Решение № 35 от 21.02.2024, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Е.П. 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20241820100043 по описа за 2024 година

Производството е по глава 25 ГПК – „Бързо производство“.

Предявени са иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 СК от Т. С. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Ю. Д. С. против С. А.

Д. за увеличаване на определената със съдебно решение по гр. д. № 966/2015 г. на РС Е.П. 5 състав месечна издръжка от 105,00 лева на 250,00 лева и иск с правно основание чл. 144 СК от А. С. А. за осъждане на С. А. Д. да заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева за пълнолетен учащ, считано от датата на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване

В исковата молба се твърди, че с решение №21 от 28.01.2016 г. по гр. д.

№ 966/2015 г. на РС Е.П. 5 състав родителските права по отношение на малолетния Т. С. А. и вече пълнолетния А. С. А. са предоставени на тяхната майка Ю. Д. С., като е определена дължимата от ответника издръжка в размер на 105,00 лева месечно за всяко от децата. Излагат се твърдения, че издръжката е изключително ниска и не отговаря на минималните размери.

Сочи, се че и двете деца учат като потребностите им са се увеличили за храна, облекло, учебници и ученически пособия, извънкласни занимания и др. Ищците считат, че ответникът има възможност да заплаща издръжка в по - висок размер. Претендират присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който заявява, че заплата му е под минималната за страната, както и че няма странични доходи. Твърди, че до момента е заплащал издръжка на двете си деца редовно. Счита, че не дължи издръжка на А. С. А., тъй като последният е вече пълнолетен. Посочва, че винаги е задоволявал нуждите на децата си.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че Т. С. А. и А. С. А. са деца на ответника, за които към датата на приключване на съдебното дирене се установява от приобщените удостоверения за раждане, издадени от Столична община, район Младост, че Т. С. А. е непълнолетен, както и че А. С. А. е навършил пълнолетие. Не е спорно и че с решение по гр.д. №966/2015 г. по описа на РС Елин Пелин родителските права са предоставени на майката Ю. Д. С.. Видно от решение по гр.д. №966/2015 г. по описа на РС Елин Пелин , влязло в сила на 28.01.2016 г., дължимата от ответника издръжка е определена на сумата 105,00 лева месечно за всяко от децата.

По делото са приети като доказателства удостоверение от 08.01.2024 г. за посещение на училище „Реалшуле плюс в училищния център в Мунденхайм“ на Т. С. А., съгласно което същият е в 5 клас редовна форма на обучение за учебната 2023/2024 г., както и удостоверение от 12.01.2024 г. за посещаване на професионално училище с направление „химик“ под формата на блоково обучение за периода 04.09.2023 г. до 31.07.2024 г. на А. С. А.. Посочено е, че обучението се очаква да приключи на 31.01.2027 г.

Изискан е от съда и приет по делото социален доклад от ДСП Е.П. според който А. С. А. продължава образователното си развитие в Г. като учи и стажува едновременно в Професионално училище за работа – специалност „химик“, за което му е необходимо електронно устройство - таблет. До училището се предвижвал с транспорт за собствена сметка. Описано е, че Т.

С. А. е ученик в пети клас в кварталното училище в гр. Людвигсхафен, до което се предвижвал с колело. За неговата степен на обучение учебните помагала и учебниците се осигурявали от родителите.

Съгласно приобщената справка от ТД на НАП за актуално състояние на действащите трудови договори на С. А. Д. за периода 08.08.2023 г. – 24.01.2024 г. същият няма регистриран трудов договор. Установява се от справката и от приобщения трудов договор, че считано от 24.01.2024 г. ответникът е започнал работа в „К.Д.Б. ЕООД на длъжност „работник строителство“ при 4 часов работен ден и договорено основано месечно трудово възнаграждение в размер на 467,00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.

Съгласно писмото на ТД на НАП относно данъчната и осигурителна информация за С. А. Д., последният е декларирал, че е собственик на 0,17 идеални части от правото на собственост върху земя и сграда, находящи се в с. Е.П. ул. „Г.....“ №.... , както и че е единствен собственик на лек автомобил „Мерцедес 300СЕ“. Видно от справката за периода 2021г., 2022 г., и 2023 г. в НАП няма данни за изплатени доходи, различни от трудови.

В дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения ответникът заявява, че се издържа с помощта на майка си. Отрича да получава дневен трудов доход в 2 размер 100-200 лева, респ. месечен доход от 2000,00 лева. Не отрича, че работи като строителен работник, но преди настоящата си работа е бил шест месеца безработен, като заявява, че пак е заплащал издръжката на децата си.

За установяване релевантни за предмета делото факти са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Г. Ц. С. – баба на ищците, която свидетелства, че големият внук ходи на училище, наречено „осбилдинг“, в което ходи на лекции и на практика едновременно.

За да отиде на училище А. сменял две превозни средства. Т. също ходи на училище като вече е в пети клас. Неговото училище се намирало в близост до дома им, поради което той ходел пеш или с колело на училище. От училището на Т. организирали извънкласни занимания с посещения в музей или на море, които се заплащали от родителите. Т. растял бързо и всичко бързо му умалявало – дрехи, обувки. Дъщеря й с децата живеела на квартира при месечен наем от 900 евро. Свидетелства, че при възможност изпраща пари на дъщеря си в Г., защото всичко било много скъпо. Счита, че не живеели добре и трудно се справяли финансово Ю. с двете деца. Посочва, че С. е плащал издръжката на децата, но не знае дали е пращал допълнително пари или им е купувал нещо. Разказва, че когато А. се прибрал в България, за да подмени личната си карта посетил баща си и баба си и бил ядосан, че не е получи нищо от баща си за навършването на пълнолетие. Посочва, че за да не е сам през деня вкъщи Т. бил с учители. Посочва, че при заминаването си за Г. Т. е бил на 3 години, а А. е бил в пети клас, но там в училище го върнали назад. Сега не може да каже дали А. е завършил средно образование. Не знае дали А. получава пари от практиката, на която ходи. В училището, в което се обучава А. имало обяд, който майка му заплащала.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иска по чл. 150 вр. чл. 143 СК

Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителя комуто са предоставени родителските права. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на издръжката. При разпределяне на пълния за нуждите на детето размер на издръжката между двамата родители съобразно възможностите им, се вземат предвид грижите и издръжката в натура, която се предоставя от родителя, упражняващ родителските права. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.

Следователно за основателността на предявения иск ищецът – детето, 3 чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва при условията на пълно и главно доказване да установи в процеса кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5-70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).

В случая безспорно се установява, че към приключване на съдебното дирене Т. С. А. е малолетен син на ответника, както и че с решение по гр.д.

№966/2015 г. по описа на РС Елин Пелин родителските права по отношение на Т. С. А. са предоставени на майката Ю. Д. С..

Видно от решение по №966/2015 г. по описа на РС Елин Пелин , дължимата от ответника издръжка е определена на сумата 105,00 лева месечно. До приключване на съдебното дирене пред настоящия съд е изминал значителен период от време (8 години), който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС). В този смисъл следва да се ценят приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП Е.П. както и показанията на бабата на детето Г. С., според които детето расте, увеличават се неговите потребности свързано не само с учебните занятия, но и с неговото физическо и емоционално израстване.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 233,25 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2024 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 933,00 лева съгласно ПМС № 193 от 12.10.2023г.).

За преценката на възможностите и материалното състояние на бащата да плаща издръжка в увеличен размер съдът съобрази това, че той работи на постоянен трудов договор при 4 часов работен ден. Независимо от това С. А.

Д . е в работоспособна възраст, без здравословни проблеми, а и с професия (строител), която дава възможност за добра реализация и осигуряване на повисоко трудово възнаграждение. Не се твърдят, нито установяват специфични нужди или финансови задължения. При тези съображения, бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер приблизителен на законово определения минимум или сумата от 250 лв. месечно за издръжка на малолетния си син Т.

4

С. А., поради което исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.

Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 12.01.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба в съда.

Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за пе риодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

По иска по чл. 144 СК

С оглед разпоредбата на чл. 144 СК за основателност на иска ищецът А.

С. А. следва да установи, че е пълнолетен и продължава да учи редовно средно образование, че ответникът е негов родител, материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер, както и нуждата си от издръжка. В тежест на ответника е да установи, че ищецът може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и че даването на издръжка съставлява особено затруднение за него.