Решение № 7431 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7431 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100506366 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 5331 от 26.03.2025 г., гр.д. № 66563/2024 г., СРС, 55 с-в се ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД сумата от 0,72 лева с ДДС или 0.60 лв. без ДДС, получена от ответника без основание като сума- сбор от платените без основание такси по договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.01.2021 г. за мобилна услуга номер ********, едностранно начислена по фактура с № 0442076343/04.01.2022 г., издадена за периода 28.11.2021 – 27.12.2022г., както и сумата 200 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „А1 България“ ЕАД. Счита, че при извършено плащане на фактурната стойност от трето лице, в полза на ищеца не възниква право да иска връщането й като неоснователно платена. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемият – ищецът „Минолби“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, 1 че плащането на сумата по фактурата е безспорно обстоятелство. С издаване на кредитното известие, ответникът по иска признава извършеното в повече фактуриране и съответно плащане. Без значение е доколко платец е ищеца или трето лице.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По силата на договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.01.2021 г. за активиране на мобилна услуга номер ********, ответникът по иска „А1 България“ ЕАД поема задължение да предоставя на ищеца „Минолби“ ЕООД електронносъобщителни мобилни услуги - телефонни, телевизия и интернет за посочения телефонен номер.

Ответникът издава фактура № 0442076343/04.01.2022 г. с период на фактуриране 28.11.2021 – 27.12.2022г. относно използвани мобилни услуги от абоната за общо 43,78 лв., без ДДС или 52,54 лв., с включен ДДС. Според издадената от оператора обобщена информация към фактурата, начислени са такси по тарифен план за 16,72 лв. и 1,68 лв., или общо дължими са 43,78 лв., без ДДС.

Според Приложение А към фактурата, през процесния период за номер ******** са начислени 34,01 лв., от които след приспадане на 15,61 лв., остават дължими 18,40 лв., без ДДС.

С писмо изх. № 9990/30.05.2022 г. на старши специалист от отдел „Корпоративна сигурност“ при оператора, се изпращат на СДВР приложени справка за издадените кредитни и дебитни известия, копие от фактури и копие от сключения между страните договор.

Видно от справката, изготвена от оператора, за процесната фактура № 0442076343/04.01.2022 г., след приспадане /сторниране/ за номер ******** от 18,40 лв. на 0,60 лв., остава дължим остатък от 17,80 лв.

2

Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

Въззивният съд намира, че след като сторнирането винаги следва да е съпроводено с кредитно известие, в случая чрез издаване на обсъденото кредитното известие, операторът извънсъдебно признава полученото плащане на 0,60 лв., без ДДС или 0,72 лв., с ДДС за извършено в повече, респ. че фактурата удостоверява погрешна данъчна основа за цената на предоставените услуги, в резултат на което платените 0,72 лв., с ДДС се прихващат от фактурната стойност.

Безспорно е и видно от представените платежни документи на ищеца за последващи периоди, намиращи се в негово държане и с характер на разписки по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, установена е практика между страните, плащането на дължимите такси към оператора принципно да се удостоверява с касов бон, предоставян на платеца, без да се вписва неговото име и качество. В отговора на исковата молба и във въззивната жалба, ответникът не оспорва изцяло полученото плащане по процесната фактура от 0,60 лв., без ДДС и отделно с кредитното известие сторнира тази платената част като недължимо платена по фактурата. Същевременно не провежда успешно доказване плащането да е извършено от трето лице. Въззивният съд като цени по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК признанието на ответника за правнорелевантния факт на плащане, във връзка с останалите обсъдени писмени доказателства и установени обстоятелства, формира извод, че именно ищеца заплаща стойността на фактурата.

Не са представени доказателства за възстановяване на надплатеното. С оглед неоснователно настъпилото разместване на материални блага, с което се накърнява имуществената сфера на ищеца, основателен е искът по чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платената сума от 0.60 лв., без ДДС при начална липса на правно основание.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 3 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът бъде уважен.

Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от 50 лв.

3

– платено в брой адвокатско възнаграждение, които се послежат на репариране.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5331 от 26.03.2025 г., гр.д. № 66563/2024 г., СРС, 55 с-в.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на „Минолби“ ЕООД, със седалище: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх. 2, ап. 8 сумата 50 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4