Решение № 105 от 30.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора М. Дишлянов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20235000600123 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С определение № 367/24.02.2023г., постановено по НОХД № 368/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, са отнети в полза на Държавата, на основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК, веществените доказателства - мобилен телефон „А.“, със спукан заден сив панел с фабр. № ********** и № ********** със СИМ карта на мобилен оператор „В.“; мобилен телефон „С.+“, черен на цвят c ИМЕИ *********** и ИМЕИ *****************; мобилен телефон „А.“, бял на цвят, с черен на цвят протектор на гърба, с ИМЕИ ************** и фабр. № **************; мобилен телефон „А.“, с червен ръб и розов протектор, находящи се при домакина на ОД на МВР гр.П.

Отнети са в полза на Държавата, на основание чл.53, ал.2, б.„б“ от НК, веществените доказателства - 20 броя банкноти с номинал петдесет лева;

8 броя банкноти с номинал сто лева; 21 бр. банкноти с номинал двадесет лева;

1 банкнота с номинал десет лева; 1 банкнота с номинал 20 евро, находящи се при домакина на ОД на МВР гр.П.

1

Срещу съдебния акт са подадени жалби от адв.Г.К., защитник на осъдения И. И. Х., и от адв.К.Д., защитник на осъдената В. К. Н., с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките на чл.53 от НК за отнемане на горните веществените доказателства. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на претендираните вещи на осъдените лица Х. и Н..

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбите са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да се потвърди.

Осъдените Х. и Н. и техните защитници пледират, че не са събрани доказателства, че мобилните телефони са средство или са послужили за извършване на престъпление, както и че паричните средства не са придобити от престъпна дейност. Поддържат искането за отмяна на определението и връщане на горните вещи.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери обжалваното определение изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество, тази на осъдената Н. е неоснователна, а на осъдения Х. е частично основателна.

С определение № 25/24.02.2023г., постановено по

НОХД №

368/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в сила на 24.02.2023г., осъдените лица са признати за виновно извършили престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, осъществено в периода 25-26.11.2022г., в съучастие като извършители с трето лице - И. Й. М., с форма на изпълнителното деяние държане с цел разпространение, с предмет различни видове високорискови наркотични вещества на обща стойност 15 739,32 лв., за което им е определено наказание както следва: на осъдения Х. - три години лишаване от свобода, условно с пет години изпитателен срок, и глоба в размер на 5000 лв. на основание чл.54 от 2

НК; на осъдената Н. - една година лишаване от свобода, условно с три години изпитателен срок, на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК.

След одобряване на споразумението за решаване на делото, което има последиците на влязла в сила присъда, с определение, постановено по реда на чл.383, ал.2 вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК, първоинстанционният съд се е произнесъл по прилагането на чл.53 от НК.

Пловдивският апелативен съд намира, че правилно, в съответствие с нормата на чл.53, ал.1, б.„а“ от НК, първостепенният съд е отнел в полза на държавата иззетите по делото като веществени доказателства мобилни телефони.

Видно от събраните по делото доказателства - обясненията на осъдените Х. и М., свидетелските показания, протоколите за оглед на веществени доказателства, осъдените лица са общували и по телефона при осъществяване на тяхната престъпна дейност. Мобилните им телефони се явяват средство на престъплението по смисъла н а чл.53, ал.1, б.„а“ от НК и чл.2, т.3 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, според който „средства на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления. Осъдените лица, за да си набавят наркотичните вещества, които са държали, а осъденият Х., за да осъществи специалната цел - последващото им разпространение, е следвало да имат техническата възможност да осъществяват връзка помежду си и с доставчика, а Х. и с ползвателите на дрогата. Един от начините за реализиране на тази комуникация са мобилните им телефони.

Поради това обжалваното определение законосъобразно и следва да бъде потвърдено. в тази му част е

Не се споделя тезата на защитата на осъдения Х., че последният не е собственик на иззетия от него мобилен телефон. От приложената фактура не може да се направи подобен извод. Тя е от 22.03.2021г., повече от година и половина преди инкриминираната дата, период, твърде дълъг за подобна вещ.

Въззивният съд намира, че неправилно Окръжен съд

3 гр.Пловдив е стигнал до извода, че са налице основанията на чл.53, ал.2, б.„б“ от НК относно изброените по-горе банкноти, иззети от осъдения Х., и същите трябва да се отнемат в полза на Държавата, приемайки, че са придобити от престъпното деяние.

Съгласно легалната дефиниция на облага, дадена в чл.53, ал.3 от НК и чл.2, т.1 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета облагата е непосредствена последица от престъплението. В случая осъденият Х. е признат за виновно извършил престъпление по чл.354а, ал.1 от НК с форма на изпълнителното деяние държане с цел разпространение на наркотични вещества. Същите не са били реализирани, въпреки установената престъпна цел. Не е била все още получена и възможната икономическа изгода от тяхната евентуална продажба. Липсва задължителната връзка между конкретното престъпление и облагата. Не могат да се пренебрегнат и доказателствата, че осъденият Х. е трудово ангажиран и има легални доходи.

След като не се установява паричните средства да са имущество, пряко придобито от престъплението, за което е признат за виновно извършил, не може да се приеме, че е налице и законово основание по чл.53, ал.2, б.„б“ от НК за отнемане на това имущество.

Поради това контролираното определение в тази му част е незаконосъобразно и следва да бъде изменено, а жалбата на защитника на осъденото лице Х. частично уважена.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение № 367/24.02.2023г., постановено по НОХД № 368/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, като го ОТМЕНЯ в частта, в която са отнети в полза на Държавата, на основание чл.53, ал.2, б.„б“ от НК, веществените доказателства - 20 броя банкноти с номинал петдесет лева, 8 броя банкноти с номинал сто лева, 21 бр. банкноти с номинал двадесет лева, 1 банкнота с номинал десет лева, 1 банкнота с номинал 20 евро, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА 20 броя банкноти с номинал петдесет лева, 8 броя банкноти 4 с номинал сто лева, 21 бр. банкноти с номинал двадесет лева, 1 банкнота с номинал десет лева, 1 банкнота с номинал 20 евро на И. И. Х., от чието владение са иззети.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Решението не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5