Решение № 247 от 27.09.2023, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 247

27.09.2023 г. град Русе

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Русе, четвърти състав, на единадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ: Диана Калоянова при секретаря Мария

Станчева, като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело № 470 по описа за 2023 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал.

1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба с вх. № 3467/16.08.2023 г. на П.С.П., ЕГН **********; с адрес *** срещу Писмо с изх.№ 07-15-880/01.08.2023 г. на Председателя на Националния статистически институт София. С писмото е отказано предоставяне на исканата от П. информация по Заявление с вх. № 07-15-880/19.07.2023 г. (придружено с „Пояснения“).

Иска се от съда да отмени формирания мълчалив отказ на председателя на НСИ по подаденото заявление и да върне преписката на посочения административен орган със задължение да издаде решение съобразно нормите на ЗДОИ. В съдебно заседание жалбоподателя лично поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Председателя на Националния статистически институт (НСИ) София, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт К.К., който оспорва жалбата като неоснователна като поддържа представения писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В представената административна преписка се съдържа Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 07-15-880/1/19.07.2023 г., адресирано до Председателя на НСИ. Заявителят П.С.П. е поискал да му бъде предоставена на хартиен носител следната информация:

„І. Писмена справка, съдържаща подадените по реда на чл.2о, ал.4 от ЗСтат. до НСИ Годишни отчети за дейността и/или Декларации за липса на дейност (заедно с регистрационните /входящите/ им номера) за периода 2016-2022 г. включително от следните ЮЛ и ЮЛНЦ:

1.Професионална гимназия по селско стопанство ,,КЛ. Тимирязев“- Две могили ЕИК ********* (юридическо лице с нестопанска цел)

2.Сдружение „Училищно настоятелство при

ПГСС„ КЛ. Тимирязев “-Две могили ЕИК175670332 (юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза)

3.Земеделска кооперация за производство и услуги „ Филип Тотю“ - Две могили ЕИК ********* (юридическо лице — търговец) II. Писмена справка за наложените административни санкции по реда на чл.52 от ЗСтат. на лицата, които управляват или представляват горепосочените ЮЛ и ЮЛНЦ за годините, в които те не са подали Годишни отчети за дейността и/или Декларации за липса на дейност (ако има такива години).“

Към заявлението П. е представил „Пояснения“, в които подробно описва каква информация по смисъла на ЗДОИ иска да получи, аргументира се с приложима нормативна база; посочва, че е търсил информация от Националната агенция за приходите (НАП) и от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към Агенцията за вписвания като обяснява причините, поради които не е получил същата. Представя информация, че трите юридически лица са свързани помежду си и посочва физическите лица, чрез които тази свързаност се осъществява. Твърди, че исканата от него информация е обществена по своята същност, по причина, че е необходимо да съществува прозрачност в действията на посочените юридически лица. Посочва, че чрез исканата информация ще може да си състави мнение за дейността на НСИ във връзка с достоверността на събираната от НСИ статистическа информация.

Към заявлението П. е приложил още Справка от Портал за електронни административни услуги за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, Министерство на правосъдието, по партида на юридическо лице Училищно настоятелство при ПГСС „К.А.Тимирязев“, гр. Две могили (л. 35 – л. 46).

С писмо с изх. № 07-15-880/2/01.08.2023 г. председателят на НСИ е изпратил отговор до П. във връзка с подаденото от него заявление за достъп до информация на 19.07.2023 г. Посочено е в отговора, че търсената от П. информация не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, защото задължен субект по смисъла на посочената норма е НСИ, а не посочените от П. юридически лица (независимо от организационната им форма). Изяснено е понятието статистическа тайна, както и нормативните актове, които регламентират същото и защо исканата информация не може да бъде предоставена. Изрично е посочено, че данните, отнасящи се за отделни субекти, придобити за статистически цели подлежат на защита съгласно чл. 20 от Регламент № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (Регламент 223/2009). Сочи се, че П. може да си състави мнение за дейността на НСИ след обработката на индивидуалните данни на различните юридически лица, т.е. след изготвяне на съответната статистика. Исканата информация представлява подготвителна такава, тя следва да бъде обработена по предвидения в закона ред и едва тогава, под формата на статистическа информация да бъде представена за ползване. Направен е извод, че с подаденото заявление П. не е поискал достъп до обществена информация по смисъла на закона, поради което нормите на ЗДОИ са неприложими. В конкретния случай, Законът за статистиката (ЗСт) като специален закон е приложимия нормативен акт и той дерогира приложението на ЗДОИ, който е общ закон.

Недоволен от така постановения отговор, П. оспорва същия с доводи за незаконосъобразност.

На първо място е въведено твърдение, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 2 от АПК тъй като изпратеното му в отговор писмо от 01.08.2023 г. не отговаря на изискванията на чл. 21 от АПК като индивидуален административен акт. Счита, че писмото е с информационно - уведомителен характер, като в нормативно установения 14-дневен срок председателя на НСИ не е постановил нито решение за достъп до информация, нито решение за отказ от достъп. Позовава се на богата съдебна практика, според която мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, като излага подробни разсъждения в тази насока. Иска от съда да отмени обжалвания мълчалив отказ, като върне преписката на задължения субект за произнасяне с изрично решение по заявлението за достъп до обществена информация. В условията на алтернативност, ако съдът приеме, че писмо с изх. № 07-15-880/1/01.08.2023 г. е отказ за предоставяне на информация, оспорва същия като незаконосъобразен. Счита, че понятието обществена информация е неправилно тълкувано от задължения субект като се позовава на „анализ“ на това понятие, извършен от ВАС през 2006 г., без да конкретизира съответния съдебен или друг вид акт, в който този анализ е обективиран. Подробни доводи са изложени във връзка със статистическата тайна, на която се е позовал председателят на НСИ в отговора си от 01.08.2023 г. П. излага личното си мнение, като твърди, че същото мнение се поддържа и от съдебната практика (без посочване на конкретни актове), че такава хипотеза не е налице и информацията, която иска да му бъде предоставена, не попада в обхвата на понятието статистическа тайна. Според жалбоподателя, така оспореното от него писмо противоречи и на материалния закон – чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ; несъобразяване с наличието в конкретния случай на надделяващ обществен интерес (наличието на който се предполага по презумпция). Счита за несъстоятелно твърдението в писмото, че исканата от него информация има подготвителен характер и няма самостоятелно значение. Посочва, че хипотезата на чл. 31, ал. 2 и ал. 5 от ЗДОИ не намира приложение в конкретния случай. П. твърди, че умишлено авторът на писмото се е позовал на чл. 276 от Закона за корпоративното подоходно облагане, като е забравил собствените си задължения, разписани в чл. 52 – чл. 56 от ЗСт.

Жалбата приключва с твърдението, че „Установяването на тази всеобхватност именно е и целта на исканата информация, въз основа на която може да се състави мнение за дейността на НСИ“. Към жалбата са приложени като доказателства заявлението за достъп до информация и поясненията към него; писмото – отговор на председателя на НСИ; разпечатка на Партидата на ЮЛНЦ Сдружение „Училищно настоятелство при ПГСС "К. А. Тимирязев"- Две могили" в Централния регистър на Министерството на правосъдието; история на Управителния съвет на ЗКПУ „Филип Тотю" - Две могили - разпечатка от партидата на ЗКПУ "Филип Тотю" - Две могили в Търговския регистър и Протокол от 23.03.2023 г. на Общото събрание на ЮЛНЦ Сдружение „Училищно настоятелство при ПГСС "К. А. Тимирязев"- Две могили".

Постъпил е отговор на жалбата от председателя на НСИ с изх. № 07-07-95/1/24.08.2023 г. чрез надлежно упълномощен процесуален представител, приложен към административната преписка. Изложено е становище, че жалбата е напълно неоснователна и се оспорва в цялост. Относно обжалваното писмо се сочи, че като административен акт е издаден при спазване на административнопроцесуалните правила и при съблюдаване на материалния закон. В отговора на жалбата изцяло е преповторено съдържанието на писмо с изх. № 07-15-880/1/01.08.2023 г., изпратено до П.П.. Допълнително са изложени и други съображения: на първо място е посочено, че исканата от П. информация се отнася изцяло и само до посочените от него три юридически лица, а не до дейността на НСИ като административен орган по причина, че „Посочената всеобхватност на събираната информация обаче няма как да бъде установена чрез предоставянето на жалбоподателя на данни само за конкретни респонденти.

Обективно не е възможно само въз основа на информацията за тези респонденти жалбоподателят да си състави собствено мнение относно дейността на НСИ като задължен субект.“ Разгледано е в конкретния случай приложението на Регламент 223/2009. Направен е извод, че предоставянето на информация е нормативно уредено по същия начин и в ЗСт, поради което исканата информация от П. попада в обхвата на понятието статистическа тайна и тя не може да му бъде предоставена във вида, в който той желае. Отделно от това е посочено защо не е налице надделяващ обществен интерес. Иска се от съда да отхвърли жалбата, да потвърди отказа, обективиран в писмото от 01.08.2023 г. и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят

П. е представил писмени бележки с вх. № 3859/ 18.09.2023 г., в които частично се преповтаря съдържанието на жалбата, с която съдът е сезиран. В тях не се застъпва становището относно наличието на мълчалив отказ. Категорично се твърди, че писмото е отказ и има белезите на индивидуален административен акт. Изложени са допълнителни разсъждения във връзка със съдържанието и формата на дължимото от административният орган произнасяне. Поискано е съдът да отмени отказа на председателя на НСИ като неотговарящ на изискванията на ЗДОИ, както и да върне преписката за ново произнасяне на посочения орган, като е изменено съдържанието на заявлението относно исканата информация – конкретизиран е времевия период на търсената информация. Посочено е, че за сведение са приложени три съдебни решения на ВАС, постановени в периода 2010 г. – 2017 г., както и решение на Административен съд – Шумен от 2022 г., но описаното приложение не отговаря на действително приложените документи към бележките, като въобще не са приложени някои от цитираните решения и посочените бланки. Съдът намира посочената практика за неотносима, тъй като тя не се отнася до информация, предоставяна от НСИ и също така не е свързана с информация, засягаща конкретно посочени юридически лица, по начина, по който П. е заявил своето искане.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срок, от лице с правен интерес за оспорване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.