със страните и без данни за наличие на каквато и да била заинтересованост от изхода на делото. Показанията на свидетелите П.Ж. и С.К. могат да се ценят дотолкова, доколкото установяват обстоятелства за неприязнени отношения между страните и отправяне на обиди между тях.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. Е.И.С.,която заявява, че е в нормални отношения с всяка от страните, тяхна съседка е, тъй като живее в къща на „калкан“ с къщата, в която живеят страните и заявява свои непосредствени впечатления за случая на 10.08.2020г. Видно от показанията й , след 15,30 часа С. се прибирала от работа по общата пътека на двора , като свидетелката чула М. да вика:“ Спрете да рушите, спри се“. Тогава излязъл К., който дошъл от задната страна на къщата за да види какво става, защото виковете се чували доста силно и казал на М.:“Спри се, до кога, вече двадесет години няма 3 ли да се спреш“. В този момент М. вече била влязла в стаята вътре, а К. бил на общата пътека.Свидетелката Е. заявява, че била през цялото време там, не е чувала К. да вика, той не бил влизал в стаята на М.; след като приключили панаирите /М. обиждала С./, К. и С. се прибрали и свидетелката също се прибрала. След около няма и десет минути дошли полицаите,които се объркали и звъннали на звънеца на свидетелката Е..Последната излязла отново и чула М. да вика на полицаите: “ Тя насъсква мъжа ми срещу мене“, като пояснява, че С. насъсквала К. срещу М., който обаче вече не бил мъж на М..

От показанията на свидетеля Н., посетил на място и съставил докладната записка до РУ на МВР-Поморие за посетен сигнал на 10.08.2020г. се установява, че жената/ б.а. молителката М./ се оплакала , че с бившия й мъж постоянно влизат в някакви конфликти, стари конфликти, обиждат се, той влизал в тяхното дворче,което не било заградено, ходил и чукал на прозореца.Свидетелят си спомня, че попитал дали е разделен двора и имат ли някакви документи. Свидетелят Н. заявява, че бившият мъж отрекъл всичко, което казала жената;свидетелят в служебния автомобил написал предупредителни протоколи, като предупредил страните да не си отправят обиди, закани, а спорните въпроси да уреждат по съдебен ред.Свидетелят Н. си спомня, че страните нещо са се обиждали и че самата жена започнала да обижда мъжа в смисъл: с кой живеел , с кой не живеел.

При изложената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Съгласно чл.3,т.1,предл.второ от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг,бивш съпруг, с оглед на което молбата на М.Д. срещу бившия й съпруг К.К. е допустима.

Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Следователно молбата на молителката,въззиваема в настоящото производство, следва да се разгледа в две посоки: 1) дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.

За установяване на претендирания акт на домашно насилие са допустими доказателствените средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН ). Поради особения характер на производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно 4 насилие протичат обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са ограничени, законодателят разширява кръга на годните доказателствени средства в това производство (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН ), като придава такова качество и на документи, създадени в хода на административни процедури, инициирани по повод твърдяното насилие, както и на едностранни писмени изявления на молителя, обективирани в декларация.

Материалната доказателствена сила на последната, обаче, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я оборват.Освен това, за да изпълни доказателствената си функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяните актове на домашно насилие "дата, час, място, начин на извършване, последици и т. н." Следователно, ,декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН се ползва с презумптивно доказателствено значение досежно фактите, отразени в нея, до установяване на противното от насрещната страна с допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

В случая съдът намира, че събраните пред районния съд доказателства по делото не установяват по несъмнен начин претендирания акт на домашно насилие, а и частично противоречат на твърденията, съдържащи се в молбата за защита до съда.

За да стигне до този извод въззивният съд внимателно анализира и съпостави както разнопосочните твърдения на всяка от страните по делото, така и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които свидетелски показания, както се посочи и погоре,съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св.Е. С. и св.Н., които намира за обективни, непосредствени, логично и последователно възприети и изложени пред съда от свидетели, които не се намират в някаква възможна заинтересованост от изхода по делото.Съдът не кредитира показанията на св. П.Ж. и на св.С.К. с оглед възможната заинтересованост на тези свидетели поради близките им родствени връзки с молителката и с ответника, на основание чл. 172 от ГПК .За да се даде вяра на показанията на св. П.Ж. и на св.С.К., същите следва да подкрепят изложеното в молбата по ЗЗДН, да не противоречат помежду си и да са в съответствие с други доказателства по делото. Съдът намира, че в случая тези предпоставки не са налице.В тази връзка например следва да се отбележи, че свидетелят П.Ж. най-напред заявява пред съда , че майка му се обадила за помощ, по-нататък обаче сочи, че майка му/молителката/ плачела и припаднала,каквито твърдения не се изнасят от самата молителка по делото.