Решение № 235 от 06.06.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 302/2024
- Вид
- Решение № 235
- Подписан
- 06.06.2024
- В сила
- 05.06.2024
- Състав
- Йордан Дамаскинов, Галина Магардичиян, Васил Петков
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 235 гр. Русе, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове:
ГА.на Магардичиян
Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от ГА.на Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500302 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
А. С. Т. чрез пълномощника си адв. Н. Т. обжалва Решение № 113 от 01.02.2024г, постановено по гр.д.№ 1137/23 по описа на РРС. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Счита, че в хода на първоинстанционното производство съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като е допуснал и изслушал свидетелите на ищцовото дружество, тъй като същите са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това показанията на свидетелите били противоречиви и дадени от лица, които съдът следвало да цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът не е изложил мотиви защо цени тези доказателства. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноските, направени в двете съдебни инстанции.
Въззиваемият „Барту енерджи“ЕООД чрез пълномощника си в писмен отговор счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендират се разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че между „Барту инерджи“ЕООД със седА.ще и 1 адрес на управление гр.Д., обл.С.и А. С. Т. е сключен договор, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира на Т. отоплителна термопомпа, за което е съставена проформа фактура от 28.07.2022г за сумата от 8 000лв. Т. е изплатил сумата от 4000лв на 23.08.2022г, за което по делото е представено платежно нареждане и извлечение от сметка.
Спорно по делото е дА. дружеството е доставило на Т. термопомпата, предмет на сключеният между тях договор и дА. последният дължи остатъкът от продажната цена в размер на 4000лв.
По делото са събрани две групи доказателства- свидетелите на ищцовото дружество сочат, че А. Т. със собствено превозно средство е взел термопомпата от дружеството и я е закарал в дома си в гр.Г.. След това на 14.10.2022г Б.М., заедно със св.Т. ХА.л и св. Е.М. отишли в дома на Т. и монтирА. термопомпата като преди това направили стойка от винкел върху която да я монтират, за което пробивА. и стената. По искане на св.М. Т. закупили от железарията ВиК части, които били необходими като тези части Т. не заплатил в магазина, а поискал да му ги дадат, а той след това да заплати. Първият ден не могли да завършат целия монтажа, затова отишли на другия ден когато Т. не бил в дома си, а там била само жена му. Той се обадил на приятели да донесат циркулационна помпа. Те обаче не били подходящи затова св.М. заедно със съседа на Т. отишли в железарията, където съседът купил необходимата за Т. помпа, която била електрическа. След като я сложили я пуснА.. Наложило се да отидат и за трети път, за да се изкара въздуха. Тогава ходили Б.М. и св.Т. ХА.л.
Втората група свидетели, посочени от ответника Т., сочат, че Б.М. и св.Е.М. били в дома на Т., но само пробили дупки като подготовка за поставяне на термопомпата, но нея не са я монтирА., а той се наложило да се отоплява на пелети. СвМ., който е съсед на Т., е заявил, че изобщо не е виждал майстори в дома на Т. и не е помагал на такива.
На първо място въззивният съд намира, че с разпита на свидетелите на ищцовото дружество не е допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. Същите са допустими. В случая са допуснати и установяват, че е нА.це изпълнение на сключеният между страните договор за покупко-продажба и монтаж на термопомпа, не за установяване съществуването на самия договор. Относно последният факт между страните не съществува спор, че е сключен договор за покупка и монтаж на термопомпа на стойност 8 000лв, за което е издадена и проформа фактура, по който договор има и частично изпълнение от страна на А. Т. в размер на 4 000лв.
На следващо място първоинстанционният съд правилно е ценил събраните по делото гласни доказателства и е дал вяра на показанията на свидетелите на ищцовото дружество. Техните показания са пространни и непротиворечиви и съответстват на останА.те събрани по делото доказателства, докато показанията на свидетелите на ответника са противоречиви и непълни и правилно съдът не им е дал вяра. СвМ. твърди, че в дома на ответника изобщо не са ходили майстори във връзка с термопомпата, докато св. Х. М. и св.Г.И. заявяват, че са виждА. Б.М. и св.Е.М. били в дома на Т. , но къщите само били пробили дупки за поставяне на термопомпа.
С оглед изложеното съдът намира, че първоинстанционният съд е преценил правилно събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната 2 съвкупност и правилно въз основа на тях е стигнал до извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 4000лв, представляваща остатък от доставена и монтирана отоплителна термопомпа, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5925/22 по описа на РРС. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на жалбоподателя е адвокатско възнаграждение за адв.В. П. за представителство на „Барту Енерджи“ЕООД във въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА, което съдът при съобразяване на правилата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба 1/04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя в размер на 700лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113 от 01.02.2024г, постановено по гр.д.
№ 1137/23 по описа на РРС.
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН ********** от гр. Г., общ. В., обл. Р., ул. Х. Б.
№** да заплати на адвокат В. П. от АК- С., личен № *********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, с у м а т а о т 700.00 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство на „ Барту Енерджи“ЕООД във въззивното производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3