Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 14.01.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1918/2025
Вид
Решение № 22
Подписан
14.01.2026
В сила
03.02.2026
Състав
Димитър Манджуров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Стара Загора, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530201918 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш № 8505192710 за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя „ГОТМАР” ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата жалбоподателят моли съда да отмени процесния ЕФ. Счита, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.

Наказващият орган с писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна и недоказана като моли за потвърждаване на процесния ЕФ.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответното административно наказание.

Жалбата е основателна.

Жалбата е срещу Електронен фиш № 8505192710 за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

ЕФ № 8505192710 е издаден за това, че на 06.03.2022г., в 06:52 часа е установено нарушение № D9876A8AF9485BCBE053021F160AF942, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС 2544 Л АКТРОС, регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 25000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ 1 брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Стара Загора, за движение по път А-1 км 210+523. с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 20111, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 210+523.

Собственик, на когото е регистрирано ППС е „ГОТМАР” ЕООД с представител В.Х.М..

С процесния ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 187а ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя „ГОТМАР” ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

В ЕФ е вписано, че независимо от налагането на това административно наказание „ГОТМАР” ЕООД дължи и заплащане на съответната такса от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от „ГОТМАР” ЕООД пътно превозно средство в размер на 133.00 лв. и че може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750.00лв. при спазване на чл. 189е ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата. С плащането на компенсаторната такса в срок настоящият електронен фиш ще бъде анулиран (не се дължи имуществена санкция), а задължението по Закона за пътищата ще се счита за изпълнено. Вписано е също така, че Електронният фиш може да бъде анулиран при наличие на обстоятелствата, посочени в чл.

189ж ал. 3 от ЗДвП (чрез изрично искане за анулиране в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш с молба до председателя на УС на АПИ), както и в случаите по чл. 187а ал. 4 от ЗДвП (чрез представяне на необходимите документи в 7 дневен срок от връчването на електронния фиш пред наказващия орган).

На първо място, следва да се посочи, че Еф е издаден при условията на чл. 189ж от Закона за движението по пътищата. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш.

Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение № 2472/20.12.2022 г. по к. а. н. д. № 2518/2022 г. на Адм. съд - Пловдив, Решение № 233/04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 3229/2020 г. на Адм. съд - Пловдив и др. /. По отношение на ЕФ се съобразява общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

В § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на ЕФ "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". Като електронно изявление при неговото издаване не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител, съгласно чл.

189, ал. 4 от ЗДвП. Относно процедурата по издаване на ЕФ няма текст, подобен на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. В този смисъл при издаване на ЕФ няма как да намерят приложение правилата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като се касае за 2 издаване директно на ЕФ, а не на два отделни акта /АУАН и НП/.

Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК следва да се прилага във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК или в случая абсолютната погасителна давност е четири години и половина, считано от датата на довършване на деянието /чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.

11 от ЗАНН, в този смисъл виж решение № 255/26.04.2023 г. на Административен съд Пазарджик по канд № 175/2023 г.; Решение № 6826/19.11.2021 г. на Административен съд София - град по канд № 8823/2021 г.; Решение № 3006/04.05.2022 г. на Административен съд - София - град по канд № 2287/2022 г. Решение № 614/12.05.2023 г. на Административен съд София област по канд № 485/2023 г. и други.

Съгласно § 21 б от ПЗР към ЗИД ЗДвП ДВ бр. 60 в сила от 16.08.2019 г. разпоредбите на чл. 187а и на чл. 189е от ЗДвП се прилагат съответно като в първата от тях изрично е посочено, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от неговия собственик. В случая нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, когато е съставен Електронен фиш въз основа на данните, постъпили в системата по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП от използвани технически средства и системи. Следователно, разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП в редакцията й към момента на нарушението и на издаване на ЕФ не е основание да се приеме, че за нарушението по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП не се прилага чл. 187а от същия закон, по силата на която разпоредба се следва реда по чл. 189ж ал. 2 и сл. от ЗДвП и спазване на чл. 189е ал. 3 и 4 от ЗДвП.

На следващо място, следва да се посочи, че Регламент за изпълнение 2020/204 на Комисията в чл. 2 § 7 изрично предписва задължение за доставчика на Европейска услуга за електронно пътно управление да уведоми ползвателя на тази услуга за всеки случай на недекларирана пътна такса и да предложи възможност за отстраняване на нередността, когато такава е предвидена в националното законодателство, преди предприемането на принудителни мерки. Следователно, на националния законодател принадлежи компетентността да установи нормативно състав на нередност за недекларирани пътни такси и тя е упражнена, видно от административно наказателните разпоредби на ЗДвП в сила от 16.08.2019 г. /чл. 179, ал. 3-ал. 3б/, но освен това нормата на Регламента вменява задължение за уведомяване, без нужда от имплементирането му с национална правна норма. На задължението за уведомяване съответства правото на частноправните субекти на нередността да бъдат уведомени преди предприемане на принудителните мерки - реда за отстраняване на нарушението преди образуване на административно наказателно производство е в компетентност на националния законодател. Регламентът се прилага от 19.01.2021г., а редът за упражняване на това право е установен от чл. 10б ал. 9 от Закона за пътищата в ред. ДВ бр. 14/14.02.2023 г. в сила от 01.01.2024 г., но липсата на национален ред за упражняване на правото в посочения период не дерогира задължението за уведомяване /В този смисъл виж решение № 1510 от 29.04.2024 г. по канд 219/24 г. по описа на Административен съд - Стара Загора/.

На следващо място, следва да се съобрази указаното в Решение по дело С - 61/2023 г. на СЕС, което касае съразмерността на наказанията, налагани с ЕФ/НП от АПИ. Чл. 9а от Директива 1999/62 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.07.2011 г. е в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Поради всички изложени по - горе съображения, съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

3

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на процесуалния представител на АПИ се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, който е в размер на 420,00 лв. с ДДС Съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения претендираното възнаграждение не е над минималния размер, поради което и възражението за прекомерност е неоснователно.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 214,74 евро /420 лв./ с ДДС - направени разноски за адвокат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8505192710, с който на “ГОТМАР” ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Пловдив, общ. Съединение, гр. Съединение, ул.

„Шипка“ № 3 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 278,22 евро (2500.00 лева), като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на “ГОТМАР” ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Пловдив, общ. Съединение, гр. Съединение, ул.