Решение № 194 от 03.11.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Севлиево, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100036 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК 831094393, искова молба против Д.

В. Н., с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 1000 лева – непогасена главница, сумата от 339,25 лева – непогасена договорна лихва начислена за периода от 21.12.2020 г. – 10.07.2022 г., включително, дължима на основание т. 8 от Договора за кредит, сумата от 109,51 лева – непогасена наказателна лихва, начислена за периода 06.01.20201 г. – 10.07.2022 г., дължима на основание т. 9 от Договора за кредит, сумата от 3,06 лева – законна лихва, начислена за периода 11.07.2022 г. – 21.07.2022 г. включително, сумата 60 лева – разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължими на основание т. 18 от Договора за кредит, сумата 84 лева – годишна такса за поддръжка, дължима на основание т. 13.1 от Договора за кредит, ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 763/2022 г., по описа на Районен съд – Севлиево, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК от 25.07.2022 г.

В исковата молба се твърди, че между кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД (Банката) и Д. В. Н. (кредитополучател) бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 065CC-R-001995/30.04.2018 г. (Договор за кредит). На основание сключения договор, Банката била предоставила на кредитополучателя кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1000 лева, със срок до 30.04.2019 г., като срокът се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условията на т. 19.1.1 от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD И VISA (ОУ).

Кредитът бил усвояван и погасяван многократно по банкова сметка с IBAN:

BG26FINV915010BGNBHMEF, открита на името на кредитополучателя в Банката.

Кредитът бил в просрочие, считано от 21.12.2020 г.

Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел XIII, т.13.1 и т. 13.1.1 от ОУ, ищцовото дружество, чрез ЧСИ-З. В.а, peг. № 734, с район на действие Окръжен съд – Габрово, е връчило, при условията на чл. 4 7 от ГПК, на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията по Договора с предоставен пет дневен срок за изпълнение от получаването й. Поканата била редовно връчена от съдебния изпълнител на 25.05.2022 г., като кредитополучателят не бил платил просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения му срок за доброволно изпълнение. Поради горното, Банката била обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 11.07.2022 г.

С оглед гореизложеното срещу кредитополучателя Д. В. Н. било подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК с приложено извлечение от счетоводните книги на ищеца за дължимите суми по Договора за кредит.

В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.

Претендират се и разноски както за заповедното, така и за настоящото 2 производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Приет е като писмено доказателство по делото Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 065CC-R-001995/30.04.2018 г., по силата на който „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД отпуска на кредитополучателя Д. В. Н. банков кредит, в размер до 1000 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляря, при условията и по реда, предвиден в ОУ. Крайният срок за погасяване на кредита е до 30.04.2019 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на банката.

Съгласно т. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право на гратисен период със срок съгласно ОУ, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период той погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на сключване на договора гратисният период е със срок от 45 дни. Според т. 8 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на т. 7, титулярят заплаща на банката фиксирана годишна лихва, в размер на: 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. За първите 1 2 отчетни периода от датата на издаване на картата, титулярят заплаща промоционална лихва в размер на половината от размера на годишната лихва определена съгласно т. 8 от договора, при условие че е заплатил размера на минималната погасителна вноска и няма просрочени плащания повече от 30 (тридесет) дни, от датата на падежа на всяко дължимо плащане към Банката, съгласно договора и ОУ, както и при условие че до 31.12.2018 г. титулярят не закрие вече издадена на негово име кредитна карта от банката и сметка към нея. При неизпълнение на което и да е от условията по предходното изречение, считано от 3 неизпълнението титулярят дължи на банката размерът на лихвата, определена по т. 8 от договора в пълен размер. Лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на погасяването.

В т. 9 е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит независимо от причината за това, титулярят заплаща на банката върху непогасената част от дълга за дните на просрочие лихвата по т. 8 от договора, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 (десет) пункта, за формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията лихвата по т. 8 от договора, увеличена с наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни карти с чип на месец за съответната валута.

Съгласно т. 19.1 от ОУ срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора. Срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора.

В т. 13. 1 от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляря в срок, определен от банката, в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по договора и ОУ за срок по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между страните е било налице правоотношение по договор за издаване на рволвираща международна кредитна карта.

В настоящата хипотеза правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е надлежно упражнено чрез приетото по делото уведомление и разписка на ЧСИ З. В.а от 10.05.2022 г. Видно от съдържанието на уведомлението, банката е предоставила на ответника петдневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на 4 задълженията по договора, като го е уведомила, че при неизпълнение в така предоставения срок, ще счита кредита за предсрочно изискуем. От приетата разписка се установява, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на ответника чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че кредитът е многократно усвояван за времето от 08.05.2018 г. до 21.05.2020 г. по разплащателна сметка – кредитна карта, открита на името на кредитополучателя в банката. За погасяване на задълженията по разплащателната сметка са постъпили за времето от 04.06.2018 г. до 23.09.2020 г. Предоставеният кредитен лимит е овърдрафт, съответно няма разписан погасителен план и фиксиран брой погасителни вноски за издължаване. Посочено е, че кредитът е в просрочие от 21.12.2021 г., като е обявен за предсрочно изискуем на 11.07.2022 г. Съгласно ССчЕ по кредита се дължи неплатена главница, в размер на 1000 лева, договорна лихва от 21.12.2020 г. – 10.07.2022 г. в размер на 339,25 лева, наказателна лихва за периода от 06.01.20201 г. – 10.07.2022 г., в размер на 109,51 лева, 84 лева – годишна такса за поддръжка, 60 лева – разноски за връчване на покана чрез ЧСИ и законна лихва, начислена за периода 11.07.2022 г. – 21.07.2022 г., в размер на 3,06 лева.

Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал. От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ се установява, че посочената сума е усвоена от заемателите по банкова сметка на ответника.

От службено извършена справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че заемодателят е банка по смисъла на Закона за кредитните институции, като дружеството извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и представя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Същевременно, ответникът е физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на ЗЗД и ТЗ, но и особените правила на ЗЗП.

5

По отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на чл.

430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Както бе посочено и по- горе, не съществува съмнение, че договореният, по силата на договора от 30.04.2018 г., паричен ресурс е усвоен от ответника. Предвид това, то е възникнало корелативното задължение, предоставената сума да бъде върната съобразно уговореното.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, посочени в чл. 10 и чл.

11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършена служебна проверка относно действителността на процесния договор, съдът намира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител и е използван подходящ и четим шрифт, като последното е видно с просто око и не са необходими специални знания за установяването му. Договорът съдържа необходимите реквизити: дата, място на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, размер на ГЛП и начин, на формирането му, който е ясно формулиран.