Решение № 328 от 09.08.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Благоевград, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210200735 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “А*******, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано заедно и по отделно от А. В. Д.–Главен изпълнителен директор и М. М.Изпълнителен директор, против НП№004095 от 08.02.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище в гр.София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00лв., на основание чл.210в, вр. с чл. 68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, като не е спазен и срока по чл. 34 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че случаят е маловажен по чл.28 от ЗАНН и се иска неговата отмяна.

Административно-наказващият орган, чрез писмено становище, придружаващо преписката и жалбата до съда, поддържат становището, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните,след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено чрез известие за доставяне 1 н а 22.04.2022г.и в законния срок срещу него е депозирана процесната жалба – на 07.05.2024г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните аргументи:

Между страните не е спорно, че на 17.05.2023г., длъжностни лица при санкционния орган /свидетелите Н. Р.-„Главен инспектор“ и М. Д.-„инспектор“/, са извършили проверка във връзка с постъпила жалба с Вх.№С-03-2842/05.05.2023г. срещу жалбоподателя „А********, подадена от А. Н. Р.. В хода на тази проверка в офиса на КЗП, находящ се на адрес: Б., ул.

„Т., е констатирано, че А. Р. е навела твърдения, че мобилният оператор неправомерно изисква от нея да заплати неустойка в размер от 213,63 лв. за предсрочното прекратяване на договора й за мобилен номер *** и прехвърлянето му в мрежа на друг оператор, както и че й е ограничен достъпа до услугите на „А******* до друг неин мобилен оператор поради неплащане на посоченото очевидно спорно задължение .За изясняване на обстоятелствата, които били наведени в жалбата, свидетелите изискали и анализирали и допълнителни писмени документи. В следствие на последното установили, че между жалбоподателката и „А***“, е сключен договор за електронни съобщителни услуги /Договор, уреждащ предоставянето на мобилна услуга за два мобилни номера -номер *** и номер ***/. На дата 12.12.2022 г. от жалбоподателката било подадено заявление за пренасяне на мобилен номер *******в мрежата на друг мобилен оператор, при което процесното дружество й начислило със сметка № 0900118192 от 13.12.2022 г., неустойки в размер на 213,63 лв., с която жалбоподателката не била съгласна и я оспорила.

В последствие и поради неплащането на тази неустойка, на 24.01.2023 г., мобилният оператор „А********* ограничил достъпа на потребителката Р. до ползваната от нея мобилна услуга с другия й мобилен номер ***, като й била направена и текуща кредитна оценка, с която се приело, че тя има незаплатено задължение в размер от 213,63 лв./ сумата за оспорената неустойка./ Наред с това, свидетелите по акта Р. и Д. констатирали, че операторът преустановил на 24.01.2022 г. и достъпа на потребителката Р. до услугите по договорите за мобилен номер ***, като се позовал на Общите си условия-40.6. (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС; изм. с Решение Хе 319/02, 03.2007 г. на КРС в сила от 25.05.2018 г., изм. във връзка с Промяната в Търговския регистър), че мобилният оператор има право самостоятелно или чрез друго лице/лица да извършва първоначална и текуща кредитна оценка на абонатите за ползване на неговите услуги, предоставяни чрез мрежите, с оглед преценка събираемостта на вземанията. За да преустанови достъпа до въпросните мобилни услуги на потребителката Р., мобилният оператор приел също, че с оглед прилаганата от него Политика за защита на лични данни /441/, в зависимост от кредитната оценка, има право /40.6.1./, да откаже или преустанови достъпа до мрежата/мрежите и в казуса е счетено от мобилния оператор, че текуща кредитна оценка на потребителната Р., при която е установено наличието на задължения в размер от 213.63 лв., обосновало спиране на предоставяните й по договорите мобилни услуги към 24.01.2023 г.

Свидетелите Р. и Д. констатирали от своя страна при същата проверка и, че 2 жалбоподателката Р. е заплащала на мобилния оператор в срок всички свои парични задължения, с изключение само на въпросната оспорена от нея и начислена й неустойка за сумата от 213.63 лв., след прекратяване на договор заради прехвърлянето на мобилен номер ********** в мрежата на друг мобилен оператор. По този начин, проверяващите лица приели, че мобилният оператор на практика се е опитал да „принуди“ жалбоподателката Р. да заплати тази оспорена от нея като дължима сума. Така проверяващите приели, че посочената причина от мобилния оператор причина за спиране на мобилните услуги по договора с потребителката Р. за мобилен номер ***, била напълно неоснователна, защото цитираната като основание за това спиране на услугите т. 40.6.1. от Общите условия на ,.А*********, е приложима за случаи, когато операторът откаже да сключи договор с клиент поради негова лоша кредитна репутация и то по договор, по който клиента не е изряден, а не по друг такъв, по който той е изряден платец, както било в настоящият казус.

При тези аргументи свидетелите Р. и Д. счели, че процесното дружество е извършило нарушение по чл. 210в във връзка с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като в нарушение на Заповед № 141/26.02.2015 г. на председателя на КЗП, която е влязла в законна сила с Решение № 9525/18.08.2016 г. на Върховния административен съд на Република България, е била спряна без правно основание услугата на потребителката Р. по договор, по които тя е изряден платец, за да се принуди от мобилния оператор, тя да плати задълженията си по друг договор, за който е налице възникнал спор, след прекратяването му и за това нарушение на процесното дружество на 11.08.2023г., св.Р. е издал в присъствието на св.Д., АУАН№.004095 и връчил този акт на представител на процесното дружествоАлександра Василева /мениджър на търговски обект на „А***********/. Като дата на извършване на това нарушение, в акта е посочена 24.01.2023 г., която е и датата на спиране на услугите за потребителката Р. по вторият и договор с мобилния оператор, който не е бил прекратен и по който свидетелите по акта приели, че тя е изряден платец. В АУАН е посочено, че мястото на извършване на описаното нарушение е гр. София.

Въз основа на АУАН, на 08.02.2024г. , Директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище в гр.София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, е издал обжалваното НП№004095 от 08.02.2024г., с което е наложена имуществена санкция на процесното дружество в размер на 3000.00лв., на основание чл.210в, вр. с чл. 68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите. В НП е посочено различно място на извършване на твърдяното нарушение от това визирано в АУАН, а именно –Благоевград, без да се навеждат допълнителни поясняващи обстоятелства за последното. НП е връчено на жалбоподателя чрез известие за доставяне на 22.04.2024г. и това не е спорно за страните обстоятелство в процеса.

Изложените фактически констатации в АУАН и в НП се потвърждават при разпита на свидетелите Р. и Д.. Двамата сочат, че извършили процесната проверка по жалба на потребителката А. Р., изискали в тази връзка и допълнителни окументи от мобилния оператор „А******* и така констатирали описаното в АУАН нарушение на процесното 3 дружество.

С жалбата си до КЗП, потребителката А.Р. потвърждава, че имала сключен договор за мобилни услуги при процесното дружество /съответно за мобилен номер ******* и за *******/, като решила да поднови договора за единия на приблизително идентични условия за месечна такса/за мобилен номер *******/, но тъй като не й предложили такава възможност в „А*******, тя решила да премести номера в мрежата на друг мобилен оператор, където й предложили по-изгодни условия за мобилни услуги. След като направила това обаче мобилният оператор „А ***** й начислил неустойка за сумата от 213.00лв., като спрял услугите й за вторият мобилен номер /08998949055/. Заради последното, потребителката Р. е посочила в жалбата си, че не желае да заплаща тази сума защото счита, че не я дължи и още повече по непрекратен договор, по който услугите са спарени едностранно от оператора.

Мобилният оператор е представил счетоводни документи за начислената неустойка на потребителката Р. /л.23-л.248/, от които е видно, че тя е начислена на 13.12.2022г., двукратно, както следва : сумата от 58.99лв.- като неустойка –отстъпки от цена на услуги, без да се посочва за кой мобилен номер на потребителката и респ. сумата от 79.76лв.-като неустойка за отстъпки от цена на устройство, без да се посочва какво и за кой мобилен номер на потребителката Р.. Като срок за заплащане и на двете суми е посочена датата на издаване на този счетоводен документ и начисляване на неустойката- 13.12.2022г.

Видно то представените копия на двата договора за мобилни услуги, сключени между процесното дружество и потребителката Р., Договор №504971871 е сключен на 11.12.2020г. за срок от 24 месеца и за мобилен номер ***. В чл.7 от Приложение №1 към Договора е регламентирана дължимата неустойка от двете страни при прекратяване на този договор преди изтичане на срока му от 24 месеца.

На 27.01.2022г. е изготвен Приемно-предавателен протокол за мобилен апарат по и във връзка с Приложение №1 на Договор №504971871/11.12.0202г., но както в протокола, така и в това приложение е отразено, че те са във връзка с другия мобилен номер на потребителката Р., а именно ********.Отново е посочено и в това Приложение към договора , че влиза в сила за срок от 24 месеца и в чл.7 е предвидено, начисляване на неустойка при предварително прекратяване на този договор от която и да е от страните.

Със заявлението си от 10.04.2023г., потребителката Р. е поискала от процесното дружество да се прекрати Договор №504971871 за мобилен номер ***********и между страните не е спорно, че това е станало към 24.01.2023г. с преустановяване на мобилните услуги въобще за потребителката Р. по договора й и за двата й мобилни номера. Наред с това потребителката Р. действително е депозирала и Заявление за пренасяне на номера й от мрежата на процесното дружество, в мрежата на друг оператор като заявлението е от 12.12.2022г.

Всички подписани договори между процесното дружество и потребителката Р. са с място на подписване Ботевград.Това е мястото на подадените от нея заявления за пренасяне на мобилен номер, за прекратяване на договор с мобилния оператор „А******** за един от 4 мобилните й номера, както и мястото на подаване на жалбата й до КЗП по случая.

Със Заповед №984/07.11.2023г. на Председателя на КЗП, на процесният издател на обжалваното постановление са делегирани правомощия за издаване на НП и упражняване на контрол по ЗЗП.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за административно нарушение по чл.210в, вр. с чл.