Определение № 3315 от 25.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3315 гр. Варна, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100501132 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

С решение № 859/09.03.2026 г., постановено по ГД № 3504/2024 г. по описа на ВРС, на основание чл. 59 ЗЗД, е осъдена М. П. Н., ЕГН **********, да заплати на Т. Б. Е., ЕГН **********, сумата от 10604,39 евро (20740,39 лв.) – обезщетение за ползването, без основание, на собствения на ищеца недвижим имот с адрес: гр. Варна, бул. „**********“ № ***, ателие, в периода от 21.03.2019 г. до 14.11.2023 г. и с която ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 10604,39 евро (20740,39 лв.) до пълния претендиран размер от 11255,07 евро (22013 лв.), както и за периода от 14.11.2018 г. до 20.03.2019 г.

Срещу осъдителната част на решението от М. П. Н. чрез процесуалния й представител е подадена въззивна жалба с вх. № 25966/31.03.2026 г. по описа на ВРС.

Наведени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част.

Процесуалният представител на страната излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД. Сочи, че ищецът изрично твърди наличието на договорно отношение между страните – устен договор за наем на имота срещу месечна цена от 350 лв. Намира, че при наличие на твърдения за договорно правоотношение ищецът разполага с иск за защита на договорно основание, поради което не е налице субсидиарният характер на иска по чл. 59 ЗЗД.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на предявения иск за неоснователно обогатяване. Поддържа, че дори да не бъде доказано наличието на наемно правоотношение, отношенията на страните биха могли да се квалифицират като сключен договор за заем за послужване. Заявява, че относимият правен въпрос за 1 приложимостта на иска по чл. 59 ЗЗД е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, като развива съображения в тази насока.

Изразява несъгласие с извода, че имотът е бил ползван от страната без правно основание и посочва, че е налице решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище. Намира, че не е доказано обогатяване от страна на ответницата. Счита, че неправилно е приложен институтът относно давността за паричното вземане. Поддържа, че за претенцията е приложима по – кратката тригодишна давност. Излага доводи за необоснованост на постановеното решение.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба чрез процесуален представител на въззиваемия Т. Б. Е., с който я оспорва.

Посочва, че ищецът сам избира чрез какъв иск би защитил в най – пълен обем правата си. Счита, че възможността за предявяването на друг иск не го лишава от правото му да предяви иск за неоснователно обогатяване още повече при положение, че наемните отношения между страните са били прекратени още на 01.04.2018 г. Намира, че безспорно е доказано наличието на предпоставките на предявения иск. Посочва, че действително ответницата е била допусната до имота въз основа на неформален договор за наем за срок от една година срещу заплащане на месечен наем от 350 лв., който обаче към 14.11.2018 г. е бил прекратен (още на 01.04.2018 г.). Въпреки това Н. продължила да ползва имота, независимо от противопоставянето на ищеца. По отношение на позоваването на съдебно решение за предоставяне на семейно жилище въззиваемият излага, че то е неотносимо, тъй като не е бил страна по него, а и не касае процесния недвижим имот. Изразява несъгласие и с наведеното оплакване за приложение на кратката тригодишна давност за процесното вземане и развива съображения в тази насока. Подлага на подробен анализ събрани по делото писмени и устни доказателства, като излага аргументи в подкрепа на тезата за основателност на предявения иск.

Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, както и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендира присъждане на сторените разноски.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Настоящият състав намира, че от първоинстанционния съд е допуснато процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената тежест, като не е съобразил наведените от страните твърдения. С оглед оплакванията, наведени във въззивната жалба и констатираното нарушение се налага извършването на ново разпределяне на доказателствената тежест, като на ищеца Т. Б. Е. следва да бъде указано, че в негова тежест е да установи, че между страните е сключен неформален договор за наем за срок от една година за сума в размер на 350 лв. на месец за ползването на процесния имот; че след изтичането на срока на договора ответникът е продължил ползването на имота, въпреки изричното противопоставяне на ищеца, както и размера на 2 дължимото обезщетение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати копие от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемия.

УКАЗВА на Т. Б. Е. чрез процесуалния му представител, че в негова тежест е да установи, че между страните е сключен неформален договор за наем за срок от една година за сума в размер на 350 лв. на месец за ползването на процесния имот; че след изтичането на срока на договора ответникът е продължил ползването на имота, въпреки изричното противопоставяне на ищеца, както и размера на дължимото обезщетение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС – Нора Великова: тел.

***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3