Решение № 167 от 15.03.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Разград, 15.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330101949 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД във вр. със ЗПК, ЗП, ЗПФУР.

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов срещу Н. Л. К. с ЕГН: **********, с която се моли съдът да признае за установено със сила на пресъдено нещо, че ответника дължи на ищеца сума в размер 500,00 лв. /петстотин лева/ неплатена главница по Договор за кредит № 1202306/22.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2024 г. до окончателното и изплащане, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 по реда на ЗПФУР, при следните условия: главница – 500 лв; 12 броя месечни погасителни вноски по 51,55 лева, падеж 31.12.2019 г., фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Твърди, че на 22.12.2018 г. Н. Л. К. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, по силата на който дружеството се е задължило да отговаря солидарно за задълженията на ответника по процесния договор за кредит пред кредитора, при възнаграждение, уговорено в чл.8, ал. 1 от договора, определено по размер в Приложение №1 /лист 41 от делото/ - 38,52 лв. месечно. Твърди, че на 22.12.2018 г. „Кредисимо“ ЕАД е сключил Договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, по силата на който дружеството се е задължило да отговаря солидарно за задълженията на ответника по процесния договор за кредит пред кредитора. Твърди се, че на 23.02.2021г. поръчителят е погасил дължимите суми по покана на кредитора, а именно 500 лв. главница, 118.60 лв. - договорна лихва, 302,53 лв. – лихва за забава, с които действия се е суброгирал в правата на кредитора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ 1

ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, което вземане е индивидуализирано на ред 3944 от Приложение №1. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № 1202306 е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, за сумата от 1252.44 лв. Сочи, че старият кредитор /цедент/ е упълномощил новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, което уведомяване твърди за валидно. В условията на евентуалност - ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, то моли да се счита за надлежно връчено уведомлението с връчването на исковата молба. Ищецът твърди неизпълнение на договора за кредит от страна на длъжника. За задължението, съставляващо 500,00 лв. /петстотин лева/ неплатена главница по Договор за кредит № 1202306, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2024 г. до окончателното и изплащане твърди, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 854/24.09.2024г. по ЧГД 1620/2024г. по описа на РС-Разград, по реда на чл.410 ГПК. Същата била връчена на длъжника в условията на чл.47 ГПК, във връзка с което на кредитора е указана възможността да предяви иск за вземането си, което сочи като обосноваващо правния му интерес. В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, моли да му бъде предоставена възможност да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще конкретизира с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест. Приложения: 1. Договор за потребителски кредит № 1202306, ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ); Договор за поръчителство; Договор за предоставяне на поръчителство; 2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. 3. Уведомление за цесия; 4. Пълномощно на юрк. Елиана Цолова; 5. Документ за внесена държавна такса. Претендира направените разноски по ЧГД № 1620/2024 г. и по настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответника депозира отговор чрез назначения от съда особен представител. Счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните: сочи липса на изявление от страна на ответника, представляващо искане за отпускане на кредит, твърди, че не е спазена процедурата, предвидена в чл. 18 ЗПФУР и приложимите норми в ЗЕДЕУУ, както и че липсва съгласие от страна на кредитополучателя и приемане на клаузи от договора, общите условия и запознаване с преддоговорната информация. Твърди, че не се установява кой е положил физическите /ръкописни/ подписи под представените Общи условия, Стандартен европейски формуляр и Договор за кредит. Отделно от изложеното, оспорва предоставянето на сумата от 500 лв. във владение на ответника – в брой или чрез банков превод. Оспорва и съобщаване на цесията на кредитополучателя, доколкото връчването на особен представител не следва да се равнява на връчване на упълномощен такъв. Твърди настъпила в полза на ответника погасителна давност, позовавайки се на ТР №63/21.11.2024г., касаеща вноските, по отношение на които е изминал 5 годишен период считано от 2 настъпване на изискуемостта им, до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред РС-Лом – 14.08.2024г.

Така предявените установителни искове са допустими, т.к. за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1620/2024 г. по описа на РС Разград.

След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че:

-на 22.12.2018 г. между Н. Л. К. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 1202306 по реда на ЗПФУР с характеристики, както следва: главница 500 лв., 12 вноски по 51,55 лв., краен падеж 31.12.2019г., ГПР 50%, годишен лихвен процент по кредита 41,24%;

-на 22.12.2018 г. Н. Л. К. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, по силата на който дружеството се е задължило да отговаря солидарно за задълженията на ответника по процесния договор за кредит пред кредитора, при възнаграждение, уговорено в чл.8, ал. 1 от договора, определено по размер в Приложение №1 /лист 41 от делото/ 38,52 лв. месечно;

-на 22.12.2018 г. „Кредисимо“ ЕАД е сключил Договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, по силата на който дружеството се е задължило да отговаря солидарно за задълженията на ответника по процесния договор за кредит пред кредитора;

-на 23.02.2021г. поръчителят е погасил дължимите суми по покана на кредитора, а именно 500 лв. главница, 118.60 лв. - договорна лихва, 302,53 лв.

– лихва за забава, с които действия се е суброгирал в правата на кредитора;

-на 02.03.2021г. е сключен договор за цесия, по силата на който „КРЕДИСИМО“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, което вземане е индивидуализирано на ред 3944 от Приложение №1.

-на 14.08.2024г. е депозирано заявление от кредитора - цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради неизпълнение на длъжника, като е издадена Заповед за изпълнение №854/24.09.2024г. по ЧГД 1620/2024г. по описа на РС – Разград.

Представени са преписи от относимите към спора писмени доказателства.

Оспорено от ответника е наличието на валидно облигационно отношение, поради липса на искане за отпускане на кредит, нарушена процедура, предвидена в чл. 18 ЗПФУР, липса на съгласие от страна на кредитополучателя и приемане на клаузи от договора, общите условия и запознаване с преддоговорната информация. Твърди, че не се установява кой е положил физическите /ръкописни/ подписи под представените документи, оспорва предоставянето на сумата от 500 лв. във владение на ответника.

Оспорва и съобщаване на цесията на кредитополучателя, доколкото връчването на особен представител не следва да се равнява на връчване на упълномощен такъв. Твърди настъпила в полза на ответника погасителна давност, позовавайки се на ТР №63/21.11.2024г. Иска назначаване на съдебносчетоводна експертиза, твърди се нищожност на представения договор, във връзка с наличие на неравноправни клаузи, както и липса на дълг.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

3

Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.

За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и валидността на правопораждащото облигационно отношение между страните.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между Н. Л. К. и „Кредисимо“ ЕАД договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто съобразно чл. 6 от ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ. С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК /Закон за потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му характер. Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр от Договор за потребителски кредит № 1202306/22.12.2018 /лист 29 от делото/ и представените за относими Общи условия /лист 14 и сл./ е видно, че същият цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/.

За да възникне валидно, обвързващо страните по същото, облигационно правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи насрещни волеизявления. В конкретния случай ищецът, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, не е предоставил никакви доказателства за приемане, респ. подписване на договора от страна на ответника по електронен път /лог-файл, запис на телефонен разговор, електронно съобщение, т.н./.

Видно от доказателствената съвкупност, предоставени от ищеца са незаверени копия от документи: Договор за потребителски кредит № 1202306, ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ); Договор за поръчителство; Договор за предоставяне на поръчителство; 2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. 3. Уведомление за цесия част от които подписани физически от неизвестно лице .