Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2320 от 29.11.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4570/2021
Вид
Решение № 2320
Подписан
29.11.2021
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 203 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2320 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя Ив. Янева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330104570 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив срещу Д. Б. Д., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 681, 94 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 23.11.2016 г. – 24.08.2020 г. за обект, находящ се в ********************, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 93, 30 лв. за периода 31.01.2017 г. – 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/ 24.09.2020г., по ч.гр.д. № 11875/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти гр. с-в.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се на адрес**********************. В тази връзка, на ответника е предоставен индивидуален номер на потребител № *************. Посочва се, че в процесния период, регулярно е бил осъществяван отчет на монтираното в недвижимия имот техническо средство за отчитане. Показанията на същото са отразявани в карнети, които са подписвани от ответника или друго лице, открито в имота към датата на отчета. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

1

С молба- становище вх. № 67751 от 11.11.2021г., ответникът признава изцяло така предявените искове. Ведно с молбата, представя и платежно нареждане за заплащане на сумата от 775, 24 лв., с която погасява претендираните в настоящото производство главница и мораторна лихва.

В проведено открито съдебно заседание от 16.11.2021г. / л. 65 /, процесуалният представител на ищеца потвърждава осъщественото плащане. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени, поради осъществено заплащане в хода на процеса.

Претендират се сторените разноски в заповедното производство и заплатената държавна такса за исковия процес.

В открито съдебно заседание от 16.11.2021г., процесуалният представител на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени поради осъществено погашение на спорното право в хода на процеса.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.

1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ************, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите. По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва, то следва да се установи факта на поставянето на длъжника в забава, периода на забавата, както и размера на дължимата мораторна лихва.

В конкретния случай, отвъд всякакво съмнение се изясни, че ответникът е погасил спортното право след образуване на исковото производство. От една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът признава исковете по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

По отношение на разноските:

Доколкото е налице погашение на процесното задължение след образуване на делото, то разноски се следват на ищеца ( ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска- заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 18.09.2020г., исковата молба е депозирана на 12.03.2021г., а плащането е от дата 10.11.2021г. ).

Предвид това, ответникът следва да заплати на ищеца за разноски сума в общ размер от 400 лв., от която 325 лв. – разноски за заповедното производство и 75 лв.- разноски за исковия процес.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр.

Пловдив, ЕИК 115010670 срещу Д. Б. Д., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, 2 вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 681, 94 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 23.11.2016 г. – 24.08.2020 г. за обект, находящ се в ******************, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 93, 30 лв. за периода 31.01.2017 г. – 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 24.09.2020г., по ч.гр.д. № 11875/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти гр. с-в., поради осъществено цялостно погашение на задължението от страна на ответника след подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 400 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и производството по ч.гр.д. № 11875/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти гр. с-в.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 3