Решение № 1115 от 15.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. София, 15.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100108316 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, обективно съединен с акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата В. К. СТ. твърди, че на 17.01.2017г. в гр.София се подхлъзнала и паднала пред входа на АГППМП „М.** ООД, на ул.“*******. Посочва, че по тротоара, пред входа на сградата, имало наслоен лед и, въпреки че стъпвала много внимателно, ищцата паднала върху левия си крак. Почувствала силна болка, не могла да се изправи. С помощта на дъщеря си и на случайни хора, които се намирали в близост до мястото, била вдигната и транспортирана до УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където била хоспитализирана за периода 17.01.2017г. - 23.01.2017г. В лечебното заведение установили фрактура на тибията и фибулата на ляв долен крайник. На ищцата била извършена оперативна интервенция с поставяне на фиксиращи винтове. След изписването от болницата, ищцата се възстановявала в домашни условия, провеждала физиотерапевтична програма. Нуждаела се от подкрепата и помощта на своите близки, търпяла редица затруднения в ежедневието си, изпитвала силни болки в увредения крайник, предвижвала се с помощни средства. Ищцата посочва, че и към настоящия момент не се е възстановила, походката й е накуцваща, изпитва физическа нестабилност и слабост в левия крак, трудно стъпва на него, трудно изкачва и слиза по стълби. Ищцата твърди, че получените от нея увреждания са в пряка и непосредствена връзка с виновното неизпълнение на задължението на С.О. да осигури спокойно и безопасно ползване и придвижване в градска среда, като собственик на транспортната инфраструктура, съгласно пар.7 т.4 и т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Ищцата моли съда да постанови решение, с което осъди ответника С.О. да й заплати сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинените й телесни увреждания от падане на заледен и непочистен тротоар в гр.София, на ул.“****** *******, ведно със законната лихва от 17.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът С.О. оспорва иска по основание и по размер. Счита, че не следва да носи отговорност за поддържане безопасността на конкретното място, където е настъпил инцидента с ищцата. Посочва, че отговорността за поддържането на тротоарната настилка в безопасен вид при наличието на снеговалеж или заледяване е уредено с Наредбата за 1 поддържане и опазване на чистотата и управлението на отпадъците на територията на С.О..

Посочва, че съгласно чл.67 от тази наредба собствениците на конкретната сграда, където се е случил инцидента, имат задължението да обезопасят тротоара пред нея в случай на сняг и лед. Ответникът посочва, че С.О. не е отговорна за този инцидент и моли съда да отхвърли предявения срещу нея иск. Допълнително посочва, че претендирания размер обезщетение е прекомерен и не съответства на принципа за справедливост. Моли съда да отхвърли иска, а ако го уважи, да присъди обезщетение под размера на претендираното от ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

От разпита на св.Д. С., дъщеря на ищцата, се установява, че един ден през месец януари 2017г., сутринта, заедно с ищцата посетили 16-та поликлиника в гр.София, където се намирал кабинета на личния лекар на ищцата, за да завери рецептурната книжка. На излизане от поликлиниката, след като преминала през стълбите с парапет и стъпила на тротоара пред поликлиниката, ищцата се подхлъзнала и паднала на земята. Мястото било непочистено, заледено, имало много сняг. Ищцата извикала от болка. С помощта на случайно преминаващ по тротоара човек, свидетелката помогнала на майка си да се изправи, качили се в такси, което ги извозило до болница Пирогов. В Спешното отделение на болницата направили на майка й снимки, било установено лошо счупване на крака. Ищцата била хоспитализирана и й била направена операция. В болницата тя била неподвижна на легло, била с памперси, санитарките й помагали в обслужването. По време на операцията на ищцата бил поставен инплант, който останал постоянно в крака й. След операцията кракът на ищцата бил гипсиран. Наложило се тя да живее в дома на другата си дъщеря, тъй като в дома на ищцата тоалетната била на друг етаж и тя не можела да я ползва. Ищцата престояла в дома на дъщеря си около 3 месеца и половина. Свидетелката също посещавала майка си, за да помага в къпането и храненето й. В началото ищцата изобщо не ставала. Месец след операцията била неподвижна на легло с поставен памперс. Впоследствие започнала да се движи с помощта на инвалидна количка, ползвала стол за тоалетна. Постепенно започнала да се движи с проходилка, с патерици, започнала да посещава всеки ден рехабилитация.

Свидетелката посочва, че през това време майка й била стресирана, изпитвала постоянни болки в крака, изпитвала и страх. Не смеела да се движи сама. Вземала обезболяващи медикаменти. Според свидетелката майка все още не се е възстановила, не чувствала крака като свой. Оплаквала се, че й изтръпват пръстите на крака, при топло време се подували и затова се налагало да държи крака си вдигнат нагоре.

Видно от представената епикриза на УМБАЛСМ Пирогов ЕАД, гр.София, ищцата, на 63г., е била приета в 2-ра травматологична клиника на 17.01.2017г. , където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, е установено закрито счупване на подбедрицата. Проведено е оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза - плака и винтове.

Назначената по делото съдебно медицинска експертиза дава заключение, че ищцата е получила счупване на двете кости на лява подбедрица в областта на глезената става. Според вещото лице е възможно това счупване да е получено по начина, описан от ищцата в исковата молба. Вещото лице посочва, че на ищцата е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Възстановителният период е продължил 7 месеца. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 11.02.2022г. и е установило наличието на белези от двете страни на глезената става и ограничен обем на движението на лявата глезена става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. Вещото лице посочва, че този ограничен обем движение има траен характер. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че това ограничение в движението на глезената става ще затруднява ищцата да изкачва стълби, както и да кляка, но не предполага ищцата да куца.

2

Като неоспорено от страните, съдът изцяло възприема заключението по съдебно медицинската експертиза.

Видно от представите амбулаторни листи при МЦ „Пирогов“ ЕООД през м.май и м.юни 2017г. ищцата е провела физиотерапия и рехабилитация.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на противоправно поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и изпълнението на работата.

Ответникът, С.О., е правен субект, на когото законът в чл.30 ал.4 от Закон за пътищата е възложил изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Тротоарът е общинска собственост /съобразно пар.7 ал.1 т.4 и т.6 от ПЗР на ЗМСМА/ и неговата поддръжка е било задължение на С.О..

Възражението на ответника, че отговорността да поддържа тротоарната настилка пред сградата, където ищцата е паднала, е на ползвателите на сграда, на основание чл.67 от Наредбата за поддържане и опазване чистотата и управление на отпадъците на територията на С.О., а не на ответника, съдът намира за неоснователно. Законодателят е възложил на С.О. да поддържа тротоарите в урбанизираната територия на общината. Съгласно чл.30 ал.4 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Поддържането е свързано с осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /така пар.1 т.14 от ДВ на ЗП/. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 от ППЗП поддържане на пътната инфраструктура включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация. Обстоятелството, че с Наредбата за поддържане и опазване чистотата и управление на отпадъците на територията на С.О., ответникът е възложил на собствениците и ползвателите на сгради да почистват тротоарите пред и около сградите и имотите от сняг и лед, не освобождава С.О. от деликтна отговорност в случай на причинени вреди от неизпълнение задължението на лицата, на които С.О. е превъзложила поддържането и почистването на тротоарите. Този, който извлича полза от дадена работа, той трябва да поеме и отговорността в случай на причинена вреда. С.О. е собственик на тротоара, отговаря за неговата поддръжка и носи отговорност за вреди, когато не неосигури неговата безопасност, независимо дали е възложила на другиго поддръжката му /на дружество - с договор за снегопочистване или на други лица - на основание подзаконов нормативен акт/.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и представената по делото медицинска документация съдът приема, че на 17.01.2017г. в гр.София, пред сградата на АГППМП „М.**, находяща се на адрес: гр.София, ул.“*******, ищцата се е подхлъзнала на лед по непочистения тротоар, паднала е на тротоара и е получила телесно увреждане счупване на двете кости на лява подбедрица в областта на глезената става.

Съдът възприема показанията на св.С., въпреки близката й връзка с ищцата и заинтересоваността й от изхода на делото, като нейна дъщеря. Съобразно правилото на чл.172 от ГПК съдът прецени показанията на тази свидетелка с оглед на останалите събрани 3 по делото доказателства – медицинска документация и заключение по съдебно медицинска експертиза. Показанията на свидетелката не са в противоречие със заключението на вещото лице. Описаният от свидетелката механизъм на получаване на телесното увреждане при ищцата се възприема от вещото лице, който в заключението си посочва, че е възможно полученото счупване на крака да бъде получено по начина, описан от ищцата. Допустимо е механизмът на увреждането да бъде установен чрез свидетелски показания. След като не са оборени ангажираните от ищцата доказателства и съобразявайки правилата на доказателствената тежест, съдът приема за доказани описаните място и механизъм на настъпване на телесната увреда.

Ищцата се е подхлъзнала на тротоар, който се намира в урбанизираната част на града и е общинска собственост. В случая служителите на СО не са положили грижи да осигурят спокойно и безопасно движение по тротоара, като са допуснали по него да има лед, което е създало опасност за здравето на ищцата. Ищцата е била с равни и удобни обувки, подходящи за сезона, т.е проявила е нужната грижа при предвижването си в зимно време.

Настъпилите за ищцата вреди са пряка последица от стъпването на ледена повърхност на тротоар, общинска собственост. Тези вреди се установяват от медицинската документация и приетата по делото съдебно медицинска експертиза.