Решение № 726 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110116788 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „М-2“, бл. 209А, вх. 7, ет. 7, ап. 53, както и че същият е подал заявлениедекларация за откриване на индивидуална партида, респ. че е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила същите. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 1379,20 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 171,51 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; 82,41 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.04.2024 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателно изплащане на вземането и 16,44 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г. по ч.гр.д. 19355/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски.

Ответникът П. Р. Ж. не оспорва, че е собственик на процесния имот, но твърди, че в 1 полза на трето лице – ЕА Ж., е учредено право на ползване и аргументира подробно, че сумите следва да се заплатят от ползвателя. Не оспорва размера на търсените от ищцовото дружество суми.

От фактическа страна съдът приема следното:

Със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 108145/02.04.2024 г. заявителят „ТС“ ЕАД е поискало издаването на Заповед за изпълнение по отношение на лицето П. Р. Ж. за главница от 1 379, 20 лв. и отделно лихва 171, 51 лв. за период от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г., като е отбелязано искане за законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; посочена е и сумата 82,41 лв. - за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за имота с адрес: гр.

София, ж.к. „М 2“, бл. 209А, вх. 7, ет. 7, ап. 53, инсталационен № 4000168147.

По делото е приет Договор за продажба на собственост и за учредяване на вещно право на ползване, съдържащ се в Нотариален акт № 27, том V, рег. № 9167 по нотариално дело № 830/2000 г., с който ЕСК учредява в полза на П. Р. Ж. пожизнено право на ползване върху имот с административен адрес: гр. София, ж.к. „М“, бл. 209а, вх. 7 /бивш блок 209, вх. В/, ет.

7, ап. 53. В договора се съдържа и второ правоотношение, този път по продажбата на недвижимия имот от неговия собственик ЕСК на П. Ж..

По делото е прието Удостоверения за идентичност на адрес с издател „Столична община – район „М“ , с изходящ № КС-15-08-7000-32/2011 г./11.08.2011 г., адресирано до „ТС“ ЕАД, с което се уведомява за съответствия между „строителен номер“ и „граждански номер“ (описани са блокове/входове в ж.к. „М-2“, включително строителни номера 209А, 209Б и 209 с разпределение по входове и съответстващи граждански номера).

Приета по делото е Молба-декларация с вх. № 15886/18.10.200 г., подадена от П. Р. Ж. с която е заявено желание за откриване на партида на нейно име по отношение на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „М“, бл. 209а, вх. 7, ет. 7, ап. 53. /абон. № 123557/ В декларацията заявителката е поела задължението на уведоми топлоснабдителното дружество при промяна на собствеността на имота, за да бъде открита нова партида.

Приета е Обща фактура за окончателно задължение за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., с данни за получател П. Р. Ж., адрес в гр. София, ж.к. „М‑2“, бл. 209‑А, вх. 7, ап. 53, с посочена договорна сметка: 2100302496“ и номер на инсталация: 4000168147, в която са посочени стойности на доставена топлинна енергия по периоди с количества, единични цени и суми: за период 01.05.2021–30.06.2021 – 0,217100 MWh по 82,09 (сума 17,82), с разбивка „за отопление“ 0,000000 MWh (0,00) и „за подгряване на вода“ 0,217100 MWh (17,82); за период 01.07.2021–30.04.2022 – 5,319385 MWh по 98,48 (сума 523,86), с разбивка „за отопление“ 4,186897 MWh (412,33) и „за подгряване на вода“ 1,132488 MWh (111,53); посочени са „Данъчна основа: 541,68“ и „ДДС (20%): 108,34“. В обобщаваща таблица окончателната стойност по фактурата е 650,02 лв., която е и окончателната стойност за плащане.

По делото е приета Фактура № **********/31.07.2023 г. за тчетен период: 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.,която включва таблична част за начислена топлинна енергия по периоди с количества, цени и суми: за 01.05.2022–30.06.2022 – общо 0,119440 MWh по 98,48 (11,76), с разбивка „за отопление“ 0,000000 MWh (0,00) и „за подгряване на вода“ 0,119440 MWh (11,76); за 01.07.2022–30.04.2023 – общо 4,633222 MWh по 137,86 (638,74), с разбивка „за отопление“ 3,949051 MWh (544,42) и „за подгряване на вода“ 0,684171 MWh (94,32). Сумата за плащане по обща фактура е 710,34 лв.

Приети по делото са „Общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на клиенти в гр. София“, включващи правила за формиране и заплащане на месечните дължими суми, фактуриране, изравняване и срокове; в частта за начина на плащане е посочено, че клиентите заплащат топлинната енергия по един от изброени варианти (11 равни месечни вноски и една изравнителна; месечни вноски по прогнозна консумация и една изравнителна; или по реална месечна консумация). В чл. 32 е описано, че месечната дължима сума се формира по прогнозно количество и действаща цена и за нея се издава 2 ежемесечна фактура; че след отчет и изготвяне на изравнителните сметки се издава фактура за отчетния период на база изравнителните сметки; и са описани хипотези при установяване на суми за връщане/приспадане. В чл. 33 е посочено задължение за заплащане на месечните дължими суми в 45‑дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, ред за възражения и начисляване на обезщетение за забава (законна лихва) при неплащане в срок; в същия документ са включени и други разпоредби относно информацията в фактурите/съобщенията, правила за рекламации, проверки, ред за обслужване и др., структурирани по членове и алинеи.

Приет по делото е и Договор между „ТС“ ЕАД и „ТС“ ЕООД при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен в гр. София през 2020 г., в който се съдържа идентификация на страните (възложител „ТС“ ЕАД и изпълнител „ТС“ ЕООД с посочен адрес на управление на ул. „Проф. ГП“ № 3) и структурирани раздели: „Предмет на договора“ (възлагане и приемане на услугата дялово разпределение в сгради/СЕС или сгради с повече от един клиент, описани по адреси в приложение), „Срок на договора“ (3 години, в сила от 01.05.2020 г., при липса на възражение – продължаване/продължаване при описани условия; изрично е записано, че отчетният период е от 1 май до 30 април), „Цена и начин на плащане“ (цената е по ценоразпис, в зависимост от брой обслужвани имоти и брой средства за дялово разпределение; описани са елементи на услугата като осигуряване на две дати за отчет, изготвяне на изравнителни сметки и др.; посочена е банкова сметка BG67 RZBB 9155 1060 2331 16; записана е отстъпка 1,7% за всеки отчетен период), както и раздели „Права и задължения на изпълнителя“ (включително срокове: отчет на уредите не по‑късно от 10 юли; предаване на изравнителни сметки не по‑късно от 5 август; изготвяне/предаване при условията на Наредба № Е‑РД‑04‑1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и съответни общи условия).

От правна страна съдът установява следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия за имота в претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да 3 бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.

Спорният по делото въпрос е дали претендираната от ищцовото дружество сума е дължима от ответницата П. Р. Ж. в качеството й на собственица на процесния имот или задължено лице е ползвателката ЕА Ж..

Съдът счита следното:

Според чл. 64, ал. 1 от Общите условия на доставчика на топлинна енергия клиент по смисъла на цитираните общи условия може да бъде и друго лице - ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена ферма за това. В случая с 20 дена след смяната собствеността на топлоснабдения имот, новата собственичка е заявила пред „ТС“ ЕАД, че иска да бъде открита партида на нейно име за този имот. За ищцовото дружество не е възникнало задължението да изисква нотариално заверено съгласие на собственика, тъй като с молбата-декларация от 18.10.2000 г. е представен акт за собственост, в който е посочено, че именно деклараторката е собственица на жилището. В случая от значение е, че собственицата на топлоснабдения имот – П. Р. Ж. е поискал на нейно име да се води партидата на имота, а не на ползвателката по Договора за учредяване на правото на ползване.